Българските потребители са все по-близо до момента, в който ще могат да сменят доставчика си на електроенергия поне толкова лесно, колкото сменят доставчика си на мобилна телефония, интернет, кабелна телевизия… Кога реално може да се случи това, какви ще са взаимоотношенията ни с историческите и новите доставчици на услугата електроснабдяване и какви ефекти можем да очакваме върху сметките си?

 

Малко предистория

 

Либерализацията в електроенергетиката не е нова идея – тя се ражда през 80-те години на 20 век, когато потребителите и правителствата решават, че е време да получат по-точна информация за всички разходи, свързани с отделните процеси по добив на енергийни ресурси, производство на електрическа енергия, пренос през мрежите високо-средно-ниско напрежение и търговските процеси по продажба, събиране на вземанията и взаимоотношения с клиентите. Така се ражда концепцията за отделяне на дейностите по вертикала, т.нар. „ънбъндлинг“, при който естествено-монополните услуги (пренос през и достъп до преносните и разпределителни мрежи) се отделят от останалите, в които може да има конкуренция.

България изпълни постепенно в последните 10-на години това изискване – Националната електрическа компания произвежда и продава електроенергия на едро, а Електроенергийният системен оператор експлоатира и поддържа мрежите високо напрежение. Електроснабдителните дружества „ЧЕЗ Електро България“, „ЕВН България Електроснабдяване“ и „Енерго-Про Продажби“ купуват за нас на едро и ни продават на дребно електроенергия по регулирани цени, а „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЕВН България Електроразпределение“ и „Енерго-Про Мрежи“ експлоатират и поддържат мрежите средно и ниско напрежение.


Какво точно се промени през последните 10-на години?

 

През есента на 2004 г. стартира дългият процес на либерализация на отношенията в електроенергетиката. През септември се сключва първият двустранен договор за доставка на електроенергия между АЕЦ „Козлодуй“ и „Юмикор мед“ (сега „Аурубис България“). Следва поетапно „отваряне“ на пазара и за по-малки индустриални потребители. Процесът е постепенен, защото всеки от тях трябва да поеме нови ангажименти както пред алтернативния доставчик, така и пред оператора на електроенергийната система ЕСО. Най-важният ангажимент е за т.нар. „балансиране“ – прогнозиране на потреблението за всеки час от денонощието (първоначално – за седмица напред, а впоследствие – за утрешния ден) и да отговаря за „небалансите“ си чрез финансови санкции.

При последващото отваряне на пазара за всички стопански потребители, присъединени към мрежите средно напрежение, кръгът от потенциални потребители се увеличи допълнително. а търговците на електроенергия все по-често започнаха да предлагат комбинирана услуга – продажба на електрическа енергия в комбинация прогнозиране на потреблението или в пакет с изцяло поет ангажимент за небалансите. През последната година към описаните по-горе около 5 хил. потребители се добавиха и над 7 хил. потребители (стопански, но и няколко битови) в мрежите ниско напрежение, които също вече купуват по този начин своята електроенергия.


Следващата стъпка – отваряне на пазара за домакинствата

 

Описаните по-горе промени бяха изгодни за бизнес потребителите поради няколко причини. На първо място, цената им при историческите доставчици беше регулирана и обикновено включваше кръстосано субсидиране, така че домакинствата да плащат по-евтино за единица електроенергия.

Вторият стимул е балансирането – колкото по-точен е в прогнозите си един стопански потребител, толкова по-конкурентен ще е общият му разход за електроенергия. И не на последно място – отношенията с алтернативни търговци позволяват договаряне на индивидуални условия, на консултантски услуги по енергиен мениджмънт, както и на „затваряне“ на тази външна дейност в рамките на дадена индустриална група или холдинг чрез „ведомствени“ търговци на електроенергия.
Преди промените в регулираните цени на 1 август 2015 г., битовите потребители също можеха да спечелят при смяна на доставчика от по-ниска пакетна цена. С изравняването на добавката „Задължения към обществото“ това не е възможно. Липсва и механизмът, по който търговците да могат да поемат отговорността за балансиране на потреблението на своите малки клиенти.

Тъй като България няма да провежда масирана програма за смяна на електромерите с интелигентни устройства (регулаторът КЕВР показа в свой анализ преди 2 години, че това ще е скъпо и инвестицията няма да може да се възвърне без сериозни увеличения на цените), трябва да е наличен друг механизъм за отразяване на почасовите изменения в потреблението – така че и търговците на електроенергия, и операторите на електроразпределителните мрежи, и ЕСО да могат да управляват безопасно и ефективно ресурсите на системата. Този механизъм са т.нар. стандартни товарови профили (СТП), които отразяват средно-статистическия профил на всички домакинства в рамките на една разпределителна мрежа. С тяхна помощ отчетените за месеца количества електроенергия се разпределят почасово, така че всички участници в пазара да могат да прогнозират по-добре и след това да уредят отношенията си по балансиране. Така втората пречка за излизането на малките
потребители на пазара е по-скоро техническа.

На трето място като пречка може да се посочи и опасението на държавните институции в енергетиката, че следващото ниво на либерализация би застрашило крехкия баланс между регулирания и либерализирания пазар. В момента около 55% от консумираната електроенергия в България се доставя по двустранни договори в либерализирания пазар. Същевременно, НЕК е задължен от КЕВР (и от своите дългосрочни договори) да купува около 1.5 пъти повече електрическа енергия по регулирани цени, отколкото може да продаде на потребителите в регулирания сегмент (домакинства и малки/средни стопански потребители). Следваща рязка стъпка напред по отношение на либерализацията може да застраши крехкото балансиране на финансите на НЕК в последните месеци. В тази посока – за плавна последваща либерализация – са и изказванията както на
енергийния министър Теменужка Петкова, така и на председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев. И двамата се позовават на предварителните оценки и предложения на Световната банка, която е натоварена с нелеката задача да предложи модел за пазарно отваряне в следващата половин година. Затова и най-вероятно пълното отваряне на пазара ще се отложи за след това.


Енергийната борсата – тестов старт и смесени очаквания

 

Една от причините за увеличения интерес към темата с либерализацията на електроенергийния пазар е дългоочакваният старт на борсата. Компанията „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, част от Български енергиен холдинг, получи лицензия от КЕВР и се подготви технически за старта на търговия по модела ден-напред. В тестовия период, който започва на 11 декември тази година, ще се провери как работи системата, какво може да се настрои, както и какъв ще е интересът на централи, търговци и големи потребители за участие в тази платформа.

Допълнително очакване създаде и кампанията за либерализация на пазара, която проведоха енергийното министерство, КЕВР, енергийната борса и мрежовите компании през последния месец в 28-те областни администрации. Така се създаде очакване у домакинствата, че либерализацията е на прага ни и едва ли не е свързана със старта на енергийната борса. Трябва ясно да се заяви, че на борсата ще се търгува само „на едро“ и домакинствата няма да участват в нея. Нещо повече –независимо от постигнатите цени в първите реални дни и месеци от работата на борсата, тези цени няма да се отразят пряко и веднага върху разходите на домакинствата. Количествата, които ще се търгуват там, ще са малка част от пазара, а основните доставчици на електроенергия за домакинствата – трите електроснабдителни компании – ще продължат да купуват енергия от НЕК и производители по регулирани цени.

 

В бъдеще: борсата ще може да окаже влияние върху сметките

 

Финалната фаза от либерализацията на пазара включва както изчистването на всички технически пречки за промяна на доставчика (стандартни товарови профили, „умни“ електромери, обмен на данни между мрежови оператори и търговци, процеси по договаряне и др.), така и по-прякото обвързване на „живите“ борсови цени с крайните цени за всички потребители. При последващото развитие на борсата, тя може да предлага възможности за договаряне за по-дълги периоди, както и финансови инструменти за управление на риска. Тя няма да измести двустранните договори между централи, търговци и големи потребители, а ще е още един начин всеки от тях да управлява по-добре портфолиото си. Именно чрез нея и търговците, които изберат да предлагат своите услуги на домакинства, ще могат да намаляват себестойността на енергията и да въведат по-пряко връзката между конкуренция при потребителите и конкуренция при производителите.

Разбира се, за пълното отваряне на пазара – до края на 2016 г. или след това – ще е необходимо да се справим и с останалите дисбаланси в енергетиката: както описаните по-горе ценови разлики поради кръстосано субсидиране, така и преформатиране на задълженията, които НЕК ще има в новата си роля – не на обществен доставчик и единствен купувач, а на един от много производители и търговци в пазара. Разбира се, НЕК, както и трите електроснабдителни дружества, няма да спрат да продават енергия. Те ще останат „доставчик от последна инстанция“, като ще доставят енергия по регулирани цени на всички, които не искат да излязат на либерализирания пазар (където и ползите, и рисковете са повече), както и за тези потребители, чийто доставчик не може да достави енергия – поради фалит, прекратен договор или друга непредвидена ситуация.

Опитът от други страни показва, че е много трудно да предвидим как ще се променят цените в следващите месеци и години, както и дела на потребителите, които ще сменят доставчика си. Можем да очакваме обаче в дългосрочен план, че при обединяването на нашия национален пазар с регионалния и европейския, цените на едро ще се изравнят. Така, както се случва с всяка друга борсова стока – петрол, природен газ (в Западна Европа и САЩ), метали, земеделска продукция и др. Затова основната задача на правителството трябва да е да подготви повече финансиране за енергийно-бедните домакинства – както за текущите им потребности, така и за енергоспестяващи инвестиции.
________

Атанас Георгиев е преподавател и секретар в магистърската програма „Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги” към Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава и в курсове на Дипломатическия институт. Завършил е магистратури по енергийна икономика и по „Финанси и банково дело” в СУ, както и редица специализации: IVLP/Global Energy Security на Държавния департамент на САЩ, Generation Next на Россотрудничество, Ценообразуване и Бенчмаркинг в Public Utility Research Center (Флорида), Енергийно право във Florence School of Regulation и др. Член на International Association for Energy Economics. Kонсултант по преструктуриране в енергетиката в Юкономикс (2005-2009 г.) и в „Пъблик сървисис” (от 2010 г.). Издател и гл. редактор на Publics.bg и сп. „Ютилитис”. Текстът му е написан специално за Клуб Z.