За България е гордост спасяването от депортация на евреите, живеещи на днешната ни територия. По същото време обаче за лагерите на Холокоста заминават 11 838 евреи от анексираните през Втората световна война територии от Гърция, Македония и Пиротско.

"Документи" на Натан Гринберг събира солидно количество доклади, постановления и упътвания за депортацията на нашите съграждани от еврейски произход, които описват в детайли механизмите и упоменават всички участници - от кварталните полицаи до ръководителите на общините.

След 9 септември 1944 г. Гринберг е назначен от правителството на ОФ в Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ). Документите, които той заварва в институцията, са възпроизведени в този сборник.

Последните 70 години обаче книгата и авторът й са почти забравени, книгата не е преиздавана, а покрита. Досега.

Почти веднага след първото си издание от 1945 г. книгата става неудобна за новия режим в София, който се старае да избегне заплащането на репарации след края на войната. В партийната характеристика на автора, писана през 1947 г., тази книга дори не е спомената.

Самият Гринберг е убеден комунист, но след победата на комунизма в България съдбата му се оказва нерадостна. Макар и да е заемал сравнително престижни постове, през 1954 г. той е принуден да напусне страната си и да заживее в Израел. Чак през 1968 г. режимът в София му позволява да посети за кратко България и после периодично подновява това разрешение.

Благодарение на изследователските усилия на Татяна Ваксберг новото издание на “Документи” предлага един плътен образ на автора – икономист, политик и полиглот.