Висшият съдебен съвет незабавно да спре назначената от него проверка на съдии и председателите на три съдилища заради делата от частен характер срещу двама членове Галя Георгиева и Димитър Узунов. С тази проверка органът, който е призван да защитава независимостта на съдебната власт – ВСС, не само я погазва, но поставя в риск авторитета на съда, защото се създава вредното впечатление у гражданите, че представителите на съдебната власт, когато са страни по дела, не са равнопоставени на останалите правни субекти.

Това се казва в отворено писмо на Съюза на съдиите в България (ССБ) до висшия кадрови орган по повод негово скандално решение от миналата седмица, пише "Правен свят". По искане на Галя Георгиева (член на съвета от съдийската квота, б.р.) ВСС образува проверка на съдии и председателите на ВКС, СРС и РС-Пазарджик защо не са уведомили ВСС, че срещу нея и колегата й Димитър Узунов има наказателни дела от частен характер за клевета, заведени по тъжба на Румяна Ченалова. (Едва миналата седмица на заседание на ВСС стана ясно, че уволнената и разследвана съдийка е завела общо 4 дела за обида срещу Георгиева и Узунов на дата 22 юли, б.р.).

Това, по думите на Георгиева, можело да доведе до отмяна на решението на Съвета за уволнението на Ченалова, защото тя и Узунов са участвали в гласуването.

Според ССБ упрекът на ВСС към председателите на съдилищата и съдиите-докладчици, не само че не почива на буквата и духа на закона, но и вменява на съда като дължимо едно незаконосъобразно поведение, коренно противоречащо на принципите за независимост и безпристрастност, на процесуалните закони и на Конституцията.

Стига се и до абсурда – съдийската съсловна организация да обяснява на членовете на съвета основни положения в закона, цитирайки членове от НПК.

Най-напред нито една законова разпоредба не задължава шефовете на съдилища или съдиите-докладчици да уведомяват някои от страните по делото или други държавни органи и служители за подадената тъжба или образуваното наказателно дело от частен характер преди насрочването му в открито съдебно заседание, обясняват от Съюза на съдиите.

Преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание нито председателят на съда, нито съответният съдия-докладчик имат правото, а още по-малко задължението, да уведомяват някоя от бъдещите страни по делото за образуваното наказателно производство.

Съдиите добавят:

"НПК ясно и недвусмислено е регламентирал към кой момент следва да се даде "гласност" на делото и следва да се уведомят подсъдимите, а именно след насрочване на делото в открито съдебно заседание, за което се призовават страните и останалите процесуални участници. От този момент става "предаването на съд" и изобщо възниква процесуалното отношение с подсъдимия (в конкретния случай – посочените членове на ВСС). Съвсем отделен е въпросът, че делото може да приключи, без изобщо да се стигне до предаване на съд."

Няма и законово основание ВСС да бъде уведомяван за образуването на такова дело, защото той не е страна в този процес.

С тези мотиви от ССБ изтъкват, че искането на Герогиева за проверка няма правно основание, то е провокирано от длъжностното й качество и това на колегата й Димитър Узунов като членове на ВСС.

"Едно такова поведение (за незабавно и предварително уведомяване на ВСС за образуваните дела), каквото очевидно е преценено като законосъобразно от ВСС, пряко се конфронтира с основните принципи в наказателния процес, които са уредени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 14, ал. 1 НПК – независимост на съда и вземане на решенията по вътрешно убеждение, основано единствено на доказателствата по делото и на закона. Отделно от това, ангажирането на ИВСС с проверка спрямо конкретни съдии и административни ръководители оставя впечатлението за осъществяване на неправомерен натиск по висящи дела спрямо конкретните съдии", казват още от професионалната организация.

И обясняват на членовете на съвета други основни принципи, този път от Кодекса за етично поведение:

"Стига се и до абсурдната ситуация Инспекторатът и Етичната комисия към ВСС да проверяват съответните съдии за пропуснато поведение (уведомяване на ВСС за образувани дела), извършването на което би било в пряко нарушение на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати.... Съгласно Кодекса за етичното поведение на българските магистрати: "Независим по смисъла на Кодекса е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система". Съгласно т. 1.2 от Раздел II от Кодекса "Магистратът не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина". Тълкуването на тези разпоредби обосновава единствено възможния извод, че е недопустима намеса под каквото и да е форма в работата на независимия съд, без значение дали източникът на този натиск или влияние е външен или вътрешен за съдебната система."

От Съюза на съдиите добавят, че създадената представа за привилегированост и застрашената независимост на съда по конкретни дела изисква ВСС незабавно да преустанови негативните последици от решението си.