МАРК ПИТЦКЕ

Едно изречение развълнува света – управата на Федералния резерв реши да повиши основния лихвен процент. Това е първото, което шефката на националната банка на САЩ Джанет Йелън изрече, заставайки пред камери във Вашингтон. За мнозина това е единственото важно изречение – най-сетне настъпи отдавна очакваният обрат в лихвената политика на Федералния резерв.

Най-младото поколение банкери изобщо не познава предишни времена. От декември 2008 г. основният лихвен процент беше нулев, но все пак трябва да сме точни – между 0 и 0,25%. За последно Федералният резерв вдигна лихвата преди 10 години. Сегашният обрат означава минимално повишение, в рамките между 0,25 и 0,50 на сто, но цял свят реагира, последиците вече се долавят.

“Повишаването на основния лихвен процент официално маркира края на глобалната финансова криза и слага начало на нормализиране на американската парична политика, което отдавна трябваше да стане”, ликува Давид Фолкертс-Линдау, главен икономист на Дойче банк.

Това беше най-зле пазената тайна на месеца. Още в началото на декември Джанет Йелън намекна пред Конгреса на САЩ на свеж и разбираем език, че конюнктурата дотолкова се е съвзела, че можела да се движи без помощни колела. Сега се слага край не само на една ера на нулев лихвен процент, а и на един извънреден период, както го формулира Йелън, през който националната банка била принудена да рискува с експеримент – за да се извади световната икономика от блатото, бяха напомпани евтини долари в глобалния паричен балон.

Какви бяха резултатите?

Нито се сбъднаха пророчествата на критиците за окончателен колапс, нито настъпи лелеяният бум. Вместо това американската конюнктура леко се посъвзе, а Федералният резерв под ръководсвото на Йелън съзря границите на властта и на авторитета си.

Първо стана ясно, че ФЗ е конфронтиран от необичаен феномен – безсилие. Това беше историческа ментална криза, период на неизвестност какво би могло да се случи, време на несигурност.

“Има голям напредък при икономическия ръст”, казва Йелън, но веднага добавя: “Много сме далеч от времето, когато ще настъпи истински ръст.”

Тя споменава пазара на труда, където нещата все още куцат, въпреки значително нарасналата заетост.

“Стъпка по стъпка икономическата активност постепенно ще нарства”, казва Йелън.

Това ще рече, че лихвите няма да се покачват бързо.

Какво означава това на практика? Теоретично задължения и кредити ще стават по-скъпи - за банките и за клиентите им, върху които банките ще стоварят бремето, макар и не автоматично. Те ще го почувстват най-рано в края на идната година, примерно при кредитните карти, ипотеките, кредитите за закупуване на автомобили.

Далеч по-обхватни са глобалните последствия. Евтиният долар доведе и до все по-голяма задлъжнялост на бързо развиващите се страни. Тази сметка сега ще е болезнена.

Задава се и друга заплаха. На преконференцията Йелън говори и за възможността да настъпи неочакван шок за конюнктурата и в най-лошия случай една нова рецесия от порядъка на 10 на сто. Никак не е чудно, че половината от икономистите, запитани от “Уолстрийт джърнъл” се осмеляват да направят прогноза. Най-късно след пет години основният лихвен процент пак ще е нула.

-----------

Марк Питцке от 2003 г. е кореспондент в Ню Йорк на сп. “Шпигел”, откъдето препечатваме анализа му.