НИЯ КАРАДЖОВА

Всеки пети ученик от пети клас не разбира това, което чете.

Такива са данните от съвсем скорошно национално външно оценяване на четивната грамотност на 11-годишните, проведено сред 5079 ученици в 272 училища. То има за цел не да постави оценки на децата, а да очертае цялостната картина на това как се справят учениците с четенето и разбирането на информацията, веднага след като преминат в прогимназията и учебниците им станат по-сложни.

На децата са дадени три текста с 24 въпроса към тях. Първият от тези текстове е фолклорна приказка, подобна на тези, които и без това учат в училище, и най-слабо е затруднил учениците. Вторият е медиен – писмо на 9-годишно дете до актьор. А третият, който се е оказал най-труден за децата, но вероятно би затруднил и бабите им, е инструкция на мобилен оператор за правилата за безопасност в интернет.

7% от тестваните ученици са надхвърлили изискванията, които министерството има към деца на тяхната възраст, и са се справили блестящо с прочетеното, като са получили от 25 до 30 точки при максимален брой 30. Най-висок процент деца, които имат такива постижения, има в Разград, Смолян и Пазарджик. 75% от децата се справят без затруднения с текстовете. Последните 18% обаче откровено се затрудняват не само да направят изводи, но дори и да разберат онова, което са прочели. Най-много сред тях са децата от Шумен – 36%.

Големи са разликите и според това какъв е основният език, на който се говори в семейството. Ако при децата, чийто майчин език е българският, средният резултат на постижимост е 60%, то при учениците от ромски семейства този процент е 35. Съпоставката по пол сочи, че по-добре се представят момичетата, но разликата е минимална.

Като цяло учениците са се справили по-добре с въпроси, чиито отговори са посочени и само трябва да бъдат отбелязани с кръстче – резултат, който е характерен за всички изпити у нас напоследък. По-зле се справят, когато трябва да формулират свои изводи или да създадат собствен текст.