Поколението Y: Мачмейкър – модерният сватовник

Днес ще си търся гадже… Ама вие какво си помислихте? Не, не съм се развела. Вървя към агенцията за срещи на необвързани и се опитвам да вляза в кожата на необвързана млада жена, прекрачила границата на страха, срама и скрупулите и решена да направи първата крачка:

И този ден беше безкраен… Срещи, разговори, работа, работа, работа… И още срещи, хиляда телефонни обаждания. И още срещи… Вкъщи хвърляш чантата на дрешника, сваляш в движение сакото, обувките – в различни посоки. Просваш се на дивана, краката – на облегалката. Такааа… Сега ще лежиш, без да мърдаш, до края на света. Сама си. От много време си сама. Едно работно и успяло момиче на 30. Успяло? Ха-ха. Само котката се умилква в краката ти за порцията вечеря… Край, утре ще се обадиш в онази агенция, за която ти каза твоя приятелка. И да не срещнеш Него, какво губиш?

Влизам в красив нов блок, на гърба на Бизнес парк София. Радослава ме въвежда в офиса, по-точно в красив, добре подреден, образцов дом, като символ на една осъществена мечта. Нали хората идват тук, движени точно от тази мечта… Стая за организаторите, стая за срещи с психолозите, стая за първия разговор със сватовницата. Меки, топли тонове, красиви мебели, изящни предмети, картини.

“Специално се съветвахме с дизайнери и психолози за цветовете на интериора и мебелите. Тук на човек трябва да му е уютно, като вкъщи”, казва Ради. Уютно е, някак хармонично и толкова чисто и подредено, че несъзнателно поприбирам разпилените по масата репортерски джаджи.

Радослава започва да говори. Но това вече не е онази весела и закачлива дама, с която си разменяхме шеги и закачки сутринта по телефона. Модерната сватовница изведнъж става делова и обрана, сякаш за да подчертае колко сериозно и отговорно е да работиш това. Думата “бизнес” тук е неуместна, казва тя. Вярвам й. Да свържеш две човешки съдби не е като да вържеш два конеца в един…

Пред сватовника казваш всичко – като при лекар

Всички сме гледали сълзливи американски романтични комедии (макар мъжете да не си го признават). В тях някоя самотна млада дама отива в агенция за запознанства, а там я чака нахакана сватовница, от вратата вади албум и й сочи снимки на красавци. Това е само във филмите и няма нищо общо с работата на модерния сватовник.

В САЩ и на Запад тази професия си има име – мачмейкър. Какво се случва на човек, когато за пръв път отиде при него?

“Снимки?! О, не, не, това в никакъв случай! – казва Ради. - Едно от най-важните достойнства на мачмейкъра или модерния сватовник е дискретността. Има по-интровертни хора, за които бързите срещи – другият вариант на сватовничество – са стряскащи. Те предпочитат точно тази конфиденциалност и дискретност на мачмейкинга. Да не говорим, че има хора, които са различими социални фигури, популярни имена и те не искат да се шуми около това, че си търсят партньор.

Как става магията на свързването ли? Първо имаш двучасов разговор с мачмейкъра, за да те опознае и да разбере какви са очакванията ти от евентуалния бъдещ партньор. Следва едночасово интервю с психолога, в което той научава много неща за теб. И за да се избегнат неприятни моменти, още в края на първата анкета е написано предупреждение, чийто подтекст гласи: “Както ти очакваш от нас да ти представим само проверени хора, така и ние сме длъжни да те проверим. Така че не се обиждай.”

“Идеята на интервюто е както да се изготви психопрофил на човека като темперамент и нагласа, така и да сме сигурни, че хората, които се включват в мачмейкинга, са сериозни, реализирани, нормални, нямат изявени характеропатии и отклонения. Проучването е много детайлно. Все още не ни се е налагало, но имаме готовност да си сътрудничим с детективска агенция, в случай че се усъмним, че някой е алкохолик, наркозависим, клептоман”, казва Ради.

“При нас са идвали хора, жертва на семейно насилие, или свидетели на самоубийство на партньор. Те търсят нещо, за което да се заловят, за да продължат нормалния си живот, и все още не са готови за дългосрочна връзка. В такива случаи нашите психолози им препоръчват първо да се освободят от емоционалния товар, който носят. И си ги поемат, назначават им консултации до момента, в който са готови да се включат.”

За тази деликатна работа в агенцията се ангажират семейни консултанти и клинични психолози, тоест хора, които са специализирали и практикуват междуличностни отношения.

Какво се случва после? Мачмейкърите представят на кандидата кратка визитка на подходящ за него човек само когато са сигурни, че има съвпадение между хората.

Кратките визитки са най-строго пазената тайна

Те се съхраняват в базата данни и до тях имат достъп само мачмейкърите. Когато преценят, че между двама има съвпадение, едва тогава пращат на всеки кратката визитка на другия персонално, на личния имейл. Тя съдържа съкратеното или галеното име на другия човек. Посочени са годините, килограмите, ръстът, професията и статусът – дали е разведен, сингъл или вдовец. Пращат се и две снимки – в лице и в цял ръст, задължително актуални.

“Да приемем, че ти, Боряна, си Боби. Така сме те нарекли. Аз ти изпращам визитка на участник. Казваш: “Да, искам да се срещна с този човек.” След това на него изпращам твоята визитка. Той може да каже “да”, но се случва и да откаже. Каже ли: “Да, искам да се срещна с Боби”, разменяме координатите”, обяснява дамата.

“Хората понякога са притеснени и някой от нас отива на първата среща, за да се разприказват. На Запад и в Америка това се нарича Icebreaking – разчупване на ледовете. След първите 15 минути казваш “чао” и оставяш двамата сами”, казва Ради.

След всяка първа проведена среща има feedback интервю – за обратна връзка. Всеки от двамата участници споделя как е протекла срещата. Идеята на този фийдбек е специалистите да обогатят впечатленията за всеки участник.

Да си необвързан не е порок

Срамежливостта е един от големите проблеми на необвързаните, с който Радослава и Румен се борят. Защото на хората е трудно да си признаят, че търсят половинка. Да си обвързан не е порок. Причините може да са всякакви. Но кой е нормалният начин да се обвържеш и кой – ненормалният? А по-добре ли е да срещнеш някого някъде, да прехвърчи искрата, вечерта да завърши у вас, а рано сутринта да звънне жена му, или да напусне жилището ти, докато си на работа, обирайки всичко ценно?

Услугата мачмейкинг е съвсем нова за България. “Инициативата беше моя, после всичко се случваше с участието на двамата. Първоначалното ни вдъхновение беше родено от това, че и на двамата това ни е втори брак. Имали сме моменти, в които сме били сами и сме си търсили партньори. С Румен се събрахме, когато той беше на 46 г., а аз на 42 г., тоест имали сме достатъчно дълъг опит като сингълс и сме се сблъсквали с трудностите, пред които са изправени повечето хора, които търсят партньор”, споделя Ради.

“Чудихме се дали няма някакъв начин хората да се срещат лице в лице и да се избегне индиректното общуване при онлайн запознанствата например. Започнахме да проучваме какво се случва по света. Аз направих едно много обстойно изследване в рамките на година и половина в английски говорещи страни. Оказа се, че в Щатите, Австралия и на Запад вече има цели мултинационални компании за мачмейкинг и че тази услуга е много добре развита, и то от 10-15 години. После се срещнахме със Светослав Димов, първия, който въведе у нас услугата speed dating, или “скоростното гаджосване”, както го нарича той.”

“Организираме и Парти за необвързани, а от началото на годината въведохме и четвърти формат, също непознат у нас - Вечеря за запознанства. На Запад това си съществува като diner date”, казва дамата.

Speed dating – да си хванеш гадже за 6 минути

Тук вече идва ред на скептиците: да срещнеш любовта за шест минути, как става това? Ами става, получава се понякога. Божа работа. Важното е, че се срещаш с нови хора и обогатяваш контактите си. Форматът вече е добре познат на много хора: 10 мъже и 10 жени се срещат за по 6 минути – всеки с всеки. В специален формуляр всеки участник попълва своите предпочитания – с кого от десетимата участници иска да се срещне пак. На следващия ден сватовниците обработват резултатите и изпращат писмо на всеки участник с координатите на хората от отсрещния пол, с които има съвпадение, тоест интерес за повторна среща. Предимство на този формат е, че можеш да срещнеш бързо 10 души на сходна възраст. Недостатък е, че основният подбор на участниците е на база възраст.

“Факт е, че хората от поколението Y предпочитат speed dating, защото е по-динамичен и им отнема по-малко време. Идват успели, реализирани млади хора. До този момент са гонили кариера. Момичетата се усещат, че им “цъка биологичният часовник”. На мъжете също им е некомфортно вече в самотата им.

Голяма част от участниците в speed dating, почти 30 процента, са IT специалисти. “Бях изненадана, че вече много момичета се развиват успешно в тази сфера”, споделя Ради. В спийд дейтинга понякога се оформя група от фенове, които ходят на всички събития. Във функционалния сайт на агенцията се обявява всяка следваща среща по формата. Има задължително условие: дори с един от участниците от противоположния пол да си се срещал, нямаш право да се запишеш в неговата група.

“Наскоро четох една статия за явление, станало много поулярно на Запад - дигитална детоксикация. Има тенденция хората, работещи в сферата на дигиталните технологии, да се връщат към живите контакти офлайн, към природата. И го правят осъзнато, мотивирано именно за да не губят човешкото в себе си. Те имат нужда от общуване, от свежи запознанства и точно това намират в бързите срещи. Детоксикират се дигитално”, коментира Радослава.

Куражът да си пръв

Първият, въвел услугата speed dating у нас, е Светослав Димов. Светльо е на 31 години. Има магистърска степен по бизнес администрация със специализация маркетинг. За пръв път попада на информация за speed dating около 2005–2006 г. и му допада много. “Може би защото бях необвързан”, пошегува се той пред Клуб Z. Още тогава исках да развия този формат в България, но сметнах, че обществото не е готово. С развитието на социалните мрежи обаче хората се отвориха повече към общуването с непознати. Затова през 2010-а реших: „Сега или никога“ - и стартирах организирането на събития за необвързани.

Все още си спомням първото събитие през 2010-а. Седях на една маса в заведението, очаквайки участниците. В главата ми се бореха силно притеснение дали всичко ще протече добре и страхотното чувство, че една мечта се сбъдва. Това страхотно чувство продължи почти четири години!

В началото бях като Дон Кихот. Почти никой не вярваше, че събитията за необвързани имат бъдеще в България. Когато обяснявах с какво се занимавам, често срещах погледи, които мълчаливо ми казваха: „Ти луд ли си?“, „Айде, поредната идиотщина“ или „Чакай ти българин да ти се включи в такова нещо.“

Но се намери и още един, който силно повярва в идеята, и даде всичко от себе си тя да се реализира – Кристина Йоцова. Така вече бяхме двама Дон-Кихотовци срещу останалия свят и с много упоритост и малко инат нещата бавничко взеха да се случват. Учехме се от грешките си и не се уморявахме да разказваме колко готини неща правим. Постепенно започнаха да ни подкрепят все повече участници, партньори и приятели.

През 2013 година предадох проекта в ръцете на хора, които имат хъса и потенциала да го развият още повече, и той вече носи името ClubR. А аз потеглям към следващата щура идея! Но изглежда, че да помагаш в отношенията между хората е толкова смислено и заразяващо, че няма да мога да се откъсна. В момента стартирам проект, който е насочен към вече съществуващи двойки и ги предизвиква да се забавляват повече заедно. Искам да заръчам нещо на всички – обичайте! Живеем в свят, в който си намираме безброй причини да сме леко отчуждени и отдръпнати един от друг и не знам как ни набиха в главите, че можем да заместим прегръдката с facebook емотиконка. Обичайте. Струва си!”

Да “конструираш” човешки връзки

Цветомира Захариева е на 26 г., мениджър на събития. Занимава се с организацията, провеждането и рекламата на събитията на агенцията. Завършила е “Строителство на сгради и съоръжения”. “По образование съм инженер, но вместо сгради “конструирам” човешки връзки. Малко преди да завърша образованието си, установих, че проектирането ми е твърде асоциална дейност и имам нужда от социални контакти. По-добре се чувствам, когато работя с хора, и реших, че тази работа е точно за мен. А щом нещо ми харесва, влагам всички свои усилия, за да върви напред и да стават нещата”, споделя Цвети.

Преди две години тя се запознава със Светльо. От 2013-а се занимавам само с това” казва Цвети. Тя самата е срещнала любовта още когато е била в XI клас. “Вече осем години съм обвързана и смятам да продължа”, смее се тя.

Има ли сценична треска преди всяко събитие? “По-скоро ми е интересно какви хора ще дойдат и с кого ще се запозная”, казва тя. Досега не й се е налагало да им държи ръчичките за кураж преди събитие на спийд дейтинг. Ако усети притеснение у някого, му разказва смешни случки, за да спре да мисли дали ще се представи блестящо. Казва, че някои момичета се записват заедно с приятелките си – за кураж.

Цвети е много социално ангажирана млада дама и участва в различни неща. Обожава пътуването, новите места и е страстен любител фотограф. В свободното си време обича да прекарва с приятели, организират си тематични партита. “Опитвам се по всякакъв начин да разнообразя всекидневието си, моето и на приятелите си”, казва дамата.

Психологът: 30-годишните търсят привличане на всички нива

Трудностите при намирането на партньор на младите хора на около 30 г. са свързани с ограничената социална среда, коментира психологът Елена Йорданова, която води интервюта с участници в мачмейкинг. От друга страна, младите хора имат по-високи и всеобхватни критерии за човека, с когото желаят да споделят живота си. Те все по-малко желаят просто да „опитват“. Търсят съвпадение и привличане на всички нива, което прави намирането на партньор значително по-трудно, отколкото ако целта ти е брак и деца.

Често се случва човек да смята, че се срамува от факта, че търси партньор. В хода на разговора обаче става ясно, че всъщност голяма част от притеснението е свързано с усещането „не зная какво търся“.

Според Елена хората от Поколението Y са се отърсили от част от скрупулите и срама да заявят, че търсят партньор. Те са по-открити и готови да допринесат за процеса, споделяйки опита и преживяванията си. Демонстрират честност спрямо себе, своите качества и ограничения. Хората от тази генерация (25-34 г.) – и мъжете, и жените, са все по-интегрирани, даващи гласност и живот както на мъжката, така и на женската страна от себе си. Да, момичетата изразяват себе си като независими, самостоятелни, с право да имат собствени изисквания, но същевременно търсят женското себеусещане във връзката. Младите хора отдават все по-голямо значение на личното си пространство и полето си на независимост извън връзката (кариера, приятелства, хобита). Но в рамките на взаимоотношенията жените желаят да се чувстват женствени, обгрижвани и уважавани.

Какво предпочитат най-често – стабилна връзка, брак и деца, или просто човек до себе си? “Рядко чувам ясни и ограничаващи искания. По-скоро желанието им е да намерят човек, с когото да си пасват, да се свържат на всички нива (физическо привличане, емоционална, духовна и интелектуална връзка), отколкото конкретни изражения на тази близост. Всички търсят стабилна връзка с един специален човек. Бракът и децата изглеждат пожелателни последици, а не първопричини и цел за търсенето. Младите хора гледат на взаимоотношенията все повече като на сфера, в която да се ръзгръщат, изразяват и развиват. Ценни са им контактът и връзката сами по себе си”, коментира Елена.

Тя е на 30 години, омъжена, с едно дете. Бакалавър е по психология и магистър по клинична и консултативна психология. Специализирала се е в позитивна, когнитивно-поведенческа и детска игрова терапия.

За финал – малко скепсис…

Е, добре де, как може да подтикнеш двама души да намерят любовта? Нали всички казват, че тя идва неочаквано, че те удря като гръм? “Много често ме питат за това. Има си съответните хейтъри, които казват: “Как може, вие какво искате да направите, любовта не се купува с пари! Любовта не се урежда!” Винаги казваме, че ние не ги караме да се влюбват. Ние създаваме среда за запознанства. А дали в тази среда ще възникне алхимия, ще се роди любов, не може да кажем”, усмихва се Радослава.

…и малко емоции, искрено и лично

Много е зареждащо да правиш това, може би защото съм екстроверт, може би защото обичам да общувам с много хора и може би защото лично аз съм изпитала неволите на това да си сингъл и да си търсиш партньор. Много мотивиращо и зареждащо е, когато помагаш на други хора да са щастливи и да създават семейства. Както казват американците, moral rewording, или моралното възнаграждение от успеха при нас има други, нефинансови измерения и е много голямо. Изключително зареждащо е след всяко наше събитие, даже трудно заспивам от емоции, от това, че свързваш хората, че виждаш, че те общуват с други свестни хора. Като получаваме писма от двойки, които ние сме създали, и прочета: “Благодаря ви, Радослава и Румен!”… Просто няма такова щастие на света!

-----

Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през юни 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.