Трансформирай България!

Търси се жив трансформатор.

Не, няма грешка. Не става дума за оня механизъм, превръщащ високия волтаж на електроенергията в поносим за уредите в дома – 220 волта. В двора на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) търся Делчо Делчев, един от визионерите на “Трансформатори”. Това е най-популярното сдружение на архитекти и градски активисти, обединени около амбициозната задача да променят динамично средата около нас. “Трансформаторите” не само говорят и проектират, но и довеждат докрай проектите си.

Почти няма софиянец, пловдивчанин или търновец, който да не се е докоснал до съоръжение, излязло изпод ръцете на “Трансформатори”. Когато преди година-две с тяхната намеса бяха изрисувани с красиви графити отблъскващи елтабла в столицата, думата “трансформатори” започна да се предава от уста на уста като парола за хубави неща, които се случват в града.

Тяхната креативна намеса се забелязва навсякъде, където се събират интересни млади хора – на форуми като TEDxBG, One Design week, One Architecture week, Empatheast… Боготворени са от авангарда на поколението – IT специалисти, социални активисти, архитекти, строители, дизайнери, художници и от всички млади патриоти, които се вълнуват за визията на града си.

“Трансформатори” не се уморяват да събират всякакви отпадъчни материали – палета, бидони, стълби, и да сътворяват от тях чудеса… „Не ги ли хваща мързелът понякога?”, си мисля, докато влизам в двора на УАСГ, където е царството им.

Къщичка – рай за креативни хора

От ръководството на университета са им предоставили пристройката на бившата топлоцентрала на университета. Там е имало парни котли, които са били изнесени, и дълго време помещенията се рушат абсолютно неизползваеми.

„Дойдохме, ремонтирахме ги. Университетът ни поема режийните и не ни иска наем, но за сметка на това сме длъжни да ги поддържаме и облагородяваме”, обяснява Делчо.

В едната зала е лабораторията за градски дизайн Urban Design Lab, в която „се случват обществените неща”. През деня там се работи и помещението функционира като coworking space – „пространство за споделена работа”. Събират се не само архитекти, но и дизайнери, художници, социолози, тъй като проектите им до един са много синкретични.

„Важното е да успееш да мотивираш местните хора, да събереш умения на различни специалисти, да комуникираш с община, с различни организации”, казва Делчо.

По вечерно време в залата се нареждат маси и столове и се правят презентации и лекции. Обсъждат се всякакви проблеми – от лекции за умни кошери и умни пчелари до форуми като „Споделени софийски пространства” – за използването на няколко общински сгради и превръщането им в културни звена.

В другото помещение пък е истински рай и за архитектите, и за техничарите. Нарича се Smart Fab Lab, или „интелигентна фабрична лаборатория”, част от световната Fab Lab мрежа. Това са места с дигитални прототипиращи машини, на които може да правиш всичко – от най-различни хаквания на техники, поправки до прототипи на дизайнерски обекти. Има съвременни компютърно управлявани машини – лазерни резачки и два 3D принтера, с които може да възпроизведеш едно към едно всякакъв предмет.

Да налагаш добри практики в градската среда

Основаното през 2009 г. сдружение „Трансформатори” е регистрирано като нестопанска организация, която се занимава с проблемите на градската среда, архитектурата и дизайна. Налага добри практики, реализира съвместни граждански инициативи за подобряване на градските условия на живот.

Приоритет на сдружението е взаимодействието между държавни институции, неправителствени организации, представителства на фирми и търговски организации и граждани, за да се изгражда и подпомага партньорство на различни нива.

„Трансформатори” са за развитие на конкурсното начало като основен механизъм за решаване на обществено значими градски проблеми. Дейността им е в широк диапазон: творчески намеси в градската среда; проектни концепции и стратегии за развитие; организиране на творчески работилници и доброволчески акции; теоретични изследвания и проучвания на проблемите на градската среда; издателска дейност; организиране на конкурси, обществени обсъждания, дебати и конференции; участия в консултативни съвети и работни групи по проблемите на градската среда.

В различните инициативи на сдружението участват гостуващи студенти и млади специалисти: архитекти, инженери, дизайнери, фотографи, социолози, изкуствоведи и др.

Петилетка на оживели мечти

Тази година „трансформаторите” отбелязаха петгодишен юбилей, а отчета, който написаха, звучи респектиращо и вдъхновяващо:

„През изминалите 5 години построихме сергия на Женския пазар, тунинговахме дворовете на два социални дома за деца. Накарахме студентите в УАСГ да се развихрят във вътрешния си двор. Сглобихме термопалатка за бездомник.

Искахме да пишем шестица на София, но не успяхме. Но спряхме варенето на компоти върху останките от римска вила в кв. „Хаджи Димитър“, пораздвижихме междублокови пространства в „Дружба“ и „Хиподрума“, правихме декора за няколко изложби, юрнахме се и постегнахме най-красивата спирка в града ни. Разбунихме духовете в задния двор на СБХ дотолкова, че 200 импрегнирани против пожар палети отидоха за подпалки. Участвахме в писането на балканско списание за градска среда. Изнесохме около 100 м картонени маси на фестивала „Улица отец Паисий“ в Пловдив. Инициирахме изрисуването на елкутиите по „Шишман“ и „Раковски“. Опитахме се да осветим подлез, насочвайки прожектор от билборд. Сефтосахме Лабораторията за градски дизайн с 11 трансформирани пиана, още пазим хонорара си от шперплат… 140-ата ни идея беше да нарисуваме училище в „Дружба 2“, а следващата – да осветим сухото езеро в парка на Военната академия със светещи бидони, пълни с вода.

Направихме идеен конкурс за паметника „1300 години България“, а после с Elektrick.me и куп нови приятели го накарахме да „проговори“ с видео и 3D мапинг. Написахме първата си книжка с картинки за културна реклама.

Обходихме още около 1500 обекта от културната карта на София. Светнахме дърво от хартиени тубуси, за малко да спечелим едно конкурсче, но пък спечелихме усмивките на децата във факултета с „Компот колектив“. Пуснахме прожекционни светулки в Стара Загора, които даже още работят. Озвучихме Камбаните атриумно след има-няма 20 години тишина. Помогнахме на София да се класира в топ 20 на Mayors challenge (конкурс на кмета на Ню Йорк Блумбърг – б.р.), като междувременно закачихме някоя и друга пейка по спирките.“

Шестима надъхани ентусиасти

„Не знам защо държиш непременно да представиш мен“, скромничи Делчо. Много просто – защото всички говорят за Делчо…

„Може би съм едно от по-разпознаваемите лица, но всъщност, когато стартирахме през 2009-а като неформална група и после, когато в края на 2009-а се регистрирахме като сдружение, бяхме шестима: Валери Гюров, аз, Анна Калинова, Мартин Ангелов, Августина Велева и Тодор Атанасов”, обяснява архитектът.

Досега са се включили около 30 души, като в момента активни са половината. Някои от тях работят целодневно, други се включват от време на време на проектен принцип.

„Тогава почти всички работехме, аз лично бях при арх. Петър Торньов и Стефан Петков, даже първите сбирки ги правихме в тяхното ателие „+архитектура“. Всичките колеги сме близки по акъл и ни беше дотегнало от самоцелни проекти в частния сектор с тотална липса на архитектурно отношение към градската среда. Едното силно предизвикателство беше липсата на желание тогава в лицето на общините да работят на конкурсен принцип с публичните пространства по креативен начин, а не просто да правят инфраструктурни проекти. Другото предизвикателство дойде от самата криза. Защото в един момент работата доста изтъня и сдружението беше доста хитър ход да продължим да правим креативни неща – някои от тях за пари, други не, и да се развиваме, а не да чакаме пазарът да ни развива“, коментира Делчо.

„Какво ни дразнеше по улиците? Всичко! Почти всичките ни колеги имат някакъв досег със света извън България. Някои са учили по програмата „Еразъм“, други изцяло в европейските страни, трети просто са пътували и мерилото ни е малко по-високо. Затова неслучайно една от знаковите ни акции, първата, беше желанието ни да приземим архитектите на улицата, на сергията, да могат да общуват с хората, да им решават проблемите, а не просто да седят в офисите си и да рисуват“, вълнува се архитектът.

Трансформирай енергията сега

„Името дойде от идеята за трансформиране - обяснява Делчев. - Не е нужно да търсим енергията, тя е около нас. Всъщност трансформаторът е трафопост. Енергията пристига в трафопоста с много висок волтаж и там става употребима на 220 волта. Оттам дойдоха и името, и визията – че ще трансформираме градската среда по начин, който е креативен, така както на нас ни харесва, като се стремим да защитим желанието на хората да живеят в качествена среда. Качественият градски живот е сериозен комплекс от много неща. Не е само „къщичката“, а по-скоро е всичко освен „къщичката“. Не сме били и никога няма да бъдем на етапа гол ентусиазъм. Гол ентусиазъм е, когато не знаеш как да постигнеш целите си. В момента, в който разбереш, е въпрос на усърдие и на креативност да ги постигаш.“

Приказка за генератора на трафопоста

Първата хрумка на екипа за името „Трансформатори“ идва по време на една презентация – формат от много къси десетминутни представяния, нещо като TEDx, но доста по-лежерно и не толкова сериозно и помпозно. Тогава Делчо и колегите му разработват една идея: в кварталите има много „кутийки“ – трафопостове, които са „полазили навсякъде в междублоковите пространства.“ Идеята е около тях да се създава живот. Да станат генератор на социални контакти, хората да се събират около тях и да си говорят как ще подобрят града. „Това беше някаква утопийка квартална. Всъщност оттам тръгна идеята да трансформираме трафопостове. Логото е всъщност 6 букви „Т“, които се въртят и задвижват колелото на идеята за промяна“, обяснява визионерът.

Да хакнеш градските пространства

В IT средите „Трансформаторите“ са високо ценени като… хакерски проект. Защото думата „хаквам“ отдавна не се използва с оня негативен, разрушителен и криминален оттенък. Да хакнеш означава да проникнеш в същността на нещо, да го разбереш как действа и да направиш така, че да работи по-добре.

„Да, ние хакваме системите на града, градските пространства“, обяснява Делчо. Добре, но и други го правят, тогава какво отличава „Трансформатори“? По-луди глави ли са, че ги наричат „неуморните градски активисти“? Много хора си работят, движат проекти, а те непрекъснато нещо ровичкат, обръщат се на дърводелци, техници и на каквото още е нужно, за да видят проектите си оживели…

„Не смятам, че сме единствените, които хакват системите, и нашето ниво не е кой знае колко високо. Нужни са системни промени в законодателството, в администрациите и с тези неща дори и още не сме мислили да се борим. Но вероятно сме намерили готин баланс между теоретичното и дърводелството, между креативното и гражданското“, обяснява активистът.

Негативизмът съпътства всяка акция

Като ни видят, че нещо правим, задължително първоначалната реакция е: „А, на това веднага ще му видят сметката“…

„Другото, с което сме решили да не се борим, е вандализмът. Има го навсякъде по света, даже България не е от най-вандалските държави. Това е въпрос на обща култура на обществото, на образование и възпитание. Вандалите са много малка част от обществото, не повече от 1-2 процента са тия, които умишлено мърсуват и развалят. И заради тях трябва да измисляме пейки, които никой не може да счупи?! Това е много погрешно мислене, една световна сбъркана тенденция.

Кое подхранва оптимизма ни? Добрата оценка за нещата, които правим, и то не само ръкопляскания, но и във финансов план, и като обратна връзка с хората. Награди? Всъщност сега, като се замислих, ние статуетки нямаме, но не ни и трябват. Основната награда е идеите и проектите, които предлагаме, да намират своя инвеститор, независимо дали са в публичната сфера, с община, държава, в частния сектор, или са просто форма на някакъв градски активизъм. Това ни отличава от много други сдружения – опитваме се да сме актуални и адекватни.“

Детство сред конструктори

„Не смятам, че образованието толкова ме е напътствало да стана архитект. По-скоро човек си има някакъв код и при щастливо стечение на обстоятелствата той се случва“, казва младият мъж.

Роденият в Хасково Делчо Делчев минава през буйното момчешко детство с игри сред изоставени строежи от соца, с батални сцени в незавършени блокове и други опасни места.

Отделно от малък баща му го поощрява в моделизма. Купува му конструктори, заедно сглобяват лодки. Духът на изобретателност му е заложен още от ранно детство. Вдъхновяват го филмчета като „Бенджи, Закс и Звездния принц”, мечтае да изобрети летящи същества.

Делчо завършва езиковата гимназия в родния си град и тъй като не го приемат първата година архитектура, учи две години „Строителство на сгради и съоръжения“. На третата успява да влезе архитектура и зарязва предишната специалност. След завършването има шанса да попадне в екипа на нестандартно мислещите архитекти Торньов и Петков, хора с много по-широк светоглед, чувствителни към липсата на достатъчно дизайн в градската среда. Делчо специализира и по програмата „Еразъм“ в Руан, Франция. Пише дисертация на тема „Модели за развитие на панелните комплекси“ в Института за изследване на изкуствата, БАН.

Правото да имаш дом

Мечтата на Делчо, голямата му лична кауза и духовни търсения са в посока на правото на жилище. Не, това не е юридически термин, бърза да поясни архитектът. Всеки има право на дом, така както имаме право на въздух. В момента стремежът да имаш покрив до такава степен се е изродил, че цял живот изплащаш една бетонна пещера. И това е сериозна системна грешка. Никой не може да попречи на хората с желание и възможности да имат скъпо и екстравагантно жилище, но не може домът да е толкова скъп, че да се плаща цял живот, с ипотеки от по 20-30 години, които при всяко финансово сътресение да те изкарват на улицата.

Според Делчо има системен бъг в жилищното строителство, едно презапасяване на рискове от страна на инвеститори, строителни фирми и банки. Този бъг значително оскъпява крайната цена на жилището.

Правото на дом означава първо да се намали себестойността на жилищата, и второ – да има различни и евтини форми, за да не се чувстват хората като крепостни селяни. Едната насока според архитекта е нещо средно между жилище на зелено и кооперация. Сглобяемото строителство също би могло да подпомогне много да се намали цената. Панелното строителство е форма на сглобяемото строителство, но с по-едри елементи, и в него според Делчо Делчев няма нищо лошо.

...

Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през декември 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.