Близкият изток гори. Безспорно сме свидетели на най-големия хаос и нестабилност след Втората световна война. От Сирия през Ирак до Йемен. Във всички тези конфликти неминуемо присъства един общ мотив, който често излиза на преден план и мнозина остават с впечатлението, че той стои в тяхната основа. Противопоставянето на двете основни направления в исляма, сблъсъкът между шиити и суните. Зад него обаче се крие нещо много по-рационално - борбата за регионално лидерство между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия.

За никого не е тайна, че и двете държави използват редица лостове за влияние в остналите страни в региона. Широкоизвестно е, че Техерен подкрепя ливанската шиитската организация “Хизбула”, сирийските ауауити (шиитска секта от която е и Башар Асад), Хутите в Йемен и различни шиитски милиции като “Хашд Шааби” в Ирак. Влиянието на Ислямската република не се ограничава до пряката военна помощ за своите така наречени “проксита”. Иран разпространиява своя дневен ред и чрез финансиране на различни инфраструктурни проекти, но и училища, джамии, болници.

Много по-агресивна във външната си политика е Саудитска Арабия. От години Кралството подкрепя пряко с оръжие, пари и ноу-хау стотици различни по големина сунитски групи на територията на Сирия, Ирак и Йемен. Много от тях са с радикални салафистки възгледи. По данни изнесени наскоро от Балканската мрежа за разследващи репортажи, саудитсците купуват и българско оръжие, което най-вероятно достига именно до бунтовниците в трите размирни страни. И докато Иран действа на чужда територия, но по-скоро прикрито доколкото това е възможно в днешно време, то Риад не се притеснява да атакува директно своите съседи, за да постигне своите цели. Когато през 2011 г. започна Арабската пролет страната не се посвени да изпрати 1000 свои военни, подкепени от 500 военни на Обединените арабски емирства, за да помогнат за потушаването на бунтовете в Бахрейн. Днес сме свидетели и на военна намеса в Йемен. Притеснени от развитието на ситуацията в най-слабо развитата арабска страна, през март саудитците в коалиция с още девет арабски страни започнаха въздушни удари срещу завзелите властта Хути. Резултатът до сега е хиляди цивилни жертви и невиждана хуманитарна криза.

Безспорната връзка между религия и политика не е нищо ново. Противопоставянето между Иран и Саудитска Арабия води началото си от 20-те години на XX век, но религиозният елемент като инструмент за влияние става силно отчетлив след Ислямската революция от 1979 г. Своеобразната връзка между религия и политика обаче е много по-стара. Подобени приоми са използвани и от Великите сили в борбата им за влияние в региона. Добър пример е Царска Русия, която се самообявява за защитник на православните християни в Османската империя или пък Френската империя в ролята си на защитник на католиците, преди всичко на маронитите в тогавашните османски владения. Наполеон III дори си позволява пряка военна намеса, когато през 1860 маронитите в Леванта са изправени пред заплахата от унищожение от страна на друзите. Самата Османска империя не веднъж се е превръщала в защитник на исляма, за да засили своето политическо влияние. По време на Кримската война, Русия опитва да мобилизира християните в Османската империя, а Истанбул се обръща към мюсюлманското население на Крим. Мнозина коментатори занимаващи се с Турция, отбелязват, че и днес външната политика водена от Ердоган активно използва религиозния елемент за постигане на своите цели.

И докато в Европа прокарването на подобни разделителни линии до голяма степен е останало в миналото, то в Близкия изток, където разнообразието е една от основните трудности за създаването на стабилни национални държави, религията и политиката продължават да вървят ръка за ръка. Границите, възприемани често като колониално наследство лесно биха могли да бъдат подложени на пречартаване - факт, който видяхме за пореден път и със създаването на чудовището наречено “Ислямска държава”. И дори религията да не седи в основата на близкоизточните конфликти, тя е умело използвана от регионалните играчи, като гориво подхранващо пожарите в региона.