В края на годината настъпиха размествания на парламентарните пластове, които биха могли да се окажат от съществено значение за новия политически сезон. В средата на декември ДСБ обяви, че излиза в опозиция. В края на месеца пък Лютви Местан бе изключен от ДПС, а заедно с него още четирима депесари заявиха, че напускат парламентарната група.

Така в и без това фрагментирания парламент, в който влязоха цели 8 групи, вече на практика ще има още две формации. Формално членовете на тези формации ще се водят нечленуващи в парламентарни групи. Реално обаче няма да е пресилено да се каже, че парламентарните групи вече са 10. И всяка от тези групи в определени моменти ще играе съществена роля.

Шестима (поне) напускат ДПС

ДПС вече ще има най-много 30 депутати. Това означава на първо място, че ГЕРБ ще има по-малък ресурс за сформиране на тематична коалиция по въпроси, които не се подкрепят от Реформаторския блок (РБ) или Патриотичния фронт (ПФ). Примери за подобни коалиции имаше много - законът за НСО, законът за референдумите, поемането на нов външен дълг, възможността парите от частни пенсионни фондове да се прехвърлят в НОИ и т.н.

Партията ГЕРБ има 84 депутати и заедно с ДПС гласовете им стават 114. По този начин подкрепата на 11-те депутати от АБВ, които също неведнъж участваха в подобни тематични коалиции, става все по-ценна. Не е изключено разбира се онези депутати, които се отделят от ДПС, да продължат да гласуват заедно с движението по определени теми. Все още не е ясно каква политика ще водят хората на Местан - дали ще са опозиция на ДПС или ще се опитват да демонстрират лоялност към бившата си партия.

7-8 напускат Реформаторския блок

Макар формално ДСБ да остана в РБ вече е ясно, че от партията ще гласуват различно по въпросите, свързани с управлението на страната. Възможно е 7-8 депутати (от ДСБ и гражданската квота) да бъдат отявлена опозиция, което означава, че в подкрепа на правителството ще бъдат не 23-ма реформатори, а 15-16. Това също е намаляване на ресурса на мнозинството, което в определени случаи може да се окаже фатално. Освен това по този начин ПФ измества РБ от третото място по брой депутати в парламента, тъй като патриотите са 18.

Разцеплението в ДПС по-скоро няма да се отрази на опозиционната активност в парламента. Формално опозиция са БСП и движението. И досега обаче двете партии не са имали общи инициативи. За внасяне на вот на недоверие например са нужни подписите на 1/5 или 48 депутати. И до момента нито БСП, които са с 38 мандата, нито ДПС, бяха в състояние сами да внесат вот на недоверие.

Какво следва?

Подобен шарен парламент никога не е имало в годините на прехода. За това е изключително трудно да се прогнозира каква политика ще подкрепя този парламент, защото това зависи и от партии, които официално се водят опозиционни. Красноречив пример за това бе изборът на Екатерина Захариева за правосъден министър. Тя събра 126 гласа от 5 партии - ГЕРБ, АБВ, БДЦ, ПФ, РБ.

От друга страна обаче именно този парламент събра над 200 гласа, за да запази мнозинството на прокурорите в тяхната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) и на практика до голяма степен да опази съдебната власт от по-сериозни реформи. Не е изключено подобно забележително единодушие отново да бъде демонстрано, когато това е наложително.