Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Хората в България все по-рядко се женят, а семейството като юридически съюз губи своето значение. Това се казва в анализ на европейското статистическо бюро Евростат за фамилните модели у нас.

От базираното в Люксембург бюро отбелязват, че броят на браковете в България намалява за сметка на съжителствата без брак, каквато е и общоевропейската тенденция. По този начин раждането на първо дете често предхожда подписите в гражданското. В анализа се посочва и увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените.

"Все повече нараства броят на децата, родени извън брак и непрекъснато се увеличава възрастта, на която майките в България раждат първото си дете", пише в анализа на Евростат.

От бюрото посочват, че това води до съкращаване на периода, в който е възможно българките да раждат следващи деца. 

Ето и анализа на статистическото бюро:

По-малко бракове, по-възрастни съпрузи

 

Броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 година. През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0 на 1000. През 1991 г. броят на сключените бракове намалява с над 11 хиляди за една година, а коефициентът на брачност - до 5,6‰. След тази година броят на браковете продължава да намалява, макар да се наблюдават известни колебания в отделни години. През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност е 3,4‰.

Освен намаляване на броя на сключените бракове в страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30,0 години, а през 2014 г. тя достига 32,7 години. При жените тези стойности са съответно 26,4 и 29,4 години. Или хората сега сключват брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години.

Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за първи път са сключвали брак, е била 28,1 години, а през 2014 г. тя нараства с 2,5 години и достига 30,6 години. При жените увеличението е дори по-голямо - от 24,7 на 27,5 години, или с 2,8 години.

Съвместните съжителства - предпочитан избор

Доказателство за нарастващата „непривлекателност” на юридическите бракове е и разпределението на населението по юридическо семейно положение. Докато през 2001 г. неженени са били 64,6% от младежите на възраст 20-29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82,2%. Още по-голямо е нарастването на дела на неженените сред 30-39-годишните - от 18,2 на 42,1%, или 2,3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението.

Едновременно с това в периода между двете преброявания значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без сключен брак. През 2001 г. 4,7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9,4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30-39-годишните - 13,0%, следвани от лицата на възраст 20-29 години - 6,4%.

Разводи

Броят на разводите в България остава сравнително постоянен през годините. В периода 2000 - 2014 г. годишно се разтрогват по около 10 хиляди брака, като най-голям ръст на приключване на официалните семейства се наблюдава от 2004 до 2008 г., когато се разтрогват по над 14 хиляди брака годишно, или 1,9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007 г. - над 16 хиляди, или 2,1 на 1000 души от населението.

Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година. От всички прекратени бракове 82,0% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие” (62,6%), следват „несходство в характерите” (27,4%) и „фактическа раздяла” (7,5%). През 2014 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,1 години.

Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства. През 2000 г. средната възраст при развод за мъжете е била 38 години, а за жените - 34,8 години. През 2014 г. тези стойности са съответно 43,6 и 40,1 години.

Все по-малко и по-късно родени деца

От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато намалява. В следствие от провежданите в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът е твърде краткотраен. След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125 или 7,7‰). През 2014 г. броят на живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1007 деца, или с 1,5%.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1 580 хил., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хиляди.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2,6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28,6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3,2 години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24,9 години, през 2014 г. тя вече достига 28,1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23,5 на 26,7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 - 2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1,6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,5, а през 2000 г. той е бил 1,3 деца.

Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

При сравняване на средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се очертава тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в България нарастват значително през последните 10-15 години. През 2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38,4% от всички живородени, а през 2013 г. достига пик от 59,1%. След 2006 г. делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.

От друга страна, през последните 15 години в България не се наблюдава увеличение на броя на бракоразводите за разлика от редица европейски страни.

 
Снимка stockvault.net

Хората в България все по-рядко се женят, а семейството като юридически съюз губи своето значение. Това се казва в анализ на европейското статистическо бюро Евростат за фамилните модели у нас.

От базираното в Люксембург бюро отбелязват, че броят на браковете в България намалява за сметка на съжителствата без брак, каквато е и общоевропейската тенденция. По този начин раждането на първо дете често предхожда подписите в гражданското. В анализа се посочва и увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените.

"Все повече нараства броят на децата, родени извън брак и непрекъснато се увеличава възрастта, на която майките в България раждат първото си дете", пише в анализа на Евростат.

От бюрото посочват, че това води до съкращаване на периода, в който е възможно българките да раждат следващи деца. 

Ето и анализа на статистическото бюро:

По-малко бракове, по-възрастни съпрузи

 

Броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 година. През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0 на 1000. През 1991 г. броят на сключените бракове намалява с над 11 хиляди за една година, а коефициентът на брачност - до 5,6‰. След тази година броят на браковете продължава да намалява, макар да се наблюдават известни колебания в отделни години. През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност е 3,4‰.

Освен намаляване на броя на сключените бракове в страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30,0 години, а през 2014 г. тя достига 32,7 години. При жените тези стойности са съответно 26,4 и 29,4 години. Или хората сега сключват брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години.

Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за първи път са сключвали брак, е била 28,1 години, а през 2014 г. тя нараства с 2,5 години и достига 30,6 години. При жените увеличението е дори по-голямо - от 24,7 на 27,5 години, или с 2,8 години.

Съвместните съжителства - предпочитан избор

Доказателство за нарастващата „непривлекателност” на юридическите бракове е и разпределението на населението по юридическо семейно положение. Докато през 2001 г. неженени са били 64,6% от младежите на възраст 20-29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82,2%. Още по-голямо е нарастването на дела на неженените сред 30-39-годишните - от 18,2 на 42,1%, или 2,3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението.

Едновременно с това в периода между двете преброявания значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без сключен брак. През 2001 г. 4,7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9,4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30-39-годишните - 13,0%, следвани от лицата на възраст 20-29 години - 6,4%.

Разводи

Броят на разводите в България остава сравнително постоянен през годините. В периода 2000 - 2014 г. годишно се разтрогват по около 10 хиляди брака, като най-голям ръст на приключване на официалните семейства се наблюдава от 2004 до 2008 г., когато се разтрогват по над 14 хиляди брака годишно, или 1,9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007 г. - над 16 хиляди, или 2,1 на 1000 души от населението.

Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година. От всички прекратени бракове 82,0% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие” (62,6%), следват „несходство в характерите” (27,4%) и „фактическа раздяла” (7,5%). През 2014 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,1 години.

Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства. През 2000 г. средната възраст при развод за мъжете е била 38 години, а за жените - 34,8 години. През 2014 г. тези стойности са съответно 43,6 и 40,1 години.

Все по-малко и по-късно родени деца

От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато намалява. В следствие от провежданите в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът е твърде краткотраен. След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125 или 7,7‰). През 2014 г. броят на живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1007 деца, или с 1,5%.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1 580 хил., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хиляди.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2,6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28,6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3,2 години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24,9 години, през 2014 г. тя вече достига 28,1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23,5 на 26,7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 - 2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1,6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,5, а през 2000 г. той е бил 1,3 деца.

Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

При сравняване на средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се очертава тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в България нарастват значително през последните 10-15 години. През 2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38,4% от всички живородени, а през 2013 г. достига пик от 59,1%. След 2006 г. делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.

От друга страна, през последните 15 години в България не се наблюдава увеличение на броя на бракоразводите за разлика от редица европейски страни.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Familiar

Някой услужливо е пропуснал да отбележи, че броя на разводите е средно 42% спрямо сключените бракове. Да го имате предвид когато ходите да се разписвате в "Гражданско състояние"
Анонимен's picture
Анонимен

Който не се е развеждал в България, не знае за каква диващина става въпрос. Цяла гилдия от съдии, адвокати, социални работници(ако има деца) са виснали на цицката на развеждащите се. Корупцията е повсеместна. Ако единия(най-често майката) е решил да съсипва живота на другия, то нищо не може да я спре да го съсипе. Накрая единият родител е изолиран от живота на собствения си наследник. Стига се до случаи, когато дори не познаваш наследника си, защото детето е жестоко настроено срещу единия си родител. Съдебните решение не се спазват и никой не може да ти гарантира лични отношия с детето ти. На практика "държавата" се превръща в насилник, защото не спазва правата на детето. "Държавата" няма никаква стратегия за справянето с проблема, а и не иска да го решава. Един синджир "институции" се изхранват от развеждащи се родители и си оправдават заплатите с техните проблеми. И така гледат да "оправят" социални проблеми чак до пенсионирането си без изобщо да ги интересува какви деца т.е какви граждани си отглежда тази псевдо "държава". А що се отнася до брака в България - полза никаква, но за сметка на това можеш да си създадеш доста главоболия.
Анонимен's picture
Анонимен

cos

Имам впечатление, че повечето мъже не порастват до ниво да поискат да поемат отговорности и отгледат деца.
Анонимен's picture
Анонимен

Боян Юруков

Всички тези неща са описани отдавна. Статията е превод на доклада на евростат, които използват данни на НСИ, които отдавна са на разположение. Защо никой журналист не седна да ги погледне? Ако отворите таблицитв се вижда ясно и какво ще стане в следващите 20-30 г. Браковете нямат значение в случая, но е сензационна тема и е интересна. Махаме плоския данък и ще скочат веднага - лесно.

Заглавието е напълно грешно, впрочем.
Анонимен's picture
Анонимен

Това е само един от проблемите на тъй наречения модерен свят. Не само в България. Все по малко деца се раждат. Интересно е какъв е процента на старите ергени. Колко са стерилните жени и какви са причините? Какви деца се раждат? Колко са с вродени болести и уродства, колко са недоносени и защо? Какво поколение отгледахме и защо така се получи. Защо мъжете вече не искат да се женят, а жените да раждат? Причината надали е само в мизерията, и в напредналите страни с висок стандарт проблемите са същите. Истинските причини се знаят, но да бъдат назовани нещата с истинските имена няма да е политкоректно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета