Хората в България все по-рядко се женят, а семейството като юридически съюз губи своето значение. Това се казва в анализ на европейското статистическо бюро Евростат за фамилните модели у нас.

От базираното в Люксембург бюро отбелязват, че броят на браковете в България намалява за сметка на съжителствата без брак, каквато е и общоевропейската тенденция. По този начин раждането на първо дете често предхожда подписите в гражданското. В анализа се посочва и увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените.

"Все повече нараства броят на децата, родени извън брак и непрекъснато се увеличава възрастта, на която майките в България раждат първото си дете", пише в анализа на Евростат.

От бюрото посочват, че това води до съкращаване на периода, в който е възможно българките да раждат следващи деца. 

Ето и анализа на статистическото бюро:

По-малко бракове, по-възрастни съпрузи

 

Броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 година. През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0 на 1000. През 1991 г. броят на сключените бракове намалява с над 11 хиляди за една година, а коефициентът на брачност - до 5,6‰. След тази година броят на браковете продължава да намалява, макар да се наблюдават известни колебания в отделни години. През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност е 3,4‰.

Освен намаляване на броя на сключените бракове в страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30,0 години, а през 2014 г. тя достига 32,7 години. При жените тези стойности са съответно 26,4 и 29,4 години. Или хората сега сключват брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години.

Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за първи път са сключвали брак, е била 28,1 години, а през 2014 г. тя нараства с 2,5 години и достига 30,6 години. При жените увеличението е дори по-голямо - от 24,7 на 27,5 години, или с 2,8 години.

Съвместните съжителства - предпочитан избор

Доказателство за нарастващата „непривлекателност” на юридическите бракове е и разпределението на населението по юридическо семейно положение. Докато през 2001 г. неженени са били 64,6% от младежите на възраст 20-29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82,2%. Още по-голямо е нарастването на дела на неженените сред 30-39-годишните - от 18,2 на 42,1%, или 2,3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението.

Едновременно с това в периода между двете преброявания значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без сключен брак. През 2001 г. 4,7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9,4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30-39-годишните - 13,0%, следвани от лицата на възраст 20-29 години - 6,4%.

Разводи

Броят на разводите в България остава сравнително постоянен през годините. В периода 2000 - 2014 г. годишно се разтрогват по около 10 хиляди брака, като най-голям ръст на приключване на официалните семейства се наблюдава от 2004 до 2008 г., когато се разтрогват по над 14 хиляди брака годишно, или 1,9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007 г. - над 16 хиляди, или 2,1 на 1000 души от населението.

Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година. От всички прекратени бракове 82,0% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие” (62,6%), следват „несходство в характерите” (27,4%) и „фактическа раздяла” (7,5%). През 2014 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,1 години.

Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства. През 2000 г. средната възраст при развод за мъжете е била 38 години, а за жените - 34,8 години. През 2014 г. тези стойности са съответно 43,6 и 40,1 години.

Все по-малко и по-късно родени деца

От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато намалява. В следствие от провежданите в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът е твърде краткотраен. След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125 или 7,7‰). През 2014 г. броят на живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1007 деца, или с 1,5%.

Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1 580 хил., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хиляди.

Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2,6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28,6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси.

Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3,2 години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24,9 години, през 2014 г. тя вече достига 28,1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23,5 на 26,7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 - 2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1,6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,5, а през 2000 г. той е бил 1,3 деца.

Раждането на първо дете предхожда сключването на брак

При сравняване на средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се очертава тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в България нарастват значително през последните 10-15 години. През 2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38,4% от всички живородени, а през 2013 г. достига пик от 59,1%. След 2006 г. делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.

От друга страна, през последните 15 години в България не се наблюдава увеличение на броя на бракоразводите за разлика от редица европейски страни.