Напрежението в мюсюлманския свят се покачи още повече, след като Саудитска Арабия екзекутира шиитския духовник Нимр ал-Нимр. Върховният лидер на шиитската ислямска република Иран Аятолах Хаменей отговори, че ръководената от сунитска кралска династия Саудитска Арабия я очаква „божия гняв“ заради убийството на духовника.

ЕКЗЕКУЦИЯ В РИЯД РАЗПАЛВА НОВ ШИИТСКО-СУНИТСКИ КОНФЛИКТ

Шейх Нимр защитаваше политическите права на шиитите в Саудитска Арабия и страните от региона. Рияд обаче го обвини в подбуждане към насилие. Това е поредният сблъсък между сунити и шиити – двете основни групи в исляма.

Кое предизвиква разцеплението?

Мюсюлманите се разделят на сунити и шиити след смъртта на пророка Мохамед през 632 година. Той не посочил свой наследник, който да води мюсюлманската общност. Последвали спорове за това кой да застане начело на младата и бързо разрастваща се религия. Някои смятали, че с консенсус трябва да изберат нов водач. Други вярвали, че само наследници на пророка могат да бъдат халифи.

Така властта преминала в ръцете на Абу Бакр – близък сподвижник на пророка. Някои обаче смятали, че начело трябва да застане братовчедът на пророка и негов зет Али. Той все пак станал халиф, след като двама наследници на Абу Бакр били убити. По-късно обаче Али също бил посечен в Куфа, на територията на днешен Ирак. Синовете на Али - Хасан и Хюсеин претендирали те да наследят титлата, но Хюсеин и голям брой негови роднини били избити в Кербала през 680 година. Отново от привърженици на другия лагер.

Мъченичеството на Хюсеин се превръща в централно събитие за тези, които вярвали в правото на Али да наследи пророка. Така последователите им започнали да се наричат шиити (от Шиат Али – последователи на Али). Сунитите от своя страна приемат първите трима халифи преди Али за легитимни и правоверни, т.е. следвали са традицията на пророка. Сунитските владетели предприемат завоевания, които разширяват халифата до Северна Африка и Европа. Последният халифат изчезва с разпадането на Османската империя след Първата световна война.

Какви са религиозните разлики?

Сунитската и шиитската секти в исляма имат свои доктрини, вярвания и развити духовни школи. И при сунити, и при шиити има както светски настроени, така и фундаменталисти. Шиитите приемат Али и следващите водачи за имами. Те вярват в 12-те имама, последният от които е изчезнал през девети век в Ирак. Някои от шиитите очакват неговото завръщане като Махди, т.е. месия. Шиитите също така имат духовна йерархия.

Сунитите обаче приемат себе си за ортодоксалния и традиционен клон на исляма. Названието им идва от „суна“ - традиция. Те славят всички пророци, споменати в Корана, особено Мохамед. Всички следващи мюсюлмански водачи обаче не са признати от сунитите. 

Сунитите признават властта на Бога и в материалния свят, което при някои включва дори и обществената и политическата сфера. Шиитите пък ценят мъченичеството и саможертвата.

Кои са повече и къде са?

Над 85% от всичките милиард и половина мюсюлмани по света са сунити. Те живеят в Арабския свят, както и в Турция, Пакистан, Индия, Бангладеш, Малайзия и Индонезия. Шиитите са мнозинство само в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан. Саудитското кралско семейство, което следва строгата и консервативна сунитска школа Уахабизъм, контролира светите места за сунитите – Мека и Медина. Светите места за шиитите са Кербала, Куфа и Наджаф в Ирак.

Саудитска Арабия и Иран, които са доминиращите сунитска и шиитска сила в Близкия Изток, често са на противоположни позиции в регионалните конфликти. В Йемен шиитските бунтовници от север Хути свалиха доминираното от сунити правителство. Това доведе до военна намеса на водената от Саудитска Арабия коалиция. В Сирия мнозинството са сунити, но шиитската секта алауити на президента Башар Асад доминира правителството. А в Ирак разногласията между воденото от шиити правителство и сунитските общности подпомогнаха настъплението на т.нар. „Ислямска държава“.