В България вече съществува потенциален електорат за проислямистка формация, каквито има в почти всички балкански страни. Това казва Антонина Желязкова, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия пред Стандарт.

"През 2003-2005 г. правихме едно мащабно изследване на имигрантите в България – легални и нелегални. Спрямо имигрантите-мюсюлмани имахме въпросник, който ни позволи да предположим, че само около 2-3% от имигрантите са консервативни мюсюлмани. За да имаме база за съизмерване, приложихме индикаторите и към нашите мюсюлмани. По-малко от 1% показаха някакви видими консервативно-религиозни и нетрадиционни тежнения, и то основно сред ромската общност.

Десет години по-късно процентът на фундаменталистки настроените мюсюлмани в България – роми, помаци и турци, се движи около 5%. Специално акцентирам върху факта, че този консерватизъм не означава потенциална агресия и няма общо с джихадизма. Това обаче означава, че вече съществува потенциален електорат за една проислямистка формация, каквито впрочем има в почти всички балкански страни. Всъщност би следвало да се размишлява по въпроса дали това е опасно или е полезно за България".

Това казва Желязкова.

Според нея Лютви Местан е силно нехаресван от електората на ДПС и много трудно ще получи подкрепа от тези хора.

"Продължавам да мисля, че случилото се идва и като резултат от вторични сеизмични вълни, които следват трусовете между Турция и Русия. В българската история това се е случвало многократно, не може да се приеме за нещо уникално. Колкото и да сме малки и без самочувствие, ние винаги сме били важни за двете големи страни, дори да е чисто символично. Не напразно има активни политически действия на Турция в България, а не случайно Путин ни споменава с гняв поне 3-4 пъти през изминалата година по един или друг повод", коментира Желязкова.

Тя изтъква, че в България живее най-многоборйното турско малцинство на Балканите, а диаспората в Турция от изселници, които са родени в България или са наследници на хора, родени по нашите земи, вероятно надхвърля милион.

"Съществуват семейна памет и носталгия, които се предават от поколение на поколение. И понякога това се превръща във важен политически ресурс", смята Стоянова.

Тя е убедена в силните рософилски настроения у нас.

"България винаги ще си остане относително русофилска, независимо дали се управлява от царете, Сталин, Брежнев, Горбачов, Елцин, Путин или който и да дойде след него. Защото това е "архетип", каза Доган. И е прав", смята Желязкова.

И припомни свои анализи от началотона 90-те години на XX в., според които за в България, за разлика от страните от Централна Европа, не е имало антируски настроения.