Този текст е продължение на задочните дебати за Кръглата маса отпреди 26 години, в който досега се включиха Петко Симеонов, Петър Бояджиев и Огнян Минчев. 

 

Впечатленията на Петър Бояджиев от България за 1988-1990 са от Марсилия - телефонни. Иначе той е революционер и мислител. Това в кръга на шегата.

По неговите въпроси:

1. Той казва: "Първият проблеме е, че точно с кръглата маса се поставя истинското начало на фамозното задкулисие, което днес по-младите наричат КОЙ. Вторият проблем е, че българската кръгла маса нямаше нищо общо с полската кръгла маса, освен името кръгла. В Полша имаше два субекта - Правителството и Солидарност. Самата кръгла маса по този начин легитимира в обществото Солидарност на нивото на юридическият субект Правителство. В България няма такова нещо. Кръглата маса в България беше между БКП и СДС, а не между правителството и СДС. По този начин СДС, което беше политическият субект на бъдещето, легитимира БКП."

 

Моят спомен за избора с кого да преговаряме на Кръглата маса е различен от този, изказан в интервю от Желев. Писал съм по него в първите години на 90-те... Имаше спор в Националния координационен съвет. От две-три седмици бяхме заедно. (На 7 декември се учредява СДС. На 3 януари 1990 беше първото заседание на Кръглата маса по процедурните въпроси.) На Кръглата маса седнахме да разговаряме с БКП, а не с правителството, защото то винаги можеше да се измъкне с формулата "правителството е на БКП, ние изпълняваме решенията на ЦК. Ще трябва да изчакаме решението на ЦК". Когато вземахме това решение, член първи беше в сила. Щяха да ни мотаят. Вярно е, че нямахме никакъв опит. СДС едва ли имаше няколкостотин души, не беше десетмилионната Солидарност... Като познавам тогавашната ситуация, не мога да преценя дали е било възможно друго решение. Тогава то беше подкрепено и от хората, които имаха реален политически опит - Петър Дертлиев (БСДП), Милан Дренчев (БЗНС "Никола Петков").

Всички заседания на Кръглата маса бяха пряко излъчвани по "Хоризонт", вечер имаше двучасов репортаж по Първа програма на БНТ, на всички и всякакви заседания присъстваха журналисти. Стенограмата от заседанията на Кръглата маса съм я огласил в интернет на адрес - http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/entry_1.html. Стенограмата е достъпна и в Държавния архив на Московска 5. Няма нищо тайно и задкулисно в нейната дейност.

 

2. Петър Бояджиев пише: "Г-н Симеонов говори просторно за изолираните актове на съпротива от страна на някои комунисти, като деформира всичко. Той напълно игнорира международното положение, което изцяло беше в полза на СДС и във вреда на БКП. Ръководството на БКП, което беше изцяло под контрола на съветското Политбюро, знаеше много добре, че предвид ангажиментите на СССР пред САЩ и другите западни страни, полето му за мневриране е изключително стеснено. То не можеше в никакъв случай да си позволи да използва груба сила. Това г-н Симеонов или не го е знаел, или сега не иска да го признае, защото вече е добре известен факт."

Международното положение е интересна тема.

Истина е, че от ръководството на БКП се бяха стъписали, много от членовете на БКП също се бяха снишили. Но не беше нужно ЦК на БКП да взема решения за преследване на СДС. Сред ръководния и членския състав имаше достатъчно агресивни хора.

Лозунгът "С кръв сме взели властта, с кръв ще я дадем" беше широко разпространен. Проявите на агресия към членовете и симпатизантите на СДС бяха повсеместни. "Червеният страх" владееше страната. За факти, свързани с него, мога да изредя достатъчно случаи, но и много хора помнят.

Най-невинните прояви. Борис Карадимчев беше мажоритарен кандидат в 167 избирателен район (Тополовградско и Харманлийско). Всичките му предизборни събрания преминавали при пълна тишина и никакви последвали въпроси. На едно от събранията не издържал и по-енергично подканил за въпроси. Пак тишина. Карадимчев възкликнал: "Нищо ли не ви интересува? Защо мълчите?" След кратка пауза от дъното се чул полушепот: "Страх ни е!"...

Лично съм молил редица политически емигранти да се завърнат и да помагат на СДС. Под различни предлози отказваха, но неколцина открито ми казаха - имам присъда, комунистите ще ми видят сметката. Страхуваха се. От няколкото хиляди политически емигранти, двама се завърнаха да работят за СДС - Иван Станчов и Константин Мишев. Румяна Узунова също искаше да помага, но от "Свободна Европа" не й разрешиха. Дими Паница периодично идваше и ни помагаше. Той организира политемигрантите и те финансираха отпечатването на основния плакат на кампанията (двете деца с развятото българско знаме). Пак той и Иван Станчов ни докараха офис мебели от Националното събрание на Франция - там се обзавеждаха с нови.

Стотици бяха случаите по страната на реални разправи със седесари - натоварване с несвойствени задачи по месторабота; "удряне" във възнагражденията; уволнения; бой от "неизвестни лица"; тежки телесни наранявания; убийства. Споменах някои. За едно населено място, дори за група селища, трябваше един бит или уволнен, за да се умълчат хората.

Тук ще кажа за Манол.

На 3 юни 1990 г. в Козлодуй късно вечерта след политически заплахи, активист на БСП беше намушкал с нож в корема Манол Христов от БСДП. Имаше опасност за живота му. Около полунощ ми се обади сестра му по телефона. Трябваше веднага да замине лекарски екип. От "Пирогов" веднага реагираха. Беше нужен хеликоптер. След нервни разговори с високо началство, хеликоптерът беше осигурен, лекарите заминаха и спасиха Манол.

Той ми се обади през 1992 г. в Агенцията за чуждестранна помощ, когато плювните по мой адрес бяха надхвърлили всякаква мяра. Влезе в кабинета и на въпросителния ми поглед отговори - аз съм оня с разпрания корем от Козлодуй. Разкопча си ризата. Вместо кожа, полупрозрачна ципа, зад която прозираха вътрешностите му. Можеше да стои прав, опасан с колана. Не можеше да закове пирон. Всяко усилие щеше да доведе до разкъсване на ципата.

Иди и обяснявай в Козлодуй, че международното положение подкрепя СДС.

Петър Боджиев обаче е категоричен: "случаите, които г-н Симеонов цитира, са евтина демагогия и много голяма рядкост. Е, има и една поговорка. На страха очите са големи. "

3. Петър Бояджиев предава неточно моята реплика за местните избори. Вярно е, че бях започнал подготовката (издадена типова предизборна програма за местната власт; проекти за плакати; договори с печатници; инструктаж на регионалните координатори в Гърция; писма до структурите и задвижена цялостна подготовка). Бях изненадан, като научих, че изборите се отлагат. Но предложението е от СДС... Никакво нареждане от Луканов няма и по този повод да съм рекал: "Тогава разбрах, че ние не решаваме, а изпълняваме.".

Казаното за широко известното "Шарено политбюро" е просто лъжа. В тази неформална политическа структура участваха - ВСИЧКИ председатели на партии и организации - членове на СДС, председателите на БЗНС (казионен) и на БСП. Всички участници имаха правото да съобщават на медиите съдържанието на всички разговори и го правеха. Петър Бояджиев да не баламосва публиката, че споменатото интервю с мен имало свидетели. Да пусне звуковия запис.

4. Написал съм книга "Голямата промяна", в която описвам ден по ден какво става в СДС до първия тур на изборите. Книгата ми излезе в първо издание 1995 г. , през 2005 във второ. Може да бъде купена в книжарницата "Писмена" на Аксаков, срещу градинката с паметника на Стамболов. Всички споменати в нея активни лица бяха живи, получил съм едно възражение - за часа на един митинг в Русе. Отделно имам десетки други публикации за онова време.

Казал съм на млади и стари всичко, което знам. Създал съм (от 1997 г.) сайт "omda.bg", в който има хиляди страници документи. Други автори са написали книги, има създадени сайтове. Архивите на Държавна сигурност са достъпни за публиката. Архивите на ЦК на БКП също са достъпни. Който се интересува, да чете и да мисли.

Иначе митове и алабализми милион.