Шерлок Холмс, никакъв шанс да бъде убит

През 1893-а сър Артър Конан Дойл бута от една скала Шерлок Холмс. Тази въображаема скала се намира в Швейцария, над водопада Райхенбах. Но Конан Дойл свършил мръсната работа от дома си в Лондон, където творял.

„С натежало сърце взимам перото си, за да напиша тези последни думи, с които описвам изключителните дарби на моя приятел Шерлок Холмс”, обяснява повествователят д-р Джон Уотсън в разказа на Конан Дойл „Последната загадка”, публикуван в списание „Странд” през декември 1893 г.

Насаме Конан Дойл не е чак толкова емоционален. „Убих Холмс”, пише в дневника си. Можем да си представим как авторът си зализва косата, която блести на светлината от свещите, и радостно си навива дългите мустаци, пише Би Би Си. По-късно Конан Дойл казва за героя си:

„Толкова ми омръзна от него, че го чувствам като пастет от гъши дроб, с който съм преял. И до ден-днешен ми се гади само при споменаването на името му.”

Конан Дойл може би си е мислел, че лесно ще приключи с Шерлок Холмс. Ако е така, значи не е разбирал феновете – и в частност феновете на Шерлок – достатъчно добре. Реакцията на публиката към смъртта на детектива е нещо невиждано дотогава. Над 20 000 читатели на „Странд” прекратяват абонаментите си, разгневени от преждевременния край на Холмс. Списанието едва оцелява. Работещите там определят смъртта на детектива като „ужасно събитие”.

Твърди се, че млади мъже ходели из Лондон с черни крепове на шапките или около ръцете цял месец след кончината на Холмс, макар че днес има известни съмнения относно истинността на тази история. (Някои фенове на Холмс предполагат, че тя е преувеличена от сина на Конан Дойл, който давал много интервюта.) Разгневени читатели пращали протестни писма до списанието. „Грубиян!”, започва едно от тях, адресирано до Конан Дойл. Американците основавали клубове „Да опазим жив Холмс”.

Конан Дойл събрал сили, изправил се срещу протестиращите и заявил, че смъртта на героя му е „оправдаемо убийство”, като по този начин вероятно целял да оправдае собствената си постъпка, а не тази на Мориарти.

Това, разбира се, звучи като поредния ден в интернет през 2015-а. Но по онова време Конан Дойл имал основателни причини да се притеснява от разразилата се буря. Просто дотогава феновете никога не били правили подобно нещо. (Всъщност дори понятието „фен” все още не било популяризирано. Терминът, който е кратка форма на „фанатик”, току-що бил започнал да се използва по адрес на любителите на американския бейзбол.) Обикновено читателите приемали за даденост онова, което се случвало в любимите им книги, и продължавали нататък. Неочаквано обаче започнали да приемат популярната култура лично и да очакват любимите им произведения да се съобразяват с определени очаквания. Защото искали обратна връзка с книгите, които обичали.

Фенска истерия

Ненаситните читатели на Шерлок Холмс спомогнали за създаването на толкова популярните днес фен общества. Още по-любопитното е, че детективът е обожаван и до днес, а превъплъщенията му са безброй: американският крими-сериал „Елементарно, Уотсън”, чийто трети сезон започна през ноември; поредицата на Би Би Си „Шерлок”, която е съвременна интерпретация на викторианските герои.

Холмс се появява за първи път през 1887 г. в повестта „Етюд в червено”. Той се радва на голям интерес от самото начало – толкова е популярен, че скоро Конан Дойл започва да съжалява, че го е създал, защото историите за детектива напълно засенчват останалите му творби, които авторът смята за сериозни – като историческия роман „Мика Кларк”. Читателите се редели на опашки пред будките, когато излизал нов брой на „Странд” с разказ за Шерлок. Както отбелязва един историк: благодарение на героя си Конан Дойл станал „толкова известен, колкото кралица Виктория”.

Феновете били основно от зараждащата се средна класа, точно онази група, чиито вкусове в продължение на повече от век ще бъдат заклеймявани от снобските критици като профански. Те са онези, които не могат да си позволят твърде скъпите концерти и които чакат по-евтините издания на популярните романи.

Историкът Дейвид Пейн ги описва като „предимно от долната средна и средната средна класа на големите градове, неинтелектуални, здраво работещи, издигащи се… хора – първите истински модерни маси”. „Странд” се цели точно в тази аудитория с нещо, което сега бихме определили като вълнуващи концептуални истории – мистерии и научна фантастика – от автори като Хърбърт Уелс и Жул Верн.

Търсенето на разкази за Шерлок Холмс сякаш нямало край. От „Странд” с радост плащали на Конан Дойл за всичко, което им давал. Но той нямал намерение да прекара цял живот в измисляне и разрешаване на въображаеми престъпления. Конан Дойл искал да изкара малко пари, за да финансира истинското си изкуство – романи с важни според него идеи и политически изявления.

През 1893-а, когато бил на 34 години, му дошло до гуша. Той искал да бъде сър Уолтър Скот. Затова накарал злия професор Мориарти да блъсне Холмс във водопада. Минали 8 години, но до 1901-ва общественият натиск нараснал дотолкова, че Конан Дойл написал нов роман – „Баскервилското куче”, в който се разказвало за Холмс преди падането. През 1903-та в „Приключение в пустия дом” той стигнал дори по-далеч – възкресил го с обяснението, че само Мориарти умрял във водопада, а детективът инсценирал смъртта си. Феновете ликували.

Живот след смъртта

Оттогава феновете станали още по-обсебени. Единствената разлика с днес е, че сега сме свикнали с обществата от суперфенове. И въпреки това „Шерлок” на Би Би Си роди най-страстната порода почитатели, появявали се напоследък. Феновете на сериала, в който Бенедикт Къмбърбач играе ролята на съвременен Холмс, а Мартин Фрийман е неговият верен Уотсън, стигат до крайности. Когато екипът снима на открито, се събират толкова огромни тълпи, че създават проблеми на продуцентите.(Веднъж почти 1000 души дойдоха на Бейкър стрийт, която в истинския живот е Гоуър стрийт.)

В Китай феновете измислиха и популяризираха заплетена история, според която точно този Шерлок (когото наричат Къдравия Фу) и Уотсън са гей двойка. Японци направиха Шерлок манга. Корейската поп група „Шайни“ записа специална песен. Фенките на Къмбърбач пък си имат собствено прозвище: Cumberbitches („къмбърбичес“, ед. ч. „къмбърбич“ – игра на думи, която на английски означава „кучките на Къмбър“ по името на фамилията му Къмбърбач) и са известни, че изпадат в истерия, когато видят обожавания от тях актьор. По подобен начин е реагирала публиката при появата на „Бийтълс”.

Тъй като е тв сериал, „Шерлок” има сложни отношения с публиката си. Понякога продуцентите включват сцени, с които намигват на феновете – първи епизод от трети сезон например е посветен изцяло на теории как детективът е инсценирал смъртта си, а действието се развива във викториански времена, както е в „Приключение в пустия дом”. И въпреки това съавторът на сериала Стивън Мофат често се държи пренебрежително с феновете, а Къмбърбач неловко описа фен фикшъна „Шерлок” като абсурден. Нищо че, сериалът е точно това – фен фикшън въз основа на викторианските трудове на Конан Дойл.

Разбира се, способността на „Шерлок” да предизвиква толкова силни емоционални реакции сред феновете показва колко много го обичат. Забележително е, че почитателите на детектива редовно са изпадали в такова театралничене през 120-те години на най-различни адаптации.

Съавторът на „Шерлок” Марк Гатис, който също така играе Майкрофт – братът на детектива, се прекланя пред умението на Конан Дойл да създава толкова дълговечни герои.

„Мисля, че преди всичко хората реагират на забавната страна на сериала, каквито са и разказите на Дойл. Дълги години са се натрупвали най-различни версии на това викторианско произведение и хората са позабравили, че тези истории за Шерлок Холмс са невероятно забавни. Те се четат лесно, те са приятно вълнуващи и едновременно с това са смразяващи кръвта приключения. Точно това искахме да направим и ние”, каза Марк Гатис пред „Ал Джазира Америка”.

Той отбеляза също, че Холмс е един от първите измислени детективи – повечето други са създадени по-късно и са негови копия или са непосредствена реакция от него:

„Оттам нататък хората прокарват линия от Шерлок и д-р Уотсън. Агата Кристи прави точно това и създава Поаро – нисък и закръглен в противовес на високия и жилав Шерлок. Той има нужда от Уотсън, затова Кристи създава капитан Хейстингс. Където и да погледнете, това е моделът. И затова, струва ми се, приключенията на Шерлок Холмс са нетленни.”

Вижте съвременните тв герои, много от които действат по формулата на Холмс.

„Дори извън света на крими загадките Дойл роди идеята, че суперинтелигентността е за сметка на някакъв вид социално разстройство – нещо, което вече сме приели за даденост. Той е гений и затова е малко странен. Не знам това колко често се случва в истинския живот, но в белетристиката – редовно”, казва Стивън Мофат.

С други думи нямаш шанс да убиеш Шерлок, като го бутнеш от скалата. Той винаги ще се завръща в този живот и в другия. Феновете го искат.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ