Страхът е навсякъде в град Рака, разказва пред БГНЕС Александър, който е живял в административния център на "Ислямска държава".

Александър е християнин. Неговият баща е сириец, а майка му – българка. Живял е в Сирия, където завършва средното си образование, след което се премества да живее в България. Неговият баща обаче остава да живее до ден-днешен в Рака.

"Страхът държи хората под властта на "Ислямска държава", категоричен е Александър.

Той дава следния любопитен пример:

"Ако днес някой намери 1 кг злато на пътя, няма да посмее да го вдигне. Единственото, което ще направи, е да попита дали някой не си го е загубил..."

Александър обяснява, че екзекуциите там са ежедневие:

"Глави и крайници се секат, ако не всеки ден, то поне всяка седмица. Понякога хората биват разпъвани на кръст. Труповете се поставят на обществени места, като, площади и така остават по няколко дни за назидание. По този начин всяват страх и респект в населението, което е останало в Рака", разказва младежът.

Някога цветущият град е наброявал 800 000 жители, а днес са останали около 250 000. Голяма част са изселници от други по-застрашени места.

"Хората, които са останали в Рака, или нямат къде да отидат, или нямат пари или просто такъв е техният избор. Ислямистите върнаха Сирия в Средновековието. Рака прилича на декор от средновековен филм. Ислямистите носят дълги бради, къси роби, подобни на тези, които носеха муджахидините в Афганистан. Това не е нормално за Сирия", разказва Александър и продължава: "На мъжете е забранено да се подстригват, да се бръснат. Всички трябва да са с бради. В момента, в който от джамията извикат за молитва, ти си длъжен незабавно да спреш всякаква работа и да отидеш да се молиш, иначе те наказват".

Според него най-страшно обаче е положението на жените. Нито една жена не можела да излезе на улицата сама без придружител, който задължително е нейн роднина. Трябвало да е покрита от главата до петите в черно и нищо да не се показва.

"В противен случай, дори ако се открие малка част от тялото й, веднага бива наказвана с бой от жени военни, които са обучени специално от „Ислямска държава“ и контролират женската част от населението. Подобен вид наказания се практикуват на обществените места. Освен че не могат да отидат никъде сами, жените са лишени от образование. Всъщност вече почти 2 години в районите, контролирани от „Ислямска държава“, няма просвета, макар че напоследък ислямистите въвеждат някаква форма на обучение. От всички предмети, които познаваме, се преподава малко география и история, а също така математика. Всичко останало е религия", продължава разказът на Александър.

Според него обаче най-парадоксалната ситуация е свързана със здравеопазването, тъй като в резултат на кървавия конфликт всички лекари отдавна са напуснали Рака.

"Тъй като няма кой да се грижи за ранените, „Ислямска държава“ е принудена заедно със своите съмишленици, които имат някакви медицински познания, да организира 6-месечни курсове. След 6 месеца ти можеш да завършиш с тяхна диплома като лекар и те изпращат на фронта. За 6 месеца се става лекар", разкрива Александър.

Той обяснява и защо баща му, също християнин, е останал в Рака и в момента.

"Баща ми е човек с възможности и именно те го задържат в Рака. Ако си мюсюлманин и излезеш извън пределите на „Ислямска държава“, това означава, че ти си предател и цялото ти имущество ще бъде конфискувано. Ако си християнин, е още по-зле", обяснява Александър, който много пъти го е молил да продаде имотите си там и да избяга. - "На тези мои съвети той винаги ми отговаря по следния начин: "Аз съм християнин. Ако имотът струва 10, а сега по време на война – 5, на мен ще ми платят 1, защото съм християнин. Искам да си запази тези имоти – магазини, апартаменти".

Бащата на Александър печели от имуществото си в Рака, но и плаща съответната такса, която се налага на всеки християнин.

"Има три вида такси за християните. Баща ми е заможен и плаща 4 златни динара. Това са 7-8 грама злато годишно. Срещу тази такса „Ислямска държава“ му осигуряват закрила. Това е документ, в който е записано, че ти си платил и никой не те закача", добавя Александър.

Иначе не са останали много християни в териториите, които днес са под контрола на джихадистите. В самата Рака поначало няма християни, бащата на Александър се установил там преди години заради близостта до обектите, на които е работил като инженер.

Младежът се свързва с баща си по вайбър или скайп, но връзката била отвратителна.

"Това е единственият начин да разбера, че той е жив. Понякога имаме шанс да говорим по-дълго, по 5 дори 10 минути. Разговорът ни се води на български. Така той си позволява да ми каже някои неща, които не може на арабски език, защото всичко се шпионира от „Ислямска държава“ в съответния интернет клуб", обяснява Александър.

Той разказва и че интернетът в Рака е сателитен и е достъпен само в клубове, които са под контрола на ислямистите.

"Те следят абсолютно всичко", отбелязва Александър.

Въпреки това имало и страница във фейсбук, която в буквален превод означава „Рака я колят”. На нея хора от града описвали какво се случва там.

Според Александър конфликтът в Сирия, който започна в средата на март 2011 г., не е можел да бъде предотвратен.

"Сегашният президент Башар Асад наследи властта от своя баща, въпреки че Сирия е република. Алеуитското малцинство, което наброява между 10-12% от цялото население, фактически държи около 90% от политическата власт в страната. Голяма част от народа са сунити. Те желаят властта по някакъв начин да бъде споделена", каза той.

Александър обръща внимание на това, че в началото на конфликта той не е имал етнически или религиозен характер.

"Хората желаеха свобода, както в останалите страни, където избухна „Арабската пролет“. Първите 8 месеца демонстрациите в Сирия бяха мирни. Хората искаха малка доза свобода, дори не искаха да свалят правителството. Башар Асад бе млад президент и имаше имиджа на човек, който иска да извърши промени, да направи страната по-съвременна. Но малко по-малко заради натиска и ежедневните убийства хората се въоръжиха и стигнаха до този конфликт", обяснява младият мъж.

В момента Александър работи в лагер за бежанци и мигранти в Холандия. Той обяснява, че на сирийците доскоро са били нужни от 5000 до 8000 евро на човек, за да стигнат до Европа. Тези пари отивали за разноските по пътя от Турция за Гърция, а след това за фалшифицирането на документи и пътя от Гърция за ЕС. Това обаче било, докато границите са били затворени. Сега пътят от Сирия, от същата тази Рака до Германия или Швеция излизал около 1200 евро.

Александър не е оптимист за бъдещето на Сирия. Той обяснява, че жертвите на конфликта в страната вече са 300 000 души, повечето цивилни.

"Желая край. Не знам за кой. Желая само този ужас да свърши", пожелава си Александър.