ПИТЪР БРАДШОУ, „Гардиън“

Тазгодишният списък с номинациите за Оскар потвърждава солидния статут на фаворит на „Завръщането“ на Алехандро Гонсалес Иняриту, който има дванайсет шанса за статуетка, включително за филм, режисьор и главна мъжка роля за Леонардо ди Каприо. Това заглавие – история на брутално оцеляване – е наелектризиращо преживяване на голям екран, вълнуващо кинематографично; за мен на филм като този трябва да се наслаждаваме в кино, а не у дома на таблета или смартфона.

Има и други неща в списъка на Американската филмова академия, които трябва да аплодираме. Шарлот Рамплинг е с напълно заслужена номинация за „45 години“ на Андрю Хей, въпреки че, за съжаление, няма нищо за Том Кортни. Със сигурност виждаме добри номинации за главна женска роля – заедно с Рамплинг тук са Дженифър Лоурънс („Джой“), Кейт Бланшет („Карол“), Бри Ларсон („Стая“) и Сърша Ронан („Бруклин“), която според мен трябва да спечели. Хубаво е да видим още и „Ейми“ на Асиф Кападия и The Look of Silence на Джош Опенхаймер, номинирани за документален филм.

Що се отнася до упреците, Академията за пореден път демонстрира стряскаща липса на расово разнообразие. Въпреки че Силвестър Сталоун е номиниран за поддържаща роля, няма номинация за Райън Куглър или Майкъл Б. Джордан като режисьор или актьор за приятния им боксов Роки 2.0 – „Крийд: Сърце на шампион“; нито за Идрис Елба за великата му роля в „Зверове без нация“; нито за Самюъл Джаксън в „Омразната осморка“. Не е зле да въздъхнем тъжно заради това.

Силвестър Сталоун е с номинация, но не и Майкъл Б. Джордан.

Иначе, смятам и че Алисия Викандер би била добра номинация за актриса за изпълненията си в „Ex Machina: Бог от машината“ или „Момичето от Дания“, Кери Мълиган също може би трябваше да получи нещо за „Далеч от безумната тълпа“. И Тони Колет би била интересен и умен избор за съвсем искрената си роля във „Вече ми липсваш“. Куентин Тарантино не е успял да заслужи номинации за сценарий и/или режисура за превъзходния си нов филм „Омразната осморка“ – макар че е хубаво да видим, че поне е забелязана работата на Дженифър Джейсън Лий.

Що се отнася до другите филми, делириумният фентъзи-екшън на Джордж Милър „Лудия Макс: Пътят на яростта“ има невероятните десет номинации, свидетелство за това колко е популярен този филм и колко ентусиазирана е индустрията в Лос Анджелис около него. Самият аз харесах много този развлекателен и хиперактивен филм, а Том Харди и Чарлийз Терон са много добри. Но трябва да повторя объркването си около това колко прекалено ласкаво се отнасят с него.

Том Харди и Чарлийз Терон са много добри, но чак толкова?

Чудесно е, че Оскарите не се ограничават само със снобско „качествено“ кино – разбира се. Но в този случай бих предпочел да видя „Отвътре навън“ с повече номинации. Тази изключителна анимация има шанс за оригиналния си сценарий, но би трябвало да е и в категорията за най-добър филм. Същото се отнася и за невероятния „Аномализа“ на Чарли Кауфман – той е извън всяка категория.

Друг голям победител е „Марсианецът“ на Ридли Скот, със седем номинации. Това е хубав, добре поставен филм за космонавт от НАСА, изоставен на Марс – заглавие, което лети на ръба на вълната на популярността, до голяма степен благодарие на представянето на Мат Деймън. Но не мога да се убедя, че е чак толкова добър. (На „Златните глобуси“ той дори се оказа в позиция да получи статуетка в категорията за комедия – нещо, което първоначално ме озадачи, но после видях, че може да е умен ход за рецепцията към него като развлечение.)

Смятам, че „Марсианецът“ е доста добре режисиран от Ридли Скот, който, странно, не получава номинация.

„Марсианецът“ е доста добре режисиран от Ридли Скот, който, странно, не получава номинация.

Сега рискувам да съм дори по-опак, като изразявам разочарованието си от петте номинации на „Големият залог“ на Адам Маккей – за финансовите гении, които причиняват срива на „Уолстрийт“ от 2008 г. Ако имаше „Оскар“ за надценяване, то той трябваше да е за този филм – плитък, трудоемък, покровителствен и неясен в намерението си дали осъжда, или възхвалява готините неморални типове, направили състояние от едно бедствие. За мен „Големият залог“ няма нито енергията на „Вълкът от Уолстрийт“ на Скорсезе, нито пък обикновената информационна яснота на документалния филм на Чарлз Фъргюсън „Вътрешна афера“.

Но изглежда все по-ясно, че „Завръщането“ ще доминира сезона на наградите. И за мен това е напълно в реда на нещата.

Площад Славейков