Българските депутати прекарват вече близо 2 часа в дебат за решението за проведения на 25 октомври референдум, според което НС подкрепя възможността да се гласува дистанционно по електронен път.

Решението предвижда до 29 февруари Комисията по правни въпроси да обсъди на първо гласуване всички постъпили дотогава проекти за промени в Изборния кодекс, влючително тези, в които е предложено електронното гласуване. А до края на месец април трябва да е минало гласуване на първо четене, а комисията да внесе доклад за второ четене.

Въпреки че днешното решение не предлага конкретен законопроект, а само заявява подкрепа, темата предизвика дълги дебати в пленарна зала.

Пръв се изказа независимият депутат Велизар Енчев, който кратко и стегнато употреби малкото време на народните представители без парламентарна група:

"Да, подкрепям електронното гласуване, но не в сегашния момент в България, в която има корпоративен и контролиран вот. Редица държави се опитаха с електронното гласуване. Нека изредя тези държави, за да бъда по-убедителен: Германия, Финландия, Италия, Ирландия, Холандия. В света има една държава, в която се прилага електронното гласуване - Естония."

За финал Енчев заяви, че от това гласуване ще се разбере кои са управляващи и кои са опозиция.

Реформаторският блок, АБВ и БДЦ накратко изразиха подкрепа за електронното гласуване.

Лидерът на БСП Михаил Миков отново обяви, че левицата е против електронното гласуване.

"Защо в две страни - Холандия и Ирландия, е въведено, а след това е премахнато аналогичн? Защо такива устойчиви демокрации като Германия, Великобритания, Италия... те не поставят въобще под въпрос електронното гласуване?"

Тези доводи възмутиха депутата от ГЕРБ Георг Георгиев.

"Хаотичното изреждане на държави, които не правят нещо, да бъде индикатор за нещо, не мога да го приема. Ами да вземем да си спрем производството на розово масло, щом други не го произвеждат!"

Очаквано против се обявиха и от ДПС. Съпредседателят на парламентарната група Четин Казак в детайли и извънредно подробно описа доводите на Движението, неколкократно след тази реплика:

"Никой не може да предостави сигурни, категорични гаранции за гарантиране на честността на вота, за тайната на вота, най-вече, сигурни гаранции, които да гарантират сигурността на електронните системи, които обработват резултатите."

Валери Симеонов от Патриотичния фронт все пак се обяви против електронното гласуване, с довод, подобен на този на Велизар Енчев.

"Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш... 43-тото НС няма да може да го направи," заяви той за електронното гласуване.

На същото мнение бе и лидерът на другата половина от ПФ - Красимир Каракачанов.

"Атака" в лицето на Николай Александров обяви същите притеснения, като заяви, че машинното гласуване било по-работещо. 

Александров започна тежък спор за динамичните и статичните айпита. Таско Ерменков подкрепи тази теза, и описа сценарий, според който всеки може просто да си включи и изключи компютъра и да гласува като друг човек. Изявлението не предвизвика смях в залата.

В момента се стига до трета и четвърта реплика и дуплика между Атака и РБ. Гласуването изглежда далеч.

Както бе решено в заседанието на комисията, към първата точка на решението бе добавено и обещанието за разписани гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборният процес и сигурността на информационните системи.

Решението е в резултат на референдума миналата година, на който близо 70% гласуваха "за" електронното дистанционно гласуване, но активността не мина прага от гласували на последните парламентарни избори. Според Закона за гражданското участие във властта, ако референдумът не мине прага, но прескочи 20% активност, въпросът се връща в Народното събрание, което трябва да го разгледа.