Решението на Европейската комисия да започне разследване на полското правителство предизвика вълна от критики в самата Полша. Най-вече от средите на управляващата Партия „Право и справедливост“. Някои сравниха Брюксел с инквизицията, а действието на Комисията нарекоха „заблудена намеса“ във вътрешните работи на една суверена държава.

Всъщност процедурата на Брюксел не означава абсолютно нищо.

„Няма нито график, нито конкретни стъпки, които предстоят в процеса на разследването“, казва високопоставен представител на ЕК пред Politico. “Става дума само за събиране на информация. Искаме да намерим отговори и да разберем какво се случва".

А какво точно се случва?

Всички страни, които са основали или са се присъединили към Европейския съюз, са се съгласили да спазват и защитават определени ценности. Сред тях са стандартите за върховенството на закона, демокрация и човешки права, започва своето обяснение на ситуацията Liberties.eu.

Една от отговорностите на Европейската комисия (ЕК) е да следи, че държавите членки спазват тези правила. ЕК е разтревожена, че предприетите промени от новото правителство на Полша в Конституционния трибунал (Конституционен съд – б.р.) и в обществените медии застрашават върховенството на закона.

А какво е върховенство на закона?

Върховенството на закона е съвкупност от принципи, чиято цел е да попречат на едно правителство да злоупотребява с властта си. Това означава правителствата да се ограничават в рамките на закона, на собствената си конституция, но и на международните стандарти за човешки права. Повечето страни в ЕС имат Конституционен съд или трибунал, чиято работа е да следи дали управляващите не създават закони в противоречие с Конституцията. Затова членовете на тези органи трябва да са независими и безпартийни.

Когато едно правителство наруши Конституцията, нещата трябва да бъдат изяснени от решение на Конституционния съд. За да бъде защитена ефективно Конституцията, съдът трябва да взима решенията си сравнително бързо. Ако едно решение се забави няколко години, в това време правителството ще действа и на практика може да извършва незаконни неща.

Върховенството на закона също изисква обществото да има достъп до балансирана и точна информация от медии, свободни от влиянието на политиците.

Какво общо има цялата тази теория с Полша?

Комисията се занимава с Варшава по две причини. Първата са промените в Конституционния трибунал. Правителството назначи повече съдии отколкото имаше право да посочи – петима вместо двама. Правителството също отказва да изпълни скорошно решение на Конституционния трибунал, според което управляващите трябва да оставят на поста им трима съдии, одобрени от предишното правителство, и да номинират само още двама.

Ако правителството може да игнорира съда, тогава съдът не може да си върши работата – а именно, да следи дали правителството спазва Конституцията. Това означава, че Конституционният трибунал няма да може да попречи на правителството да създава закони, които нарушават гарантираните от Конституцията човешки права.

Новото правителство на Полша също промени правилата за работа на Конституционния трибунал. Това значително ще забави работата на съдиите. Резултатът е, че ако правителството направи нещо незаконно, на Трибунала ще му трябват няколко години, за да установи това.

Втората причина ЕК да е загрижена за Полша са промените в обществените медии, които могат да доведат до накърняване на правото на свобода на изразяване и свобода на информацията. Промените дават на правителството правото директно да назначава ръководителите на обществените радио и телевизия, както и директно да посочва членовете на надзорния орган. (в България това е СЕМ – б.р.)

Какво следва сега?

ЕК откри процедура за върховенството на закона срещу Полша. Това не води обаче до никакви санкции. Т.е. Брюксел няма право да глоби полското правителство, да ореже еврофондовете за Полша или да отнеме правото на Варшава на глас в Европейския съвет. Процедурата има за цел да започне диалог между Комисията и правителството за търсене на решение.

Комисията може да открива такава процедура, когато забележи систематична заплаха за върховенството на закона в някоя от страните в ЕС. Процедурата е от три стъпки – първата вече е предприета. Комисията обясни на правителството на Полша защо е загрижена за Конституционния трибунал. ЕК очаква властта във Варшава да обясни какво е предприела, защо и какви последствия очаква за върховенството на закона. Въпреки че Комисията има собствени експерти, тя ще търси информация и от други източници.

Резултатът може да бъде или затваряне на процедурата, или преминаване към втората фаза от процедурата. Решение за това се очаква през март месец.

Как ще свърши това?

Вариантите са три:

Първи: възможно е до края на разговорите между полското правителство и Комисията, Брюксел да реши, че промените за Конституционния трибунал и обществените медии не застрашават върховенството на закона.

Втори: също така е възможно по време на разговорите полското правителство да се съгласи неофициално да се откаже от част от промените или да ги измени според изискванията на Комисията. Това също ще доведе до край на процедурата.

Трети: ако ЕК не бъде убедена от правителството във Варшава, че промените са приемливи, ще заключи, че върховенството на закона в Полша е накърнено. Тогава идва втората фаза от процедурата – ЕК да отправи официални препоръки на полските власти. Тогава правителството на Полша ще получи срок и помощ за изпълнение на препоръките.

Накрая ЕК отново ще прецени дали Варшава е изпълнила изискванията. Ако и тогава нещата не са удовлетворителни, чак тогава може да започне следваща процедура, която да предвижда и санкции.

Тази процедура никога досега не е използвана, но е подробно описана в Член 7 от Договора за Европейския съюз. Една трета от членките на ЕС, Европейският парламент или Европейската комисия трябва да предложат на Съвета, а той с мнозинство поне от четири-пети и със съгласието на ЕП, да реши, че някоя страна сериозно нарушава ценностите на ЕС. Следва подробно изслушване и чак след още няколко стъпки квалифицирано мнозинство от държавите може да вземе решение евентуално за отнемане на правото на глас.

Т.е. това на практика е почти невъзможно.