След като ядреното споразумение с Иран влезе в сила, САЩ вече имат допълнително сили да се захванат със свежа мисъл за разрешаването на следващия проблем в региона – нанасянето на съкрушителен удар срещу „Ислямска държава“. Геополитическата стратегия за реализирането на тази задача не е толкова лесна и проста, както би могло да се предположи. Ще трябва да се действа по заобиколни пътища. Всички проблеми са свързани с Турция, се казва в анализ на "Стратфор".

САЩ вече взаимодействат с предимно кюрдски групировки в северна Сирия, източно от река Ефрат, и с иракската армия по иракско-сирийската граница. Целта е да бъдат отслабени силите на „Ислямска държава“ в град Рака. Но за да затегнат обръча около града, САЩ се нуждаят от значителна помощ от Турция в района западно от Ефрат. Турция е готова да задейства сухопътни сили в една операция в северна Сирия, особено след терористичното нападение миналата седмица с терорист смъртник. Но главното, което усложнява задачата, е Русия. След като през ноември турската авиация свали руския военен самолет, за Турция стана по-трудно да планира военните си операции заради увеличените руски сили за ПВО в Сирия, а също заради заплахите на Москва да бъдат сваляни всякакви самолети, които могат да са заплаха за руската авиация в Сирия. САЩ установиха с Русия правила за взаимодействие относно военните действия в Сирия и сега си поставят за цел да разработят аналогично разбирателство между Турция и Русия, за да осъществят военните си планове.

В опит да облекчи диалога между Русия и Турция държавният секретар на САЩ Джон Кери бе изпратен в Москва в средата на декември. Кери ще има разговори с руския външен министър Сергей Лавров, където тази тема вероятно също ще бъде повдигната. Кери и Лавров най-вероятно ще се опитат да разрешат безизходната ситуацията при минските преговори, а също да представят общия списък на участниците в следващия преговори за Сирия. По сирийския въпрос Турция играе много важна роля, чиято същност е да накара спонсорираните от нея воюващи групировки да седнат на масата за преговори (като междувременно не допусне до преговорите представители на кюрдските групировки).

Но хладните отношения между Турция и Русия само задълбочават проблемите, което пък усложнява хода на преговорите по сирийския въпрос. Що се отнася до Украйна, САЩ изглежда дават да се разбере, че въпросът за отслабване на санкциите срещу Русия може да бъде поставен за обсъждане, ако Русия предприеме сериозни стъпки за изпълнението на Минските споразумения. За отбелязване е, че координаторът на Държавния департамент на САЩ по санкциите Дениъл Фрийд подчерта, че САЩ и Европа разглеждат разделно санкциите срещу Русия заради Крим и заради конфликта в Донбас, което очевидно дава на Вашингтон някаква свобода на действия, ако Москва изпълни Минските споразумения. Но на особен прогрес в реализирането на тези споразумения ние не разчитаме.

Русия демонстрира способност да контролира събитията в зоната на конфликта в Източна Украйна. И преди Москва да реши да изтегли своите войски и да прекрати насилието, тя може да поиска от Киев конкретни политически отстъпки (каквито подкрепяното от САЩ нестабилно украинско правителство не е готово да направи.

Но Вашингтон може би има и други средства, за да привлече вниманието на Москва.

На 15 януари помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд проведе в Калининград 4-часова среща с руския президентски помощник Владислав Сурков. Тази среща бе включена в обиколката на Виктория Нюланд из страните от региона - Литва, Румъния, България и Турция. Всички тези държави са изключително важни за стратегията на САЩ по неутрализирането на влиянието на Русия в района между Балтийско и Черно море.

Освен реализирането на проектите за трансгранични газопроводи интерконектори, на терминали за втечнен газ и алтернативни атомни централи, които ще ускорят енергийната диверсификация на Европа, намалявайки зависимостта й от Русия, Нюланд обсъжда и проекти по безопасност. По този начин САЩ подчертават готовността да изпълнят своите ангажименти спрямо безопасността в Централна и Източна Европа. Полша и Литва се стремят към по-постоянно и по-значително присъствие на НАТО в страните от Балтийския регион. Освен това Румъния иска да се увеличи присъствието на НАТО на постоянна основа в района на Черно море.

Русия изпитва сътресения от спада на нефтените цени и болезнените съкращения на бюджетните разходи, дори и за отбраната, но Москва ще се отнесе с цялата сериозност към бъдещото настъпление на НАТО по тези два фронта. Ето защо ние отново се връщаме към Турция. Това е страна, която е и член на НАТО, и контролираща проливите, водещи към Черно море. Конвенцията от Монтрьо ограничава присъствието на военни кораби в Черно море по тонаж, брой и продължителност, а също забранява каквото и да е увеличаване на военно-морските сили. И все пак за увеличаването броя на ВМС в Черно море и засилване честотата на тяхната ротация в рамките на конвенцията се изисква и гласа на Турция в рамките на НАТО.

Виктория Нюланд ще се присъедини към вицепрезидента Джо Байдън при посещението му в Турция в неделя. САЩ биха могли да използват тази възможност и да се опитат да убедят Анкара и Москва да възобновят диалога по сирийския въпрос. Допълнително САЩ могат да използват тази среща, за да сондират почвата и да изяснят позицията на Турция относно ролята на НАТО за осигуряване безопасността в района на Черно море.

Ако Москва почувства, че Анкара твърде се е сближила със съюзниците си от НАТО заради враждебното ѝ отношение към Турция, тогава Русия може да възобнови диалога с Турция. Възможно е това да доведе до намирането на компромис по сирийския въпрос. Много неща ни карат да се замислим дали Москва и Анкара не са готови да възобновят сътрудничеството. 

Анализът на Стратфор препечатваме от БГНЕС.