Милен Георгиев е предприемач, програмист, инженер по компютърни системи. Издател на списанието на софтуер Download.BG. Препечатваме статията от блога му.

Тази статия започнах преди доста време и целта ми бе да проуча защо някои очевидно неверни "новини" срещу ЕС добиват голяма популярност у нас. Поради липса на време почти я бях зарязал, но вчерашната истерия, около "забраната да се кръщават децата" ме накара да я завърша и публикувам. 

Спомнете си този стар, изтъркан виц: 

Попитали Радио Ереван:

"Вярно ли е, че България е изнесла за Япония 500 компютъра?".

Радиото отговорило: 

"Има нещо вярно, само че не са били 500, а 500 хиляди, и не са били компютри, а компоти, и не са били за САЩ, а за Съветския Съюз, и не са били изнесени, а са били върнати."

Понякога във Фейсбук попадам на новини от типа: 

В първия момент ме обзема гняв - как може бюрократите от Брюксел да прецакват така любимия ми зеленчук и българското селско стопанство като цяло?!!

После се сещам, че живея в България - малка страна с население привикнало да вярва повече на слухове и суеверия, отколкото на точни факти и наука. Тогава започвам да търся истината и обикновено тя се оказва доста по-различна от написаното в "новината". 

Първото голямо разминаване тук е във времето. Оказва се, че единственото основание за публикацията е проекта за регулация на семената, който е бил отхвърлен от Европарламента с категорично мнозинство. Второто погрешно внушение, което прави този текст е, че Евросъюза има някакъв зъб на нашите червени домати. Предложението за регулация се е отнасяло за всички семена, които използват фермерите. Третото грешно нещо е, че предложението е било за забрана. Всъщност то е било за сертифициране, което е можело да доведе до допълнителни разходи за фермерите.

Явно обаче у нас (или в братска държава) има мозъчна група, която чете дневния ред на ЕП, както дявола чете евангелието. Също така претоплят старите новини, като вчерашна чорба. Това ме връща отново на картинката по-горе. Вижте какво пише:

Преди няколко години шкембе чорбата беше първата "жертва", а сега нещата продължават с пълна сила.

Със забраната на шкембе-чорбата ни плашеха още преди да влезем в ЕС. И какво стана? Нищо. Оказа се, че в ЕС шкембето не е забранено. Преди няколко месеца за него пак се заговори, след като БЛИЦ написаха: "Кръчмите остават без шкембе чорба".

Коментарите под статията бяха очаквано против ЕС, въпреки, че обект на тенденциозно журналистическо тълкуване този път бе чисто българска наредба за категоризиране на туристическите обекти. Ето наредбата и приложенията, за да се уверите, че не се е готвела забрана на каквито и да е ястия от националната кухня: Naredba.pdf, Prilojenia_naredba.pdf

Хайде да дам още един пример: 

Страшни са тези от ЕС. Ще напълнят затворите с маркетинг мениджъри, кой ще рекламира стоката тогава? Тук анти-европейската пропаганда пак е преувеличила нещата многократно. Целта на тази директива (в която не става дума за размери на наказания въобще) е да ограничи рекламите, които карат потребителите да изпиват безсмислени количества минерална вода ежедневно. Ако изпивате толкова вода, колкото ви се пие, няма да пострадате от дехидратация, нали?

Докато тази статия отлежаваше с месеци, като чернова в блога ми, нова "информация" плъзна в интернет и предизвика омразата и възмущението на патрЕотите:

По стар български обичай само един въпросителен знак в края на заглавието показва, че съдържанието на статията може и да не е вярно. Това не попречи "новината" да бъде споделена стотици пъти и да събере хиляди отрицателни коментари, заклеймяващи Европа.

Краткото ми проучване показа следният вероятен път на тази "сензацийка":

1. През 2014 г. подобна информация попада в няколко италиански жълти медии. Както предполагате, италианците са доста чувствителни на религозни теми.

2. Една от медиите до които достига тази новина, запитва Европейският Съд по Правата на Човека и той отрича тази информация: 

When contacted by The Local however, the ECHR said the story had no basis in fact. (Когато бе запитан от "The Local" обаче, Европейският път по правата на човека заяви, че тази история не е базирана на факти)

3. През януари, 2016 журналистът Явор Дачков случайно попада на сайт (ilgiomale.it), който e копирал наново "новината". Превежда я, а от там я грабват едни други медии (за които вече писах) и така тя става за кратко една от най-обсъжданите теми, сред българите, които отказват да мислят и вярват на всичко написано във Фейсбук.

И така, какво е положението към днешна дата?

1. Можем да произвеждаме, каквито искаме домати. Единственото ограничение е пазара. Същото важи и за предлагането на шкембе-чорба и други национални продукти.

2. Никой не ни забранява да кръщаваме децата си, от съвсем малки, в религията, която искаме.

3. Има ограничения единственио за реклами, които подвеждат потребителя. Друг е въпроса, колко се спазват.

Заключение

През 2007г. България се включи в Европейския Съюз - уникална организация на народи с различни култури, но свързани икономики и общи политики. На мен не ми е известно да има друг подобен съюз, който да е създаден по мирен начин и в него доброволно да членуват толкова много различни държави. Това членство създаде много възможности пред България, но някои хора се разочероваха, защото очакваха "манна небесна" или друг вълшебен начин за подобряване на положението си. 

Наистина, ЕС има голяма бюрокрация, която постоянно бълва нормативни документи (директиви), които не винаги отговарят на икономическото и културното развитие на всички държави в общността. Това поражда доста негативни настроения, които лесно се хващат и манипулират от хората, които считат разрастването и просперитета на ЕС за заплаха.

От собствен, личен опит, мога да кажа, че директивите, които "произвежда" ЕС, често са значително по-качественни от тези, които създава българският парламент. Освен политици и бюрократи, за ЕС работят и много експерти, чието мнение реално се използва при подготвянето на новите норми.

Затова моите предложения към приятелите ми са:

1. Старателно да проверяваме поне от 2-3 независими източника всяка информация, която четем в Интернет. Още по-добре е източниците да са от различни държави, по възможност от реномирани медии.

2. Да не бъдем по презумпция отрицателно настроени към нормите, които идват от Европайския Съюз. С много по-голямо внимание и критицизъм трябва да наблюдаваме нашите законотворци.