Ad Config - Website header

 

Article_top

Слава Аначкова

Инвалидната пенсия е право по закон и няма как да бъде отнета на хората с увреждания. Въпреки това от нормативна гледна точка не би трябвало да се полага на всички. Парадоксално, но факт.

И двете твърдения са верни по своята същност, но поставени в контекста на новата система за трудова експертиза, представена от вицепремиера и социален министър Ивайл Калфин преди ден, предизвикаха истинско объркване и паника в обществото. Инвалидите се уплашиха, че ще останат без помощи, а други се усъмниха в наличието на реформи по издаване на ТЕЛК-ови решения.  

"Няма такова нещо като орязване на инвалидните пенсии. Който има право на инвалидна пенсия, си я получава. Ако иска, работи, ако иска – не работи. Но няма как да получиш инвалидна пенсия и да останеш на същото работно място. Тогава се обезсмисля рискът "инвалидност", защото пенсията не се дава като възнаграждение, а за това, че сте човек с увреждане", опита да внесе повече яснота по въпроса изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски.  

По думите му инвалидната пенсия покрива осигурителния риск от евентуална загуба на трудоспособност, а не този от настъпване на увреждане. С други думи компенсира липсата на работа и доходи от труд. По тази логика хората, които продължат да работят и запазят възнаграждението си след излизането от болницата, на практика не би трябвало да получават инвалидна пенсия, защото увреждането им не води до загуба на трудоспособност. Въпреки това от агенцията смятат, че е справедливо безработните инвалиди, които проявят инициатива и сами си намерят работа, да получават като награда част или дори цялата си инвалидна пенсия. По този начин ще имат допълнителен стимул да бъдат активни и да се върнат на пазара на труда, убеден е Коралски.

Според него най-големият плюс на новата система за медицинска и трудова експертиза е, че ще отпадне понятието "нетрудоспособен", което години наред е затваряло пазара на труда за хората с увреждания.

"Аз винаги давам пример със себе си, защото е по-нагледно. Какво значение има, че съм в количка и не мога да движа краката си, а в телковото ми решение пише 100% нетрудоспособен, когато от години работя нормално, контактувам с хора, получавам доходи и водя пълноценен живот?", уточни Коралски.

"Не е толкова лесно", опонират му обаче негови "колеги по съдба".

Работодателите не отварят широко вратите си за инвалиди и съвсем не са склонни да задържат хора, които по стечение на различни обстоятелства се получили някакво увреждане. Причината е, че това ги натоварва с доста допълнителни отговорности и разходи по преустройството на работното им място. Служител, който не може да се движи сам, се нуждае от специален транспорт, от рампа и асансьор до работното си място, съответно широки помещения, за да минава количката, и куп други приспособления, за да изпълнява трудовите си ангажименти. Допълнително може да му се налага да отсъства повече по медицински причини (например, заради прегледи и рехабилитация), което в повечето случаи означава, че трябва да му се намери и заместник.

"Не виждам проблем – автомобилите се адаптират и се плащат от Агенцията за социално подпомагане. Ние от Агенцията за хората с увреждания пък даваме до 10 000 лв. за адаптиране на работното място - специални компютри, столове, платформи и прочие. Рампите на входовете пък са ангажимент на държавата и общините по проектите за достъпна среда. Ако правителството действително изпълни обещанието си допълнително да подпомага фирмите като поема заплати и осигуровки, този въпрос изобщо не би трябвало да стои", категоричен е Минчо Коралски.

Проблемът е, че законите не задължават работодателите да съдействат в този процес. Опцията "по желание" на практика ги освобождава от всякаква отговорност, а допълнителните ангажименти към един човек с увреждане обикновено накланят везните към отказ от предоставяне на работа. Според Коралски обаче няма как да превърнем работодателите в социални работници и да очакваме на всяка цена да наемат инвалиди. 

"Проблемът на работодателите е в това, че съществуват един милион пречки да уволнят човек с увреждания. Затова предлагаме тази защита да остане за хората, които са се увредили при съответния работодател – т.е. той да не може да ги изхвърли след като ги е увредил. Но когато аз отида с инвалидната си количка при работодател и той ме наеме, но след това види, че не върша работа или нямам нужната квалификация, аз да му кажа "не можеш да ме уволниш, защото съм в количка", това не е честно", коментира Коралски.

По думите му най-важната задача, която министрите на здравеопазването и на труда и социалната политика трябва да свършат, е да развалят стигмата, която съществува в момента към хората с увреждания. Трябва да се сложи край и на легендата, че всички инвалиди са менте, защото са си купили ТЕЛК-овото решение. Това създава изключително напрежение в обществото и "нито помага на социалната политика, нито на нас хората да бъдем повече човеци помежду си", убеден е директорът на агенцията за хората с увреждания.

"Всъщност, новата философия произтича не само от това, което са решили двама министри, а от факта, че през 2012 г. сме ратифицирали международната конвенция за правата на хората с увреждания. И според нея човек с увреждане не е човек, който има увредане, а човек, който в резултат на увреждане среща някаква преграда в своя личен, обществен и трудов живот. И политиката е да се премахват прегради, а не да лекуваме и да сепарираме хората".

Дебатът на практика поставя началото на обществените обсъждания по новата методология за експертиза на работоспособността, която ще замени системата на ТЕЛК, и се очаква да прерастне в конкретен законопроект до началото на идното лято.

 
Снимки 2 инвалидишах

Инвалидната пенсия е право по закон и няма как да бъде отнета на хората с увреждания. Въпреки това от нормативна гледна точка не би трябвало да се полага на всички. Парадоксално, но факт.

И двете твърдения са верни по своята същност, но поставени в контекста на новата система за трудова експертиза, представена от вицепремиера и социален министър Ивайл Калфин преди ден, предизвикаха истинско объркване и паника в обществото. Инвалидите се уплашиха, че ще останат без помощи, а други се усъмниха в наличието на реформи по издаване на ТЕЛК-ови решения.  

"Няма такова нещо като орязване на инвалидните пенсии. Който има право на инвалидна пенсия, си я получава. Ако иска, работи, ако иска – не работи. Но няма как да получиш инвалидна пенсия и да останеш на същото работно място. Тогава се обезсмисля рискът "инвалидност", защото пенсията не се дава като възнаграждение, а за това, че сте човек с увреждане", опита да внесе повече яснота по въпроса изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски.  

По думите му инвалидната пенсия покрива осигурителния риск от евентуална загуба на трудоспособност, а не този от настъпване на увреждане. С други думи компенсира липсата на работа и доходи от труд. По тази логика хората, които продължат да работят и запазят възнаграждението си след излизането от болницата, на практика не би трябвало да получават инвалидна пенсия, защото увреждането им не води до загуба на трудоспособност. Въпреки това от агенцията смятат, че е справедливо безработните инвалиди, които проявят инициатива и сами си намерят работа, да получават като награда част или дори цялата си инвалидна пенсия. По този начин ще имат допълнителен стимул да бъдат активни и да се върнат на пазара на труда, убеден е Коралски.

Според него най-големият плюс на новата система за медицинска и трудова експертиза е, че ще отпадне понятието "нетрудоспособен", което години наред е затваряло пазара на труда за хората с увреждания.

"Аз винаги давам пример със себе си, защото е по-нагледно. Какво значение има, че съм в количка и не мога да движа краката си, а в телковото ми решение пише 100% нетрудоспособен, когато от години работя нормално, контактувам с хора, получавам доходи и водя пълноценен живот?", уточни Коралски.

"Не е толкова лесно", опонират му обаче негови "колеги по съдба".

Работодателите не отварят широко вратите си за инвалиди и съвсем не са склонни да задържат хора, които по стечение на различни обстоятелства се получили някакво увреждане. Причината е, че това ги натоварва с доста допълнителни отговорности и разходи по преустройството на работното им място. Служител, който не може да се движи сам, се нуждае от специален транспорт, от рампа и асансьор до работното си място, съответно широки помещения, за да минава количката, и куп други приспособления, за да изпълнява трудовите си ангажименти. Допълнително може да му се налага да отсъства повече по медицински причини (например, заради прегледи и рехабилитация), което в повечето случаи означава, че трябва да му се намери и заместник.

"Не виждам проблем – автомобилите се адаптират и се плащат от Агенцията за социално подпомагане. Ние от Агенцията за хората с увреждания пък даваме до 10 000 лв. за адаптиране на работното място - специални компютри, столове, платформи и прочие. Рампите на входовете пък са ангажимент на държавата и общините по проектите за достъпна среда. Ако правителството действително изпълни обещанието си допълнително да подпомага фирмите като поема заплати и осигуровки, този въпрос изобщо не би трябвало да стои", категоричен е Минчо Коралски.

Проблемът е, че законите не задължават работодателите да съдействат в този процес. Опцията "по желание" на практика ги освобождава от всякаква отговорност, а допълнителните ангажименти към един човек с увреждане обикновено накланят везните към отказ от предоставяне на работа. Според Коралски обаче няма как да превърнем работодателите в социални работници и да очакваме на всяка цена да наемат инвалиди. 

"Проблемът на работодателите е в това, че съществуват един милион пречки да уволнят човек с увреждания. Затова предлагаме тази защита да остане за хората, които са се увредили при съответния работодател – т.е. той да не може да ги изхвърли след като ги е увредил. Но когато аз отида с инвалидната си количка при работодател и той ме наеме, но след това види, че не върша работа или нямам нужната квалификация, аз да му кажа "не можеш да ме уволниш, защото съм в количка", това не е честно", коментира Коралски.

По думите му най-важната задача, която министрите на здравеопазването и на труда и социалната политика трябва да свършат, е да развалят стигмата, която съществува в момента към хората с увреждания. Трябва да се сложи край и на легендата, че всички инвалиди са менте, защото са си купили ТЕЛК-овото решение. Това създава изключително напрежение в обществото и "нито помага на социалната политика, нито на нас хората да бъдем повече човеци помежду си", убеден е директорът на агенцията за хората с увреждания.

"Всъщност, новата философия произтича не само от това, което са решили двама министри, а от факта, че през 2012 г. сме ратифицирали международната конвенция за правата на хората с увреждания. И според нея човек с увреждане не е човек, който има увредане, а човек, който в резултат на увреждане среща някаква преграда в своя личен, обществен и трудов живот. И политиката е да се премахват прегради, а не да лекуваме и да сепарираме хората".

Дебатът на практика поставя началото на обществените обсъждания по новата методология за експертиза на работоспособността, която ще замени системата на ТЕЛК, и се очаква да прерастне в конкретен законопроект до началото на идното лято.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Дянков

истината е че ПАРИ НЕМА! Чудят се откъде и как да спестяват, за да харчат по други въпроси.
Анонимен's picture
Анонимен

За да бъдат дадени пари на милицията, ще се вземат от инвалидите. Не се орязоха привилегиите на милицията-заради милиционерския метеж, сега ще се спрат парите на инвалидите , за да има за привилегии в МВР.
Анонимен's picture
Анонимен

Евтин популизъм е това твойто, като за ... като за имбецили
Ани 's picture
Ани
Ани

Ани

Ако искат да правят промяна при телковете то тогава да направят и справедлива промяна в Кодекса на труда , според който работодателя носи доста голяма отговорност за работниците си дори когато са в почивка например или си тръгват от работа. И в тази насока проблемите водят до отказ на работодателите да назначават хора с даден проблем било то по психологически или физически фактор.
Анонимен's picture
Анонимен

Левият

„Левият” „социален министър” Калфин , ни хвърля прах в очите с тези реформи за наше „добро” в ТЕЛК.

Втората комисия по трудоспособността към НОИ е с целта е драстично да намалява разходите за инвалидни пенсии от НОИ и социални разходи на държавата.

Антисоциалния министър Калфин води дясна монетарна правителствена политика с цел макроикономическо регулиране, считайте намаляване на държавните разходи , за най уязвимите неравностойни социални групи,хората със здравни увреждания.
Анонимен's picture
Анонимен

БОЛНИЯ

Не стига ,че сега чакаме с месеци да минем на една комисия ТЕЛК.
В место да увеличите броя и разкриете повече ТЕЛК състави с цел да улесните достъпа до експертиза с една единствена медико социална трудово експертна комисия с представители в нея на медицински експерти ,социални работници , експерти по трудова медицина,представители на агенция по заетостта, представители от НОИ ,вие създавате нова втора експертна комисия за да може на ново да ни разкарвате нас болните да се редиме на опашки и да чакаме. Освен това във тази втора комисия ще ни връщате за още и още нови допълнителни медицински изследвания .
Защо не ни принудите да минаваме на още три четири комисии ,че да не можем да излезем от омагьосания кръг на комисиите ,та да може хептен да ни направите на болни идиоти.
Да ви пикам на реформата недоносче.


Анонимен's picture
Анонимен

Безумна е идеята социални работници без медицинско образование и лекари по трудова медицина без клинична специалност и клиничен стаж за определят специфичните нужди на хората с увреждания. Никой социален работник не знае какво е болест на Чандлър ,болест на Крон, болест на Пертес и т.н. Как тогава ще решава от какво се нуждае пациента. Към момента в ТЕЛК работят шестима лекари с различни клинични специалности и по 10 години клиничен стаж и всеки се изказва в своята област относно противопоказаните условия на труд за съответното увреждане.
Анонимен's picture
Анонимен

Отнемането на инвалидни пенсии на хората с увреждания, които работят е противоконституционно!
В реформата, предложена от управляващите в системата на ТЕЛК се прекарва идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност. В Конституцията на РБ България обаче, правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд. При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, вкл. от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото да получаване на пенсия при възникване на условията ,определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд. УПРАЖНЯВАНЕТО НА ВСЯКО ОТ ТЕЗИ ПРАВА НЕ Е ПОСТАВЕНО В ЗАВИСИМОСТ ОТ УПРАЖНЯВАНЕТО НА ДРУГОТО. Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997.


Анонимен's picture
Анонимен

Време е правителството да спре спекулациите в публичното пространство, че хората с увреждания в нашата страна са необичайно много.
По данни на Европейската комисия и Европейския форум на хората с увреждания 80 милиона граждани на ЕС са с различен вид и степен на увреждане. Те представляват 15% от населението на общността. По данни на НОИ към 30.09.2015 в България картината в цифри е следната:
Инвалидност поради общо заболяване-450 836
Военна инвалидност-2 787
Социална пенсия за инвалидност, получавана като водеща-48 427
Социална пенсия за инвалидност, изплащана към друг вид пенсия /тази добавка представлява 25% от социално инвалидната пенсия и е в размер на 27-30 лв./ - 445481. Тази добавка е спряна от 01.01.2015 г, така, че през следващите три години всички лица със срочно решение на ТЕЛК ще загубят това право, а те са 65-70% от всички хора с увреждания, включени в системата на НОИ.
Пенсии за трудова злополука и професионална болест -9 333
Крайно време е правителството да събере кураж да изрече истината :Въпреки дълбока криза в системата на здравеопазването и лошия стандарт на живот, въпреки че България е страната с най-висока смъртност в Европа, броят на хората с увреждания у нас е значително под средните нива за Европа.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате?