Пътувах във влака с едно много простосърдечно момче. Много ми хареса.

Нещо пиша на лаптопа, вдигам телефона, диктуват ми някакви неща, обичайната психария... А той ме гледа, гледа и вика: "Журналист, ааа?" С цялото задоволство на мис Марпъл, която е разкрила с лекота казуса на живота си, докато си почуква по чашката от костен порцелан.

Та, за този изключително чист човек някъде от Източна България „преди” и „сега” се деляха много просто. И очевадно. Преди, като отидел в Испания – за сервитьор ли, барман ли, не разбрах, испанците оставяли токова много пари отгоре, че понякога им казвал: „Г-не, ама това са твърде много!” Българин да са му много?! А те само му се усмихвали великодушно. Сега, като отишъл: „Я опитай нещо отгоре да вземеш – ще те изядат...”

Почесах се, почесах се и се съгласих да угасим, за да си дреме, нищо че ще ми пречи на работата с лаптопа. За благодарност за краткия философски синтез на нашия свят.

Преди "кризата" сме имали ресурс за някакви аванти в сърцето си, които щедро да метнем на зиналия от глад ближен – по нещичко отгоре. Някой дребен жест, някоя прошчица, дори да се е заблудил и да не си обяснява всичко, както на нас би ни се искало... Сега по някакви причини сме се стиснали и броим всяко духовно евроцентче – да не отиде зян. Да остане в джоба ни.

Ето ни го светът, разгадан, ясен и прегледен.

Моят чисто нов познат Източен Мъдрец (по говора имам предвид) се прибираше от София, понесъл в сакчето си Jolo и в сърцето си пресни впечатления. „Амчи, кво толкоз съ йъ проминилъ – като инфраструктура йе по-добре, ама хората съ съ увълчили още.” Мълча си...

Понеже напоследък се бях повкиснал, си викам - от всичко случващо се има и нещо добро. Лошото е, че затъваме в малоумие и контраинформираност. А доброто е, че въпреки избухващата популярност на сайтове с имена секира, тесла, топор, къзмъ и търнокоп, без да искат, те постигнаха това, което никой министър не може – куп българи научиха кой е Баканджи Йово и за какво се е борил. Изобщо неща, които убеден съм, никога не са знаели. Или и да не са запомнили всичко, поне ги постваха в пристъп на "Дайте си ни робството, сега и веднага".

Помня и когато един приятел написа антиутопично-ироничното заглавие „ДАНС ще спира интернета на по-глупавите”. Много се смях.

И в пристъп на съгласие затворих лаптопа – за какво ли ми е тоя интернет.

Какво искам да кажа? Искам да кажа, че когато четеш например св. Ефрем Сирин, все едно в тебе е имало гранитна скала от покаяние. Която е била цяла в гърдите, стигаща чак до гърлото и задушаваща те до степен, че ти е присядало. А този автор в един момент я е взривил и милиони малки късове хвърчат „вътре”, и от всеки един от тях можеш да започнеш полезен строеж. Защото е прекрасен материал за основи.

И през ум не ти минава колко си прав и колко си велик. Или в случая с испанците – не се оправдаваш, че си имаш проблеми, имаш си криза, имаш си „Подемос” и т.н.

Когато чета фейсбук, обратното - нещо ми засяда на гърлото. Макар да надговориш всички очилати професори на света и да надплюеш всички плюещи, които са се упражнявали преди тебе - прав си и кво?

Осведомих се от моя познат с анцуга и Jolo-то и нещо друго, което помня от далечните бармански години – че бедните оставят повече. Напротив, най-големите тарикати с мерцедесите и... как беше оная италианска марка, дето я носела някаква обикновена служителка в Министерския съвет, проучват сметката по 5 минути. Да не си ги минал с 50 стотинки, нищо че си имат милиони. И формално погледнато са прави – като си консумирал за 100, що да платиш 100,50?

Така и ние. Изобщо, хубаво е да си родолюбец, но не е хубаво да си „прав”. Какво значи да си прав? Страх ме е от прави хора, честно.

И не бях прав да му светя с моя лаптоп, въпреки че имах работа, въпреки че е за половин час, а той така и така ще пътува още 7-8 часа. Затова го угасих.