Ad Config - Website header

 

Article_top

Веселина Седларска

На  пръв поглед – караме се гръмогласно и за всичко. От световната политика до миниатюрните лего конструктори, от Паисий до Григор Димитров, от кърменето в мола до Балканджи Йово – всичко става за съчки, важното е да се поддържа огънят. 

Караме се по един-единствен въпрос  – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност

Но от втори поглед – ние се караме само за едно нещо. Колкото и да не е ласкателно за нас, ние не сме чак толкова сложни и експертни личности, които имат позиция и аргументи по всички въпроси, които се сблъскват с позицията и аргументите на отсрещни сложни личности. На практика става нещо доста по-прозаично и просто. Ние се караме по един-единствен въпрос  – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност. Колкото и да се преструваме, че воюваме заради разликата в познанията и патриотичните си чувства, ние всъщност воюваме заради своите различни страхове. Може би ни се иска да изглежда по-значимо, по-възвишено и по-граждански ангажирано, но не е.

Споровете днес напомнят времето отпреди 26 години. Да се закрие ли комисията по досиетата, да се сринат ли съветските паметници и т. н. други призраци, обитаващи къщата на прехода, се обсъждат със страст, която мислехме, че е останала две десетилетия зад нас. Защо сега, защо след толкова време? Има причина.

Голямата ни заблуда в началото на т. нар. преход беше, че политиката може да променя културата

Че е достатъчно да премахнем член първи от конституцията, да създадем нови институции и закони и ще заживеем различно. Мислехме, че животът се конструира от политически инструменти. Не си давахме сметка, че животът се конструира от преобладаващия манталитет. Мислехме, че политическите инструменти прекрояват манталитета. Не знаехме, че манталитетът може да прекроява политиката. Вярвахме в демократизирането на България. Не вярвахме в побългаряването на демокрацията.

Сега вече познаваме плодовете на тези илюзии. Към това се прибавят зреещите плодове на следващата ни по хронология илюзия. А тя беше, че членството в НАТО и в Европейския съюз ще въведе стандарти, с които българските управленци няма начин да не се съобразяват. И още по-следващата илюзия – че, ако не се съобразяват, ще бъдат наказвани. Че арогантните български управници ще имат строги началници. Ако някой тогава ни беше казал, че ще се появи мониторингов доклад, който би трябвало да взриви обществото, но то няма да му обърне никакво внимание, защото ще е заето с българо-българска война – щяхме ли да повярваме? През 1989 година воюваха нашите различни илюзии, сега – нашите различни страхове. 

Сега ние малко приличаме на Андрей Кончаловски, който като кубче на Рубик паснал в един миг всички свои въпроси и отговори за Русия, докато наблюдавал една безупречно чиста тоалетна някъде в САЩ. Тогава се запитал: „Какво е общото между осраните обществени тоалетни и неплащането на данъци?” И си отговорил: „И едното, и другото са израз на безотговорността на индивида пред обществото.”

Изведнъж му станало ясно, че не е важно кой ще е вождът, а какъв е мужикът. Че не е важен Сталин, а Иван. Че иванизмът ражда сталинизма. И че вождът се задържа толкова по-дълго и си позволява да върши каквото поиска, колкото повече познава манталитета на селяните

Селянинът работи, за да яде, не да трупа. В селската общност финансовият възход на едно семейство се възприема като заплаха. Селянинът иска уравниловка, Русия е страна на уравняването, става му ясно на Кончаловски. И още: „Руската култура е женствена, тя обича силата, силния. Затова руснаците харесват военните и винаги ще изберат по-силния от двама кандидати.” Дългото цитиране щеше да е излишно, ако в тия редове не се оглежда и българската култура и съответно българската политика. 

Основният проблем на българската политика е културен – родовата култура на българина за разлика от индивидуалистичната култура в западните държави. Разликата между индивидуалистичната култура и културата на колектива, рода, племето поставя своя отпечатък върху всичко. В чистия си вид родовата култура в България може и да е била погребана под големия орех в двора на Гераците, както ни учеха в гимназията, но на нейно място дойде груповата. Типични за груповата култура са роднинските назначения, шуро-баджанашките привилегии, предтъргово спечелените обществени поръчки, корупцията. Освен това: витиевато общуване за замазване на неприятни истини, смесването на бизнеса с приятелството, до степен, при която едното е зависимо от другото. И още: двойните стандарти – един аршин за своите и друг за чуждите, имитацията на правораздаване тип „всички сме равни, но някои повече”.

Политиката в България се провали, защото подходи с групова, родова, племенна култура към обявената голяма цел да се премине от общество на зависим колектив към общество от самосправящи се индивиди. Не можеш да очакваш да се появят самосправящи се личности, ако политиката не е насочена към отделния човек, а към групи. При такава политика процъфтяват днес една, утре друга група  – Орион, Олипм, Монтевидео, Котараците... А индивидите, които искат да се самосправят, напускат страната на обръчите и отиват в страни, в които и въздухът помага да се справиш сам. Така властта на груповщината превърна България в страна, от която повече се заминава, отколкото пристига. 

Парадоксът е, че ние не можем да работим в екип, точно защото сме хора с групова култура, в съответствие с която започваме да се групираме и вътре в екипа

Така екипът се разпада на още по-малки групи, които се съревновават, враждуват, борят се за надмощие, т. е. дърпат и разтягат екипната черга, докато едната група я присвои или всички задружно я разкъсат. (Така сега се разпада Реформаторският блок, който беше най-гръмовният кандидат за разбиване на груповото устройване.) По същата причина у нас партиите се разпадат и размножават според бройката на лидерите на групичките в общата група, а не според идейни различия. Колкото партията е по-тоталитарна, колкото повече е сглобена по технологията „един лидер юбер алес”, толкова по-малка е вероятността тя да се разпадне (По тази причина увеличава подкрепата си ГЕРБ).

И ето ги щрихирани двете армии, които днес воюват  една с друга уж по всички въпроси, а всъщност само по един

Първата: Предпочитащата сигурността пред свободата. Тя ще ви удави в уверения, че това не е вярно, че цени свободата много, но не по-малко цени солидарността в обществото, социалното отношение към слабите – това при по-интелигентните й представители. По-директните направо ще се позоват на хубавото време при Живков или на възхищението си от Путин. Страховете им заглушават куража. Пленници на родовата култура по нашите ширини, независимо колко уникални индивиди претендират да са. За тях миналото е по-важно от бъдещето.

Втората: Предпочитащата свободата пред сигурността. Куражлиите индивидуалисти, които разчитат на двете си ръце и на главата си. Готови са да предприемат рискове, предпочитат провала пред застоя. Решени да опитват. Отрицатели на стереотипите. Те не гледат в огледалото за обратно виждане, интересува ги животът напред. 

Малко значение има дали ще наричаме времето тоталитарно или демократично, а икономиката пазарна или планова. В крайна сметка животът, който живеем, зависи не от това как наричаме времето, а кой манталитет преобладава в пространството, в което живеем. 26 години след „Времето е наше!“ се води битка за пространството.     

 
МНЕНИЯ колаж седларска2

На  пръв поглед – караме се гръмогласно и за всичко. От световната политика до миниатюрните лего конструктори, от Паисий до Григор Димитров, от кърменето в мола до Балканджи Йово – всичко става за съчки, важното е да се поддържа огънят. 

Караме се по един-единствен въпрос  – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност

Но от втори поглед – ние се караме само за едно нещо. Колкото и да не е ласкателно за нас, ние не сме чак толкова сложни и експертни личности, които имат позиция и аргументи по всички въпроси, които се сблъскват с позицията и аргументите на отсрещни сложни личности. На практика става нещо доста по-прозаично и просто. Ние се караме по един-единствен въпрос  – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност. Колкото и да се преструваме, че воюваме заради разликата в познанията и патриотичните си чувства, ние всъщност воюваме заради своите различни страхове. Може би ни се иска да изглежда по-значимо, по-възвишено и по-граждански ангажирано, но не е.

Споровете днес напомнят времето отпреди 26 години. Да се закрие ли комисията по досиетата, да се сринат ли съветските паметници и т. н. други призраци, обитаващи къщата на прехода, се обсъждат със страст, която мислехме, че е останала две десетилетия зад нас. Защо сега, защо след толкова време? Има причина.

Голямата ни заблуда в началото на т. нар. преход беше, че политиката може да променя културата

Че е достатъчно да премахнем член първи от конституцията, да създадем нови институции и закони и ще заживеем различно. Мислехме, че животът се конструира от политически инструменти. Не си давахме сметка, че животът се конструира от преобладаващия манталитет. Мислехме, че политическите инструменти прекрояват манталитета. Не знаехме, че манталитетът може да прекроява политиката. Вярвахме в демократизирането на България. Не вярвахме в побългаряването на демокрацията.

Сега вече познаваме плодовете на тези илюзии. Към това се прибавят зреещите плодове на следващата ни по хронология илюзия. А тя беше, че членството в НАТО и в Европейския съюз ще въведе стандарти, с които българските управленци няма начин да не се съобразяват. И още по-следващата илюзия – че, ако не се съобразяват, ще бъдат наказвани. Че арогантните български управници ще имат строги началници. Ако някой тогава ни беше казал, че ще се появи мониторингов доклад, който би трябвало да взриви обществото, но то няма да му обърне никакво внимание, защото ще е заето с българо-българска война – щяхме ли да повярваме? През 1989 година воюваха нашите различни илюзии, сега – нашите различни страхове. 

Сега ние малко приличаме на Андрей Кончаловски, който като кубче на Рубик паснал в един миг всички свои въпроси и отговори за Русия, докато наблюдавал една безупречно чиста тоалетна някъде в САЩ. Тогава се запитал: „Какво е общото между осраните обществени тоалетни и неплащането на данъци?” И си отговорил: „И едното, и другото са израз на безотговорността на индивида пред обществото.”

Изведнъж му станало ясно, че не е важно кой ще е вождът, а какъв е мужикът. Че не е важен Сталин, а Иван. Че иванизмът ражда сталинизма. И че вождът се задържа толкова по-дълго и си позволява да върши каквото поиска, колкото повече познава манталитета на селяните

Селянинът работи, за да яде, не да трупа. В селската общност финансовият възход на едно семейство се възприема като заплаха. Селянинът иска уравниловка, Русия е страна на уравняването, става му ясно на Кончаловски. И още: „Руската култура е женствена, тя обича силата, силния. Затова руснаците харесват военните и винаги ще изберат по-силния от двама кандидати.” Дългото цитиране щеше да е излишно, ако в тия редове не се оглежда и българската култура и съответно българската политика. 

Основният проблем на българската политика е културен – родовата култура на българина за разлика от индивидуалистичната култура в западните държави. Разликата между индивидуалистичната култура и културата на колектива, рода, племето поставя своя отпечатък върху всичко. В чистия си вид родовата култура в България може и да е била погребана под големия орех в двора на Гераците, както ни учеха в гимназията, но на нейно място дойде груповата. Типични за груповата култура са роднинските назначения, шуро-баджанашките привилегии, предтъргово спечелените обществени поръчки, корупцията. Освен това: витиевато общуване за замазване на неприятни истини, смесването на бизнеса с приятелството, до степен, при която едното е зависимо от другото. И още: двойните стандарти – един аршин за своите и друг за чуждите, имитацията на правораздаване тип „всички сме равни, но някои повече”.

Политиката в България се провали, защото подходи с групова, родова, племенна култура към обявената голяма цел да се премине от общество на зависим колектив към общество от самосправящи се индивиди. Не можеш да очакваш да се появят самосправящи се личности, ако политиката не е насочена към отделния човек, а към групи. При такава политика процъфтяват днес една, утре друга група  – Орион, Олипм, Монтевидео, Котараците... А индивидите, които искат да се самосправят, напускат страната на обръчите и отиват в страни, в които и въздухът помага да се справиш сам. Така властта на груповщината превърна България в страна, от която повече се заминава, отколкото пристига. 

Парадоксът е, че ние не можем да работим в екип, точно защото сме хора с групова култура, в съответствие с която започваме да се групираме и вътре в екипа

Така екипът се разпада на още по-малки групи, които се съревновават, враждуват, борят се за надмощие, т. е. дърпат и разтягат екипната черга, докато едната група я присвои или всички задружно я разкъсат. (Така сега се разпада Реформаторският блок, който беше най-гръмовният кандидат за разбиване на груповото устройване.) По същата причина у нас партиите се разпадат и размножават според бройката на лидерите на групичките в общата група, а не според идейни различия. Колкото партията е по-тоталитарна, колкото повече е сглобена по технологията „един лидер юбер алес”, толкова по-малка е вероятността тя да се разпадне (По тази причина увеличава подкрепата си ГЕРБ).

И ето ги щрихирани двете армии, които днес воюват  една с друга уж по всички въпроси, а всъщност само по един

Първата: Предпочитащата сигурността пред свободата. Тя ще ви удави в уверения, че това не е вярно, че цени свободата много, но не по-малко цени солидарността в обществото, социалното отношение към слабите – това при по-интелигентните й представители. По-директните направо ще се позоват на хубавото време при Живков или на възхищението си от Путин. Страховете им заглушават куража. Пленници на родовата култура по нашите ширини, независимо колко уникални индивиди претендират да са. За тях миналото е по-важно от бъдещето.

Втората: Предпочитащата свободата пред сигурността. Куражлиите индивидуалисти, които разчитат на двете си ръце и на главата си. Готови са да предприемат рискове, предпочитат провала пред застоя. Решени да опитват. Отрицатели на стереотипите. Те не гледат в огледалото за обратно виждане, интересува ги животът напред. 

Малко значение има дали ще наричаме времето тоталитарно или демократично, а икономиката пазарна или планова. В крайна сметка животът, който живеем, зависи не от това как наричаме времето, а кой манталитет преобладава в пространството, в което живеем. 26 години след „Времето е наше!“ се води битка за пространството.     

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

мхм

Много хубав текст, до последните абзаци. И едните, и другите сме един дол дренки, всеки с филма си! Малко ми се стори субективно представянето на "двете армии".
Анонимен's picture
Анонимен

Дими

Ясно. Западняците са готини индивидуалисти, а ние сме селяндури. С изключение на авторката и приятелите й естествено - така че ВИЕ сте селяндури. Симпатично. Малко Путин за пиниз, данъци, кенефи. А чувала ли госпожа авторката за грандиозните схеми за избягване на данъци на най-успелите куражлии-индивидуалисти в хубавия свят?
Анонимен's picture
Анонимен

анонимен

Докато БКП,БСП не поискат прошка за греховете си от българския народ,България не може да се обедини.
Анонимен's picture
Анонимен

Българският селянин винаги е работил за да трупа! Историята на нацията го потвърждава. Това изобщо не се нуждае от доказателство.

Единствено "колхозникът", "текезесарят" работи за да яде защото на практика той е одържавен "мужик" – безимотен роб на държавата.

Замяната на свобода за сигурност е в самата същност на държавата. Освобождението ни през XIX век смени субекта на властта, османската империя, с национална държава, но обектът остана същият – селянинът–собственик
Новият "договор" между държавата и гражданите, Търновската Конституция, даваше всички гаранции за доверие между субекта и обекта на властта. Противоречията в обществото не бяха по-различни от тези в останалите европейски държави и пътищата за регулирането им съществуваха, независимо от историческите превратности.

Но на България след 1944г. бе наложена насила политическа система на фактическо робство – правото на собственост бе отречено, свободата на словото и съвестта бе отнета.

"Субектът" на властта скъса договора по който "обектът" бе съграждал дотогава живота си.

Това "предателство" на държавата спрямо обществото е в основата на "промяната на манталитета" – безвъзвратно бе унищожено базовото доверие между държава и общество.

И, като последствие, животът замириса на войнишка тоалетна – точно на войнишка – в казармата отношенията между субект и обект на властта се регулират чрез открито "насилие"; казармата е идеалната метафора на тоталитарния "социализъм".

Сгромолясването на "социализма" беше поредния "културен шок"

Главната задача сега е да се върне доверието на обществото в държавата. И това може да стане само с връщането на доверието в закона като ненарушим договор между държава и общество.

Точно за да се скрие липсата на това базово доверие в закона и държавата са тези гърчове в институциите – в съдебната система, в законодателната и изпълнителната власт. Целият шум е за да се прикрие факта, че днес България се управлява не чрез закони, а чрез произвол. Правото на гражданите на справедливост е ограбено, тоест ограбена е свободата им. А свободата на гражданина е в първенството на закона. Затова всяка промяна започва от там.
Анонимен's picture
Анонимен

Въпрос!

Кога и какво точно е натрупал българският селянин, след като първите бунтове след отхвърляне на османското владичество са на селяните срещу закона за данък възлизащ на 10%от продукцията му?
Анонимен's picture
Анонимен

Отговорът, който изисквате, ще съдържа скучна статистика. Ако се интересувате можете да се осведомите. Аз ще ви дам пример с един от дядовците ми, баща на майка ми. Сирак, преселник в Делиормана от Тракия. Дошъл без нищо, само с дрехите на гърба си. Към края на войната, преди навлизането на съветските войски в страната ни, семейството на майка ми вече обработва 46 декара своя земя и още 25-26 декара наета, селска. Такова е положението с мнозинството български селяни. Къщата си построил сам, на два ката, посред 5 декара ограден двор, с добитък, овце и стопански постройки. И така е живял, и така е възнамерявал да живее на своята земя българският народ. Само че съдбата му отреди да робува на една античовешка утопия. Сега нацията ни се събужда и много скоро ще се възстанови. В това не трябва да се съмняваме.
Анонимен's picture
Анонимен

:)

"Караме /се/ по един-единствен въпрос – караме се дали да изберем сигурност без свобода, или свобода без сигурност" - Така е, но дотук. Другото е представено много сложно, а нещата са прости. Деветдесетте бяха годините на големите илюзии и големите кражби. Обраха банките, т.е. нас, и с ограбеното приватизираха общото, т.е. нашето. Докараха ни до състояние да приемем, че всяко различно е по-добро от това, което е. И дойде Симо Сакса. Хората се поосъзнаха, поокопитихаи и да, постепенно започнаха да променят и манталитета си. Затова "Стига Вече" вече не стига. :) Хората питат "какво предлагаш?", "защо смяташ, че това което предлагаш е по-добро?". Търси се най-малкото зло. При това, о ужас, търсят се аргументи. :)
Анонимен's picture
Анонимен

беден пролетариат

На някои бащите по време на развития комунизъм не познаваха думата ,,данъци,,но знаеха много добре значението на думата ,,привелегии,,
Анонимен's picture
Анонимен

Браво Седларска!

Частният човек си е честен човек. В човешките разговори при Вас прозира лекото неудобство, че сте принудена да си изкарвате хляба при човек, срещу чието нечистоплътно забогатяване сте писали толкова много. За маниера, начина, манталитета. И изведнъж такъв човек - Ваш работодател :))) Съдба, Веси, съдба. И докато Бедровци, Смиловци и разни други дребни душици клепат с мигли и се правят, че не го забелязват, то Вие в приятелските компании очевидно давате да се разбере, че Ви е неприятна цялата ситуация. О да, официалната Ви позиция пред "началството" е, че "съда ще реши", но погледа, погледааааа, как да го скриете. Честен е! Та да се върнем на първоначалната поанта "Браво Седларска"... Да наистина БРАВО! Успели сте да вмъкнете в текста и това откровение: Сега ние малко приличаме на Андрей Кончаловски, който като кубче на Рубик паснал в един миг всички свои въпроси и отговори за Русия, докато наблюдавал една безупречно чиста тоалетна някъде в САЩ. Тогава се запитал: „Какво е общото между осраните обществени тоалетни и неплащането на данъци?” И си отговорил: „И едното, и другото са израз на безотговорността на индивида пред обществото.”:))))) Браво! Повечето твои колеги не го могат. От утре съм сигурен, че една капчица срам от погледа ти ще е изчезнала. За това винаги си струва!
Анонимен's picture
Анонимен

Николов

Г-жо Седларска, статията Ви е интересна и има много препратки към днешния ден, но би било добре да боравите по внимателно с литературните факти. В двора на стария Герак не расте орех, расте бор. Огромен бор,чието отсичане символизира края на патриархалния свят в българското село.
Анонимен's picture
Анонимен

Аквински

Как пък все ще се намери по някой литератор, нацелил точно поантата в текста. :)
Анонимен's picture
Анонимен

Е нищо, де

Прецизността не е излишна.
Анонимен's picture
Анонимен

Той шефът на Седларска си е плащал данъците бе! Несправедливо го обвиняват. Той не е селянин - работи, за да трупа, а не за да яде. И тоалетната му не е осрана като кенефите на Путин, а е с боров аромат.
Анонимен's picture
Анонимен

Ако не ви е ясно, че написаното от госпожа Седларска е отвъд отношението началник-подчинен напразно са ви учили на грамотност и посещението ви в този сайт е, за вас, случайно. Истината няма началници. Та, по-добре ще е да опонирате на автора по същество, не с лични нападки. И, като не го правите, на дело признавате правотата ѝ.
Анонимен's picture
Анонимен

Светле,

с това "на дело" Ви познах :)
Анонимен's picture
Анонимен

Ворошилов

Не, не е така. Колкото и да му се иска на интелектуалния елит на България да изкарат виновни народа и манталитета, няма да стане, не могат да го аргументират. Липсата на лидери, на политически кадърни хора, превръща България в жертва на други УСПЕШНИ политици(в чужбина). А защо УМНИТЕ хора не са в политиката - ами защото това е играта срещу България, именно умните да бъдат изхвърлени, за да може народът да поиска ПРОМЯНА И НОВО РОБСТВО. Това е обяснението защо ни държат под Ботуша на мутри като Борисов. Той е удобен, защото една демокрация не може да оцелее дълго под ръководството на БЕЗПРОСВЕТЕН лидер. Сложните институции и правила на демокрацията, стават излишни в ръцете на подобно неинтгелигентна маса.
Анонимен's picture
Анонимен

Аман от конспирации ! В случая напълно важи златното правило "Не подозирайте зла умисъл там където всичко може да се обясни с глупост ."
Анонимен's picture
Анонимен

Каменов

Госпожо, прочетете този материал, интересен е за хамериканската "свобода на словото ", как те я разбират, и как я налагат по света и тук.Понеже нищо не пишете хамериканско, така че този материал ще ви попълни статията -a-specto.bg
Анонимен's picture
Анонимен

"При такава политика процъфтяват днес една, утре друга група – Орион, Олипм, Монтевидео, Котараците... " - Нещо запецнах на Монтевидео. Виж, Монтерей е друга бира. :) "Бесни страшни пенсии (БСП)", по времето на Йовчев, естествено.
mardafi .'s picture
mardafi .
mardafi

mardafi

Мда тази статия ще бъде плюта защото ни разкрива - а какъв вой беше когато разбрахте, че сте лош матриал - такива сте българите - женски полови органи
Анонимен's picture
Анонимен

мокрица

Сигурност без свобода, или свобода без сигурност.....Ако скромното ми коментарче е политически коректно, ще напиша, че авторката се е опитва да се справи с предизвикателството да извади максимума от мисловна конструкция, разположена по остта "или-или". Но на мен политическата коректност ми прилича на постановено със закон самозадоволяване, което вече наблюдаваме на живо по телевизията и понеже ме отвращава, та казвам само "постничко". Кой твърди, че не може да има и сигурност, и свобода? Вероятно онзи, който не просто мисли, пише, живее и припечелва от клишета, но и за когото моралните съображения са досадна пречка, а възможността да мислиш самостоятелно е като скок в празен басейн. Всяко общество, понякога дълго лутайки се в лабиринта към демокрация, намира баланса. А на нас, поради 70-те и повече години опит да ни бъдат набити в мозъците сърпа и чука, ни е нужна нещо като гражданска реанимация, за да не могат всякакви извратени и изповядащи човекопогубващи теории, да ни навестяват. И все пак мисля, че сме достатъчно свободни и относително сигурни, за да кажем на въоръжените до зъби с клишета: "стига глупости"! Времето, светът и даже българската действителност не са лесни за анализиране и опорните точки избиват като гнойни пъпки!
Анонимен's picture
Анонимен

GD

Колкото до заключението, че "Селянинът иска уравниловка" - това е абсолютна глупост.
Който и да го е казал, Андрей или Никита, не го вземайте за истина, Седларска. Те и двамата са големи художници, но са заседнали във времето на СССР и на "Калина красная".
И Вие така - пишете красиво и емоционално, но като се замисли човек, вижда, че в думите Ви няма смисъл. "Сигурност срещу свобода", "индивидуалисти срещу колективисти" - дрън-дрън. Що не цитирате и Айн Ранд? Или я оставяте за друга статия?
Колкото до селяните, ако сте учили история, вероятно сте чели, че милиони 'кулаци' са били изтребени в СССР - всички(!!!), които са работили за да трупат, а не само да ядат. Както и у нас.
Да бяхте залегнали малко над политикономията - даже по наше време и от "Капиталът" можеше да се разбере много за обществото...
Помислете малко върху думите на предишните коментари за върховенството на закона, за групите и за индивидите...
Иначе, както винаги, възбуждате духовете и давате храна за размисъл.
Благодаря.

Анонимен's picture
Анонимен

Фен

Всеки един от коментарите само утвърждава правотата на авторката. А дали е уместно или целесъобразно да коментираме бор-чвор или бор-кор е растял в двора на Гераците, всеки да си отговори сам.
Анонимен's picture
Анонимен

:)

"Колкото партията е по-тоталитарна, колкото повече е сглобена по технологията „един лидер юбер алес”, толкова по-малка е вероятността тя да се разпадне (По тази причина увеличава подкрепата си ГЕРБ)." - Много внимателно следях позициите на РБ, позициите на ДСБ по отношение на тоталитарното. Дълбокото ми убеждение е, че лечението срещу тоталитаризма са мажоритарните избори. Сега вече позициите са на масата и всеки поинтересувал се ги знае. Да, надявах се на по-радикална алтернатива в тази посока, но уви. А Седларска и другите, които припяват същия рефрен, за да защитят тезата си, трябва да ни убедят, че мажоритарното е тоталитарно.
Анонимен's picture
Анонимен

:)

Мажоритарното рано или късно ще пробие. На местните избори не гласувах за съветници, изобщо не взех бюлетина /грешка, но това е друга тема/. Други явно са проявили творчество в протеста си срещу пропорционалните избори. От там са многото невалидни бюлетини за съветници. Напъните на РБ да представят нещата по друг начин са смешни. Хората намериха начин да изразят отношението си към Местан и Радан за мажоритарността. А дали това е колективизъм, или индивидуализъм, оставам на авторката да прецени.
Анонимен's picture
Анонимен

Николов

Абе фен, как да не се коментира дали е бор или орех,знаеш ли ,че никой, дори Гладуващият до 30 години, няма право да променя и запетайка от литературна творба. Явно е ,че и ти си чел само "Винету"
Анонимен's picture
Анонимен

astrosun

Браво Госпожо!
Статията ви удря точно в десетката!Поздравления за смелостта да напишете всичко толкова кратко,ясно и разбираемо.Аз съм от онези които са избрали свободата без сигурност и се боря от години развивайки и отстоявайки собствената си индивидуалност,но в последно време виждам как хората като мен се превръщаме в малцинство и това ме тревожи.Но оставам тук и няма да емигрирам освен ако положението не стане нетърпимо и трябва да се махна за да оцелея и да се съхраня.Човешката еволюция винаги е индивидуална-колективно"просветление" няма!Манталитетът на човека се променя отвътре с индивидуални усилия,а не с групово-стадни лозунги и контрол.
Анонимен's picture
Анонимен

Браво за мнението и точния коментар! Малцина сме, а ама сме сила, която все още дори не си знае възможностите!
Анонимен's picture
Анонимен

анонимен

Дървото в двора е било ашладисано и не търсете символика.Другарите партийни агитатори бяха царе на най смешните символи с които ни водеха към светлото бъдеще.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

много интересен анализ, в характерния за авторката висок стил. Но според мен не бива да има избор - трябва свобода И сигурност, а не или-или

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета