В някои региони на страната има прекалено много болнични легла, докато в други те не достигат. По същия неравномерен начин са разпределени и лекарите специалисти, с тази разлика, че навсякъде в страната липсват общопрактикуващи лекари и педиатри. Болници с високо ниво на компетентност ползват консервативни терапевтични методи, без да употребяват целия си кадрови и технологичен потенциал, а други работят за печалба, лекувайки пациенти само по най-скъпите клинични пътеки.

Това са основните изкривявания на българската здравна система, които Националната здравна карта има амбициите да елиминира. Окончателният проект на документа беше официално представен от здравния министър д-р Петър Москов с уверението, че е единодушно одобрен от Висшия медицински съвет, Националната комисия за изготвяне на картата и инициативата "Партньорство за здраве". Очаква се още утре проектът да бъде качен на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, за да бъде подложен на едномесечно обществено обсъждане.

На този етап картата гарантира, че всеки пациент ще получи здравната помощ, от която се нуждае, без значение къде се намира. Разпределението на болнични легла, медицински специалисти, апаратура и лаборатории на територията на страната е направено по европейските критерии за осигуреност, но е съобразено и с реалното потребление на българските пациенти. Това означава, че ако хората са предпочитали да се лекуват в по-малкия град, картата е отчела търсенето и е планирала здравната помощ така, че да отговори на това търсене. Отчетен е също целият обем на извършената медицинска дейност през последните 3 години (2013-2015 г. включително), заедно с процента на т. нар. мигриращи болни (които се лекуват извън своя регион). Включен е дори евентуалният брой на хората, които са имали нужда от здравна помощ, но или не са я потърси, или не са били отчетени от системата.

В този контекст се очаква медицинското обслужване да бъде напълно гарантирано на територията на цялата страна. Въпреки това здравният министър не можа да опровергае опасенията за евентуални фалити на болници. 

Спасението е в преструктурирането

Равносметката от проекта на Националната здравна карта е, че страната ни разполага с 38 334 болнични легла, но реално се нуждае от 35 316. Разликата от над 3 000 легла обаче няма да бъде компенсирана със закриването им, а с преобразуването им в легла за рехабилитация и продължително лечение. Това ще даде възможност на болниците да оползотворят наличните легла, без да им се налага да затварят отделения или да освобождават персонал. 

"Ако не искат да губят леглата си за активно лечение, нека ги преструктурират в такива за долекуване. И не е вярно, че няма да имат финансов стимул, защото тази дейност ще се осъществява по клинични пътеки, а те ще се плащат от здравната каса. При един инсулт, например, пациентът лежи около 3 дни в болница, но за пълното му възстановяване всеки невролог би препоръчал поне 10 дни рехабилитация. Защо тя да не се осъществи в същото лечебно заведение?", даде пример здравният министър Москов.

За целта вече са разработени поне 3 клинични пътеки, които ще бъдат договорени между здравната каса и Българския лекарски съюз с новия Национален рамков договор за 2016 година. Допълнително е планирано поне 13% от всички налични легла (т .е. около 4000) през тази и следващата година да бъдат предназначени за долекуване (сега те представляват едва 1,8 на сто). За целта в здравната карта е записан и по-висок коефициент за обезпеченост на населението с медицински сестри. Средно за Европейския съюз той е 100 сестри на 100 000 души, но у нас същият брой хора ще се обслужва от 150 специалисти по здравни грижи. Обмисля се и нова образователна концепция, за да се реши и острия проблем с липсата на достатъчно квалифициран обслужващ медицински персонал. 

Разбира се, директорите на лечебни заведения ще са напълно свободни да решат какво да правят с леглата, за които няма да подпишат договор със здравната каса. Тогава обаче решението за закриване на отделения ще е персонално и министерството няма да носи отговорност, стана ясно след представянето на проекта на здравната карта.

Не ни достигат педиатри. Липсват и лекари, специалисти в доболничната помощ

Националната здравноосигурителна каса се готви да подпише повече договори с лекари от доболничната помощ, стана ясно от думите на министър Москов. В същото време обаче здравната карта отчита недостиг на 405 педиатри и още толкова лекари от други специалности на територията на цялата страна. На този етап дефицитът се преодолява с предоставяне на възможност за платени стажове на младите доктори чрез Наредбата за специализациите, както и чрез допълнителните средства по Националната програма за детско и майчино здраве. Министерството работи и по конкретни финансови стимули за докторите по отделни специалности, но тъй като промените са въпрос на цялостна здравна политика, ще бъдат коментирани чак, когато държавата успее да задели ресурс за тях. 

"Навикът на хората да имат лечебно заведение в родния си град донякъде е въпрос на сигурност. Убеден съм, че базовото здравеопазване трябва отново да се превърне в мрежа, а специфичните медицински услуги да се извършват в специализирани центрове по региони", сподели визията си министър Москов.

На този етап липсата на достатъчно кадри ще бъде компенсирана с по-голям обем дейности, финансирани от бюджета на здравната каса. По думите на Москов поне 40 млн. лв. от резерва на НЗОК ще бъдат отпуснати за доболнична помощ, половината от които ще бъдат похарчени за високоспециализирани изследвания. По-голям ще е броят и на направленията за преглед при специалист, за да се гарантира здравната помощ не само на диспансерно болните, но дори и на хората, които инцидентно се нуждаят от консултация.

По същия начин ще се процедира и с личните лекари, които недостигат в цялата страна. Според здравната карта за добър достъп до първична помощ на едно джипи трябва да се падат по 1000 души, което означава, че у нас липсват общо 447 общопрактикуващи лекари. За да се покрие дефицитът, здравното министерство ще разчита на съдействие от кметовете и местните власти в малките населени места за привличане на мдицински персонал в т. нар. неблагоприятни райони.

Конкретните мерки за преодоляване на проблема са въпрос на по-активна държавна политика, която ще е сред следващите приоритети на здравното министерство. Тепърва ще се работи върху промени в методиката за финансиране на лекарския труд, изграждането на здравна инфраструктура там, където това е необходимо, както и обезпечаването ѝ със съответните кадри.