Меглена Кунева беше избрана от парламента за служебен министър на образованието. Служебните кабинети функционират без парламентарно мнозинство зад тях – такъв е случаят и с настоящия министър на образованието. На пръв поглед, аритметически сметката се получи и 106-ма гласуваха за рокадата, като достатъчен брой депутати останаха извън пленарната зала, за да не развалят партито с висок кворум. Най-вероятната причина за това странно поведение на „опозицията“ от ДПС и "Атака" е нежеланието им да има предсрочни избори в момента. Вярно е, че сега почти никой не е готов за тях. Но като оставим настрана този тактически аргумент, друго публично основание за съществуването на настоящото „мнозинство“ няма.

Това означава, че стигне ли се до политики, до съдържателен дебат, един ще иска те да са „патриотични“, друг „европейски“, а трети - да са в унисон с българо-съветската дружба, газоподаването и Ирина Бокова.

Орел, рак и щука са всъщност една доста задружна, ефективна и целеустремена формация в сравнение с настоящото „парламентарно мнозинство“.

Защо се получи така? От математическа гледна точка единствената промяна от миналата година е, че сега РБ подкрепя правителството само с 13 от своите 23-ма депутати, като ДСБ и „несъществуващият“ (според някои) Граждански съвет на реформаторите де факто оттеглиха подкрепата си от правителството. (Което все пак показва, че този съвет съществува.) Липсващите десетина места бяха с готовност попълнени от парламентарна група, наречена БДЦ, което може би означава „Бареков ги даде на Цветанов“ (макар че и самата група, и името ѝ са без значение). Други разлики в сравнение с миналата година няма: патриотите патриотстват, а АБВ интригантства, този път с благородната цел да назначи Ирина Бокова за председател на ООН (поне).

И все пак има една огромна разлика, която всички знаят, но почти всички се правят, че не виждат.

За съществуването на мнозинството и правителство във формат ГЕРБ-РБ вече няма основателна причина.

Този формат беше създаден с една главна цел: РБ да бъде гаранция, че от ГЕРБ няма да се поддадат на натиск от страна на ДПС при приемането на важни реформи, особено в областта на антикорупцията и съдебната реформа. Тази гаранция, обаче, изтече, когато от ГЕРБ гласуваха с ДПС и АБВ, за да разводнят конституционната поправка под чертата на вече доста разводнения „исторически компромис“. След този акт оставането на реформатори в кабинета "Борисов- 2" е безпредметно: то просто издава тяхното неразбиране на логиката на участието си в правителството.

Това е и основната критика към все-още- министрите на РБ: освен че ще бъдат отстрелвани един по един, те са нагледен пример за загуба на цел и ориентация.

Така че не става дума за това дали Меглена Кунева има качества за министър на образованието – разбира се, че има, и е нелепо дори е да се поставя въпросът на такава плоскост. Този въпрос е принципен и структурен, отнася се до загубилото смисъл присъствие на РБ в управлението като цяло. И с 23-ма депутати Блокът не успя да предотврати колаборацията между ГЕРБ и ДПС по ключово важен въпрос. Сега с 13 очевидно ще бъде използван само за смокинов лист, като решенията ще се вземат реално от тези, които предпочетоха да останат извън парламентарната зала при гласуването на новия-стар министър.

Тактическото основание за съществуването на това „мнозинство“ и този кабинет е нежеланието на партиите за предсрочни избори. Колко време може да продължи „стабилността“ на базата на такива съображения? Не особено дълго, защото хората ще се разочароват от цирка и хаоса в парламента, а основният отговорен ще е най-голямата партия – ГЕРБ.

Тази част от РБ, която остана в правителство, ще послужи за удобно извинение. Борисов ще може да каже: да, аз им дадох толкова много власт, а вижте те какво свършиха – изложиха се. За съжаление, такова ще бъде от сега нататък употребата на реформаторските министри. В крайна сметка, каква е логиката с 13 депутати да имаш 4 или 5 министри и да обслужваш волята на ГЕРБ, ДПС, АБВ и ПФ (в различни комбинации по различните теми).

Когато една партия няма достатъчен контрол върху съдържанието на управленската политика, редно е тя да излезе от управлението.

Вместо да стоят като Гюро Михайлов в останките на една загубена кауза (като междувременно забавляват всички с шизофренията на управленска опозиция), основната задача на реформаторите би трябвало да бъде да изградят/да се превърнат в такава дясна формация, която в следващия парламент да може далеч по-ефективно да отстоява гражданските приоритети. А те са достатъчно ясно очертани: възстановяване на правовата държава и намаляване на корпоративния захват върху публичните институции; плуралистична и по-цивилизована медийна среда; ясна евро-атлантическа ориентация; динамизиране на икономиката чрез реална конкуренция и равнопоставеност на инвеститорите.

Обществото вече доби представа какво би било разположението на силите при едни предсрочни избори. От едната страна са ДПС, АБВ, независими депутати, ексбарековци и т. н. Те – като цяло - искат запазването на статуквото в съдебната система, службите и независимите регулаторни органи, защото тези служби работят в полза на икономически интереси, близки до тях (и особено ДПС). Зад цялата тази конструкция стои и доста агресивна медийна машина, неподбираща средства в очернянето на опонента.

От другата страна обаче е огромната част от българското общество, на което всичко това му е дълбоко писнало. Мястото на реформаторите е еднозначно там. Ако те не са го разбрали, толкова по-лошо за тях.

ГЕРБ е по средата между двата лагера в невъзможната роля на балансьор. Когато балансираш между доброто и злото, обаче, резултатът е зло за съжаление.

Което не означава, че това правителство не успя да свърши и полезни неща – важните въпроси в съдебната система бяха поставени, външната политика стъпи на твърда основа, в здравеопазването заявките за оптимизация на разходването на ресурсите и здравната карта са стъпка напред. Към това трябва да прибавим и магистралите, и успехите в борбата с контрабандата. Всичко това трябва да се запази и да се продължи и в следващия парламент. На този силите му, обаче, стигнаха дотук.

Идея: ако президентът не иска да сформира ново служебно правителство, може просто да назначи сегашното за такова. Едва ли някой ще открие разликата с днешното състояние, а и ще преминем плавно към следващия парламент.

-----

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.