След като в последните дни записът от срещата на премиера Бойко Борисов със сънародници в българското посолство в Лондон се превърна в най-разпространяваното видео, много хора попитаха в социалните мрежи и форумите:

Защо и българските журналисти не задават такива остри въпроси?

Защото са тъпи, отговориха си сами много хора. Този отговор обаче е също точно толкова тъп, колкото и всяко обобщение. Хайде малко по-конкретно:

Възмущението вероятно идва от там, че нито премиерът, нито друга високопоставена личност не биват притискани в България с неудобни, конкретни и остри въпроси.

ПЪЛЕН ЗАПИС: ТОВА, КОЕТО НЕ ВИДЯХТЕ ОТ СРЕЩАТА НА БОРИСОВ В ЛОНДОН

Самата дума „притискам“ издава, че условието изисква зад гърба на интервюирания да няма изход – т.е. не говорим за изявленията на крак, когато премиерът може да продължи към колата си; не говорим за пресконференция, която е ограничена във времето, редът на задаване на въпроси е предварително уточнен, а и може да бъде прекъсната по всяко време заради нечий иззвънял телефон; не говорим и за радостта от това премиерът да ти вдигне телефона и също толкова щастливо връзката да се разпадне.

Говорим за интервю в телевизионно студио, предавано на живо.

Ето как биха се развили няколко минути в ефир и извън ефир (думите в курсив са наистина произнесени в Лондон):

 

„В последните седмици една тема остана встрани покрай „Родна реч, омайна..“, турското робство и т.н. - критичният доклад на Европейската комисия. Какъв е вашият коментар и кога ще стигнем румънците, г-н Борисов?

В кое направление?

Правосъдие.

В момента ние имаме поне с 20% повече усвояване на еврофондовете отколкото Румъния. Поне с 20%!

Ха-ха-ха. Това не е важно.

Как да не е важно? Близо 7 милиарда са разплатени в България за последната година от европейски фондове. Всичките тези инфраструктурни проекти, конкурентоспособност...

Това не отговаря на въпроса. Не е това въпросът.

...енергийна ефективност. Всичко това е направено с европейски пари.

Г-н Борисов, искате ли да повторя въпроса? Кога ще стигнем румънците, г-н Борисов?

Не ви разбирам въпроса.

Коя дума точно не разбирате?“

 

В този момент слушалката на водещия/водещата започва да гърми. Редакторът:

"Лично те помолих това да не го питаш.“

В това време гостът отговаря:

„Всичко ви отговорих. Мисля, че стана ясно на зрителите“.

Водещият/водещата запазва самообладание и продължава с въпросите:

 

„Искам да ви попитам и по повод статията в „Шпигел“ дали имахте шанс да я прочетете - „Шпигел“ значи огледало на немски. Искам да ви попитам започнахте ли да виждате Пеевски в огледалото, когато се погледнете?

Първо, това категорично мога да кажа, че не е верно. Категорично...

Кое точно не е вярно?

...и с цялата си отговорност на това, което казвам. И ще ви дам един много конкретен пример. Само в последната една година от борбата с контрабандата и корупцията в бюджета сме вкарали 2 милиарда 845 милиона повече от 2014 година...

Защо свързвате Пеевски с контрабандата?

Кой ги свързва!

Вие – току-що.

Казах ви, ние преборваме контрабандата успешно. Ощетихме мафиоти, контрабандисти и олигарси с милиарди.

А те къде са?

В бюджета разбира се. За саниране, за магистрали...

Не, не, къде са мафиотите, контрабандистите и олигарсите? Арестувахте ли някой, има ли обвинени, има ли осъдени?"

 

Гласът в слушалката:

„Ти нормален ли си?!“

В това време кафявите сайтове вече излизат със заглавие: „СТАВА СТРАШНО! Водещият Х с космическите 2 бона премия, а за пенсионерите – 40 лв. Не признава, че е гей!“

Докато водещият/водещата е разсейван от гласа в слушалката, гостът продължава:

 

"...Само за януари месец сега над милиард 150 милиона повече събрани приходи в държавата, а инвеститорите са много повече, отколкото са били. Грешите. Така, друг въпрос имате ли?

Имам, да. Преди седмица няколко търговски камари изпратиха отворено писмо, че липсва върховенство на закона и това пречи на инвестициите. Бихте ли ми казали докъде сме стигнали?

Видях се с тях и те казаха, че не са добре разбрани. И Виктор Орбан дойде в България да каже колко са доволни унгарските компании. Просто сте прочели половината.

Ами, ще ви цитирам: „Понижава се желанието за инвестиции в България в полза на други държави.“ Това казват търговските камари.

Точно обратното каза Орбан. Просто не сте чели половината.

Ето ви от другата половина цитат: „Нито една реформа на правосъдната система не би била възможна без политическа воля за прилагане на закона.“

Точно това казвам. Ние имаме политическа воля, а не като Станишев и Местан да се целуваме на Орлов мост!“

 

В това време директорът на публицистиката звъни на редактора, който за кратко е принуден/а да спре да крещи в слушалката:

„Вие добре ли сте, бе?!! Знаете ли какво правите изобщо?!“

В съседния офис звъни телефонът на изпълнителния директор:

„Криси съм, дето живея с министъра. Имахме уговорка за едни проекти по комуникационните планове на оперативните програми. Ще се забавят малко.

Как така, нали всичко бе потвърдено?!

Пусни си ефира. Не го решавам аз“, отговаря Криси.

В ефира текат реклами. Интервюто е приключено. Гостът напуска бързо, без да каже дума.

Директорът на публицистиката вече е в студиото. Крещи:

„Браво! Обадиха ми се, че повече нито премиер, нито кьорав министър ще видим в студиото! Ще ни ударят и от европрограмите и ще си задавате въпросите във фейсбук тогава!“

Няколко етажа по-нагоре шефът на рекламата връхлита запъхтян в кабинета на изпълнителния директор:

„Какво е станало? Обадиха ми се от Банката. Щели да си помислят за новия рекламен пакет. Казаха да не ги чакаме и ако си намерим друг спонсор на спорта... Какво става?

Става страшно! Не четеш ли сайтовете?! Чакай, че ми звъни най-големият ни външен продуцент... Какво? И с теб ли? Идиоти! И-ДИ-О-ТИ!“

...

След три дни в ефира има ново шоу с нов водещ/водеща. Той е свеж, позитивен, достъпен, зрителите го приемат като техен близък. Премиерът и министрите започват да гостуват там, редуват се с риалити звезди и чалга певици. Водещият/водещата не ги дразни. След две седмици онова шоу отпада от програмната схема. Криси се обажда, че май ще оправи нещата...