Ще трябва ви призная няколко лични неща, които може и да не ви интересуват. Но трябва да го направя, за да мина към по-общото. Първо съм доста „ърбън” тип – не си падам по миризливи палатки, може би и от годинките. Второ съм доста мързелив - не е лесно да ме дотътриш в кьошето на България.

Нямам нищо против никого, но над 10 години ходих с настроение и пишех репортажи за фестивала в Каварна. С желание да предам настроението, да заразя и читателите, да ги усмихна. И ги пишех такива не защото се познавам с Цонко Цонев, а точно обратното: проявиха интерес от редакцията и ме пратиха на първия репортаж, именно за да видим как може един човек да направи тези неща. Заради случките се запознах с Цонев, който още не беше станал Мъж на годината и пр. салтанати...

Ще го илюстрирам така – ако утре Фънки или Мелик-Пашаев, или кметицата Ставрева направят нещо от подобен калибър - толкова забележително, на толкова зафичкано (с извинение) място, ще им се радвам по същия начин от сърце. И по същия начин, дори да има някоя дребна неуредица, ще им прощавам в името на това доброто да се случва и да върви напред.

Като българин и като човек, на когото му пука. Защото съм пътувал и по 30 часа като идиот до Будапеща, за да гледам някого... Правили са го и повечето от познатите ми. А сега от Румъния и Русия идват у нас, за да гледат някого. С всичките условности и това, че не си затварям очите, че някой металист от Ямбол се е понапил и крещи по улиците или се е облекчил някъде.

За местния бизнес трябва ли да говорим – понятие съвършено непознато там, преди да започнат случките. Веднъж проведох следния забележителен диалог с една фризьорка, която даваше легла дори в ателието си между сешоарите. Даже за последния от една компания не беше останало място, та му стърчаха краката от една зелена жигула.

- Амчи, то хубаво, ама нищо не е - 3 дни - казва ми.

- А преди? Някога изкарвали ли сте пари от легла - питам.

- Ааа, глупости – къде ти?! Никой не стъпваше тука.

Ще ви разкрия още две тайни. Макар че съм далече, колкото е възможно от онази музика, съм се кефил например, когато Митко Пайнера измисли концертите му да са на вход свободен. И така напълни най-големите стадиони, макар и с онези ПВЦ кукли. Защото или имаш размах, или нямаш! Кефя се, когато не си толкова тесногръд, че само да плюнчиш калема, а изобщо имаш две гънки, колкото да помислиш и един ход напред... Само един ход - не е нужно да си визионера от Сарая, който мисли 10!

Другото, което ще ви призная е, че много пъти не влизах на някои концерти. Дори Дио не гледах, а ми беше под носа, а после почина... А на историческия не’нам-си-колко часов концерт на „Менъуор” за Гинес стоях отвън, та ми паднаха ушите от студ.

Никога, ама никога не пропусках Каварна, заради самия „процес”. Или традиция, ако щете.

Защото ми беше мило. Стана нещо като свещенодействие ходенето и едното ми дете отрасна там. Топлотата и красотата на спомените нямат нищо общо с това каква музика слушаш и дали си дългокос или си падаш по меренге.

Защото е толкова трудно да изградиш нещо „от гола поляна”, което да стопли сърцата на хиляди. Тук не коментираме дали харесвам металисти от Ямбол с къси камуфлажни гащи и кубинки – всеки си е свободен за себе си, затова и така сме устроени, а не еднакви. Важен ми е принципът, на който функционират нещата.

Това простичко наглед упражнение веднага подсети кметовете на Ловеч, Кюстендил (поне за тях се сещам на първо четене веднага) да опитат нещо подобно. Колкото да се сблъскат с реалността, че никак не е фасулска работа...

Със сигурност и Цонко Цонев си има кусури – не знам, не ми е чак токова близък. Нито харесвам която и да е политическа сила, нито занаята, който упражнявам, ми дава право на пристрастия.

Но единственото, което ми идва да кажа, не е никак мило:

На моменти ние действаме като абсолютно скапано, разделено, малоумно, по провинциалному недалновидно племе. В повечето моменти...

Може би последните ни напъни да съградим нещо заедно – макар и силно сбъркано и със съмнителен ефект, са били в Димитровград. Оттогава умеем само да рушим.

И въобще не ми пука за феста в Каварна – групи идват навсякъде. Море и плаж също има на доста места. Пука ми за тази част от сърцето ми, която ще я боли заради това, което написах малко по-горе. То не ми харесва – че единственото, в което сме виртуози, е непрекъснато да пращаме нещо на майната му.

Каква е ситуацията днес? Малко като на Централна гара, където никога не казват: влакът ще закъснее с 45 минути. Почват – ще закъснее с 5, ще закъснее с 15, ще закъснее с 30. Да те подготвят. Нали се сещате как ще има фест, като не е обявено нито едно име през февруари, а бандите са си направили графика и за 2017-а?

Ами, НЕМА такъв фест – сори. Дано да бъркам.