Европейският съюз даде днес на Гърция три месеца да приведе в ред границите си, които са външни за еврорпейската зона без вътрешен паспортен контрол, известна като Шенген. Ако Атина не се справи, членките на зоната ще трябва да възстановят контрола помежду си за две години, както предвижда нейното законодателство. 

Решението беше прието като точка “А”, т.е. гласуване без дискусия, на Съвет на министрите на финансите, който се състоя днес в Брюксел. То следва експертна мисия по гръцките външни за Шенген граници през ноември миналата година година, което по-късно е разгледано в специална група за оценка на функционирането на Шенгенската зона. 

За дадения днес срок гръцките власти трябва да изпълнят 50 препоръки, което според запознати изглежда непосилна задача. Ако и след това остават “постоянни и сериозни пропуски”, по силата на член 26 от Шенгенския граничен кодекс зоната трябва да възстанови контрола по вътрешните си граници, на практика суспендирайки сегашната свобода на движението в нея и нанасяйки загуби на бизнеса от около 3 милиарда евро годишно според изказване на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Европейския парламент.

Възстановяването на контрола по вътрешните граници на Шенгенската зона не прекратява нейното съществуване де юре, доколкото е мярка, която законодателството ѝ предвижда за извънредни обстоятелства. Тя обаче не би функционирала както досега де факто за първи път в над 20-годишната си история.

Член 26

Някои медии днес съобщават, че ЕС заплашва “да изолира Гърция” от Шенген, т.е. да възстанови контрола по вътрешните граници на зоната само с нея. Това обаче е само една от възможностите, които предвижда Шенгенският граничен кодекс. Неговият член 26 предвижда “една или повече държави-членки  да решат да въведат отново граничен контрол по всички или по специфични части от техните вътрешни граници”.

Това те правят след препоръка на Съвета на министрите, който пък я отправя към тях по предложение на Европейската комисия. Държавите-членки могат да поискат от Комисията да излезе с такова предложение. В препоръката си Съветът трябва да посочи причините за възстановяването на контрола, по коя част или части от вътрешните граници то се извършва, имената на засегнатите гранични пунктове, датите и продължителността на възстановяването и ако е необходимо – мерките, които би следвало да вземат други държави.

Този текст предвижда, че контролът първоначално се възстановява за шест месеца и са възможни още три шестмесечни продължения на този срок, което прави общо две години. Гърция няма сухопътни граници с други шенгенски държави. От единствената ѝ пряка съседка в ЕС, България, я дели външна шенгенска граница, по която и в момента има паспортен контрол.  

За да бъде “изолирана” Гърция, от Шенген, страните от зоната трябва да въведат контрол за пристигащите от нея по море и по въздух, както и по суша. Последното означава – най-малко в първите след Балканите шенгенски държави, които са Словения и Унгария. Дали обаче мярката би се ограничила с това предстои да видим.

Какво означава днешното решение?

То е предупреждение не само към Гърция, но  към всички в ЕС, че ако гърците както досега не продължат да не правят необходимото, за да намалят миграционния поток, Австрия и Германия ще възстановят контрола по целите си граници, а не само по части от тях, както е сега.

Това не само би “замразило” значителна част от Шенгенската зона, но и би превърнало всички страни преди Австрия в “тампон” поемащ несекващия миграционен поток от Турция, през Гърция. България също е заплашена. Логично е да предположим, че такава мярка от страна на Австрия, би тласнала най-малко Унгария и Словения да се защитят по същия начин, а вероятно и други държави от зоната да постъпят по същия начин от опасения, че миграционният маршрут може да се отлони към тях.

Доклад на европейската гранична агенция Фронтекс през октомври миналата година посочи България и Италия като страни в потенциален риск.

Притокът на мигранти от малоазийска Турция към гръцките острови днес е близо три пъти по-нисък отколкото в пиковия месец октомври 2015 година, но за първите шест седмици на тази година е десет пъти по-висок отколкото през същия период на миналата година, или 76 000 души.

От началото на кризата в Гърция се пристигнали близо 920 000 души по данни на Световната организация за миграцията, Според статистика обявена в сряда от Европейската комисия те са малко над 800 000. Очаква се със затоплянето на времето през пролетта и ескалацията на войната в Сирия потокът да се засили.

Лоша новина за България

Обявеното днес решение е лоша новина за България. Не само защото вече шестгодишната ни кандидатура за Шенген увисва във въздуха заедно с румънската и не само защото страната ни може да попадне в “санитарен пояс”, предпазващ Централна и Западна Европа от мигрантската вълна.

Провал на Шенген би бил удар върху европейската интеграция сравним с провал на еврото. Той би поставил въпросителна върху бъдещето на целия европейски проект, без който реформите, завършващи прехода и разделящи България с тоталитарното ѝ минало губят смисъл.