Усмихнат симпатяга, който работи за вицепремиера Бъчварова, решава да натрупа точки и да защити безумната идея за държавна електронна среда, държавен email, държавна флашка или каквото там ще го нарекат и да каже в блога си, че е участвал в идеята да се направи въпросното нещо за всеки български гражданин. “Уволнен си”, би му казал някой като Доналд Тръмп, в някоя държава, в която подмазването на политици не е национален спорт. Това обаче си го знаем. То не е толкова притеснително. Дразнещо е, че някой политик, който и да е той, подкрепян от група безлични чиновници е решил да открадне от българските граждани чрез държавни поръчки за безмислени дейности, десетки милиони левове.

На първо място идеята за това държавата да ни създава каквото и да е електронно пространство е безумна. Няма я никъде в развития свят. Естонският пример е екзотичен и некоректно използван, най-малкото защото в Естония има действащо електронно управление и електронно правителство. Всякакви други услуги са следствие от неговото фонкциониране, а не принудителна мярка за хората  в ситуация, в която електронно правителство практически не съществува.

Самата концепция, държавата да се грижи за това къде да получаваме кореспонденция е исторически адекватна на съветската епоха. Разбира се, в доминиран и движещ се по съветските правила свят би било малко вероятно да има Интернет или ел. поща. Камо ли пък електронно правителство. Справка – Северна Корея.

Големият въпрос обаче не е в безумието, а в планирата мащабна кражба.

За да създаде надеждна електронна среда за съхраняване на данни, да речем от 10 ГБ за 7 милиона български граждани, правителството трябва трябва да изгради мрежа за съхранение на данни, която независимо от хардуерната технология, се използва RAID 10 стандарт за конфигуриране на масивите за съхранение на данни. С други думи всеки масив за съхранение на информация ще трябва да използва комбинация от 4 твърди диска. Възможно е да използва и RAID 1 конфигурация, при която информацията е обезпечена с два тръди диска, но това е далеч по-ненадеждна конфигурация. За 10 гигабайта място са необходими около 17 500 твърди диска, всеки от които по 4 терабайта. 

Като оставим на страна техническите въпроси, например, че тези дискове са големи по обем и е препоръчително да се използват по-малки. Като умножите 17 500 по 4 се получават 70 хиляди твърди диска, всеки от които на цена, средно от 450 лв. с ДДС. Разбира се, една държава би могла да ги купи на половин цена или дори по-евтино, но не и корумпирано правителство, в страна, в която държавните поръчки хранят политици и свързани с тях бакшиш-бизнесмени. Така, че не се учудвайте, ако в мега проекта за държавно електронно пространство за всеки българин видите цена на хардуерни компоненти, много по-висока от средната на пазара.

Само стойността на масивите за съхранение на данни в подобен проект биха стрували над 30 милиона лв. Цялата инфраструктура по проекта, каквото и да твърдят чиновниците в стратегиите си или пък някой омаян от властта министър, би струвала на 100 милиона лева, с всички разходи – изчислителни компютърни ресурси, поддръжка, резервен хардуер, разходи за съхранение на данни, Интеренет трасета и т.н. И това всичко защо? Сигурно защото корумпирани политици с пренебрежим упраленски капацитет смятат, че е необходимо дължавната администрация да ни изпраща каквито и да било документи в някакво ново държавно електронно пространство, което да нарекат “Държавен облак”.

В момента НАП изпраща известия на фирмите за платени суми и задължения на електронни пощи регистрирани в системата й. Това може да стане лесно с всяка институция. Нито един български гражданин няма нужда от държаван електронна пощенска кутия или каквото и да било друго физическо или виртуално държавно устройство. Такава нужда имат само политици, които искат, чрез държавни поръчки да откраднат пари от бюжджета.

Електроннто управление не е свързано с увеличаването на администрацията и със създаване на нова група бюрократи, която да управлява “електронното управление”. За да има ефективни услуги, трябва да има възможно най-малка, добре платена държавна администрация. Тя трябва да търси начини да намалява разходите на правителството, за да си заслужи добрите заплати, които е справедливо да получава. Политиците пък е добре вместо да назначават клакьори, които да ги защитават по медиите и добре работят за кадърна и некорумпирана държавна администрация.

Без никакви претенци за изчерпателност на аргументите и без никакви претенции, че мнението ми е по-важно от това на всеки друг, ще завърша с това, че огромна част от населението на страната ни за съжаление се състои от възрастни хора, от неграмотни хора и за още по-голямо съжаление от бедни хора, без ежедневен достъп до информационни технологии. Вместо да създава среда, която да намалява бедността, да стимулира увеличаването на грамостността настоящото правителство ни създава доржавно електронно пространство. Каква е следващата идея – да създадем държавно нещо във всяка сфера на дейност ли? Такива правителства, които разширяват държавата и стесняват възможностите за гражданите не се радват на дълъг живот. Независимо от менията, от броя на клакьорите и сервилните медии.