Само още три месеца и пръстите ни ще бъдат разчетени. Ще си имаме персонален цифров код и връзка с роднините до трето коляно, за да взимаме хапчетата им от аптеката. Със същия ще можем и сами да проверяваме дали не са ни „излъгали” в лечението, както и колко безплатни услуги ни остават от пакета на здравната каса.

Гаранциите даде лично здравният министър д-р Петър Москов ден след като „преживя” внесения от опозицията вот на недоверие заради провал на реформите в сектора. По думите му Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има готовност да въведе пръстовите идентификатори още през юни. А това е категорично доказателство, че правителството няма намерение да се отказва от идеята.

Бъдещето на „отпечатъците” обаче остава твърде спорно и вместо да дава конкретни отговори, провокира все повече въпроси. Пациентите се лутат между криминалната представа за „здравни престъпници със снети отпечатъци” и съвсем реалния страх за поверителността на личните си данни. Лекарите от своя страна категорично отказват да преговарят по темата със здравната каса, защото идентификаторите дори не фигурират в правния мир. Освен това още никой не е в състояние да каже каква ще е съдбата на онези, които откажат „да дадат пръст за идентификация”, въпреки че плащат здравните си осигуровки? Сигурно е само, че болниците вероятно ще имат всички основания любезно да ги подканят да заплатят лечението си сами.

КОЛКО ЩЕ СТРУВА ИДЕНТИФИКАЦИЯТА?

По групи сметки – между 100 и 500 хил. лева. Ако се вярва на ценовите оферти за изграждане на регистрационната система.

В петък (19 февруари) здравната каса получи две коренно различни предложения с почти четворна разлика в крайната стойност. Консорциум „Стемо Гама Консулт” обещава да изработи и внедри необходимия софтуер срещу 477 000 лв. с ДДС, а техническото му изпълнение е оценено с 65 от общо 100 възможни точки според параметрите на обществената поръчка. За сравнение конкурентът му „Контракс” предлага далеч по-ниската цена от 109 000 лв. с ДДС, но взима едва 35 точки за техническото изпълнение. Тъй като цената не е водещ фактор при избора на изпълнител, победителят почти сигурно ще е Консорциум „Стемо Гама Консулт”.

По-интересното е, че успоредно с офертите за регистрационната система, канидатите са предоставили и ценови предложения за електронните четци. Независимо, че те ще се купуват от изпълнителите на медицинска помощ и не би трябвало да са предмет на обществената поръчка. Така например, ориентировъчната стойност на един четец от Консорциум „Стемо Гама Консулт” е 286.80 лв. с ДДС, докато тази на „Контракс” е 228 лева. За сравнение, първоначалните „сметки” на министър Москов стигаха до скромните 30-40 евро (60-80 лв.). След това постепенно се увеличиха почти двойно до 70-80 евро (150-160 лв.), но пак не достигат тавана на предложените цени.  

От здравната каса уточниха за Клуб Z, че тези стойности не са част от офертите за софтуера, но все пак фигурират в документацията, защото който спечели обществената поръчка, той ще осигурява и самите четци. Само така ще бъдат напълно съвместими със системата за пръстово идентифициране. Тогава обаче не е ясно дали в пъти по-евтините оферти на „Контракс” няма да наклонят везните в нейна полза, въпреки че касата държи основно на добро техническо изпълнение, каквото предлага Консорциум „Стемо Гама Консулт”.

Другият спорен въпрос е кой ще гарантира, че договорните партньори на НЗОК ще закупят четците по обявените цени? Както стана ясно, те не са част от обществената поръчка и съответно няма да фигурират като сума в договора за изпълнение на избраната фирма. Тоест, победителят ще може да продава четците срещу произволна сума – както за 100, така и за 500 лева. Всяка отстъпка от цената ще е добре дошла за лечебните заведения и аптеките, но на практика няма кой да ги предпази от рекет в последствие.  

На този етап е практически невъзможно да се прецени колко четци ще закупят изпълнителите на медицинска помощ, но е почти сигурно, че за тях ще бъдат похарчени милиони. По последни данни здравната каса работи с 365 болници, 3615 индивидуални и още 239 групови практики на лични лекари, както и с 3194 аптеки. Но всички те едва ли ще се справят само с по едно устройство.

Лечебните заведения, например, организират приема на пациенти по различен начин – тези с централна регистратура вероятно няма да имат нужда от много четци, но големите болници с много самостоятелни клиники и отделения (като столичната „Александровска”) вероятно ще трябва да разполагат с четец за всяко отделна структура. По същия начин веригите от аптеки и лаборатории ще се нуждаят от поне едно устройство във всеки обект, а ако обслужват прекалено много пациенти – вероятно и с четци за всяка каса. Не е ясно и как ще се процедира с личните лекари и специалистите, които приемат в два отделни кабинета.

 „ОТПЕЧАТЪЦИТЕ” В ТЪРСЕНЕ НА НОРМАТИВЕН АКТ

Най-големият проблем на пръстовото идентифициране е, че липсва правно основание за тяхното съществуване. Всички законови нормативи сега регламентират единствено т. нар. чекиране с лични карти и не споменават и дума за регистрация на биометрични данни. А това на практика означава, че гореописаните милиони може да се окажат похарчени съвсем незаконно, а по всяка вероятност и без всякаква нужда.  

За здравния министър Петър Москов няма проблем „отпечатъците” да се впишат в наредба на ведомството или пък в акт на Министерския съвет. Според юристи обаче подобно легитимиране ще е нищожно, защото нуждата от наредба или правителствено постановление първо трябва да бъде описана в закон. Какъвто на този етап няма.

Единствената възможност за бързо „узаконяване” на идентификаторите засега е Националният рамков договор (НРД) за 2016 г., който все още не е подписан. Преговорите между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса започнаха в началото на януари, но на този етап Управителният съвет на съсловната организация не вижда условия за подписване на договора. Окончателното решение все пак ще вземат делегатите на извънредния лекарски събор, насрочен за 5-6 март.

По закон споразумението трябва да влезе в сила от 1 април, в противен случай ще продължи да се прилага старото такова. А както е известно, в него няма и дума за пръстови идентификатори.

А АКО НЯМА РАМКОВ ДОГОВОР?

Тогава отпечатъците остават незаконни и не би трябвало да се ползват като форма за регистрация на пациенти в здравната система. Касата пък попада в сложен юридически казус, защото е пуснала обществена поръчка без правно основание. Би могла да попадне дори под ударите на закона, ако до 1 април надзорният й съвет избере изпълнител на търга и одобри предвидените в документацията 20% авансови плащания (т.е. около 80 000 лв. без ДДС). Напълно възможно е да се похарчат и повече пари за компютри, сървъри и софтуер, които няма как да бъдат възстановени. Разтрогването на вече подписан договор също е вариант, но тогава НЗОК със сигурност ще дължи обезщетения, каквито не е планирала в бюджета си за годината.   

"Вярно е, че възложителят може да предвиди като основание за прекратяване на договора неподписването на НРД за следващата година (чл. 43, ал. 5 от ЗОП), но подобна клауза липсва в проекта на договора към документацията на обществената поръчка. В самия договор е предвидена възможност за едностранно прекратяване без страните да си дължат обезщетения и неустойки, но след уреждане на финансовите взаимотношения. (...) Друга възможност е възложителят да се позове на чл. 43, ал. 4 от ЗОП (възникване на непредвидени обстоятелства, които пречат да се изпълни договора). В този случай обаче е спорно доколко неподписването на НРД за 2016г. ще се приеме за непредвидено обстоятелство. Не по-малко важно е, че при тази хипотеза възложителят дължи обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора", споделя позицията си в своя професионален блог адвокат Мария Шаркова.

И ВСЕ ПАК – ДЛЪЖНИ ЛИ ЩЕ СМЕ ДА СИ ДАВАМЕ ПРЪСТИТЕ?

Да си представим, че въпреки правната бъркотия, „отпечатъците” все пак видят бял свят и започнат да осигуряват достъпа ни до лекарства и лечение. Ангажиментът към тях всъщност ще е двустранен – както от пациентите, така и от изпълнителите на медицинска помощ.

Болниците и аптеките ще са длъжни „да искат пръстите” на хората, защото всяко чекиране чрез биометрични данни ще е основание за плащане от здравната каса. И обратно – без „отпечатък” всички направени разходи остават изцяло за тяхна сметка или излизат от джоба на пациента.

Изглежда справедливо, но какво ще се случи, ако болният откаже да си „даде” пръстите за чекиране? Според адвокат Мария Шаркова той има пълното право да го направи, защото Законът за здравното осигуряване изобщо не го задължава да съдейства на лекари и болници при изпълнението на собствените им ангажименти към касата. Конституцията му дава право на достъпна медицинска помощ, а здравните вноски му осигуряват всички медицински дейности в пакета, заплащан с публични средства. Хипократовата клетва пък е последната гаранция, че нито един доктор няма да го остави да страда.

Изводът е ясен: пациентът не може да бъде лекуван срещу „отпечатък”. От биометрична идентификация се нуждае публичният фонд, за да контролира разходите си. И понеже „който плаща, той поръчва музиката”, се надява и да въведе контрол по свое усмотрение.

Само че в цялото уравнение има една основна грешка и тя е, че не касата плаща лечението на хората. Покриват го самите пациенти с личните си здравни вноски. А това би трябвало да промени „отпечатъка” на цялата бъдеща реформа.