"На този етап няма условия за подписване на Национален рамков договор за 2016 година".

С тази позиция в края на миналата седмица Българският лекарски съюз (БЛС) категорично заяви, че не одобрява предложените нови правила в здравеопазването, които ежегодно договаря с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Мотивите бяха ясни още в началото на годината - недостиг от около 35 млн. лв. за извънболничната помощ, запазените лимити върху бюджетите на лечебните заведения, неясните критерии за сключване на договори със здравната каса и оспорената пред Върховния административен съд (ВАС) методика за прилагане на Националната здравна карта, която освен всичко още не е готова.

Само няколко дни по-късно критиките бяха допълнени с нови, а зад съсловната организация на лекарите застанаха също сдруженията на частните и общински болници, организацията на личните лекари, Националният център за защита на правата в здравеопазването и Българската болнична асоциация. Всички те са убедени, че условията на новия рамков договор са крайно неприемливи, принуждават съсловието да се съобразява с по-неизгодни правила за работа и вещаят невъобразим хаос в сектора, защото се базират на редица неприети подзаконови и нормативни актове.  

"Ние сме в ситуация на изнудване. От нас се иска да изберем сами да се обесим или да ни обесят. За това нека не се самоубиваме, а ако не можем да спасим друго, то поне да спасим достойнството си", настояват от сдружението на частните болници в писмо до БЛС и призовават делегатите на предстоящия в началото на март извънреден Събор на организацията да не слагат подписите си под бъдещото споразумение.

Същите възнамеряват да оспорят пред ВАС и общо 14 медицински стандарта "заради пряката намеса на държавата в медицината във вреда на пациентите и лекарите". Всички свои мотиви обаче ще изложат на специална пресконференция утре.  

В своя официална позиция Националното сдружение на частните болници негодува срещу текстовете в Националния рамков договор (НРД), които предвиждат периодични промени в цените на медицинските дейности. По силата на разпоредбите те ще се предоговорят, ако лечебните заведения влязат в преразход или пък не успеят да усвоят всички планирани през месеца средства. Здравната каса от своя страна пък ще им плаща "в рамките на наличните средства в бюджета", което отново вещае недофинансиране на медицински дейности. 

"По този начин цялата отговорност и всички последици се стоварват на гърба на лечебните заведения, независимо от това, че недостигът на средства по определено бюджетно перо може да е резултат на лошо планиране или други, независещи от лекарите и пациентите причини", негодуват от сдружението, защото намаляването на цените на клиничните пътеки води след себе си по-ниски приходи за болниците и орязване на заплатите на медицинския персонал.

Другите притеснения на мениджърите са свързани със съвършено новото понятие "седмичен лимит", което ще допълва познатите месечни лимити. Районните каси вече ще следят болничните разходи по седмици и ако дадено лечебно заведение ги надхвърли, ще бъде моментално подлагано на проверки. Това на практика ще задължи клиниките да формират листи на чакащи, независимо дали болните са с диагнози от основния или от допълнителния пакет, твърдят от сдружението. 

Неизгодни според докторите са също текстовете, които регламентират пръстовите идентификатори, изваждането на амбулаторни процедури в извънболничната помощ, както и предвидените финансови санкции при установена неудовлетвореност на пациентите. Според частните болници последните крият сериозен риск от злоупотреби с право, както и нерегламентирано разпространяване на информация за лекари и пациенти. 

В крайна сметка Националният рамков договор може да се окаже обречен и по чисто административни причини. Основната е, че все още няма официално приета Национална здравна карта, на базата на която НЗОК да прецени с кои болници да подпише договори и с кои - не. Липсва също и наредбата, която да определи критериите за този подбор. Методиката за изработването на картата в момента се оспорва пред ВАС и от решението на магистратите ще зависи нейната законосъобразност. 

Междувременно се очаква и окончателното решение на Конституционния съд за разделянето на пакета с медицински дейности на основен и допълнителен, както и това на ВАС, за оспорената Наредба за проучване удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от НЗОК.

"Ако изисквания, залегнали в нормативни актове и касаещи предмета на НРД, които до подписването му не са влезли в сила или са подлежащи на влизане в сила, не съществуват и не могат да бъдат обект на обсъждане, или още по–малко на отразяване в НРД. Имайки предвид и множеството обжалвани такива, те правят НРД 2016 както порочен, така и съдебно уязвим", убедени са от сдружението на частните болници.

По правило, новите правила в здравеопазването трябва да бъдат договорени между лекарите и здравната каса до края на март, за да могат да влязат в сила от 1 април. В случай че това не се случи, в сила ще остане предходният рамков договор, където обаче не са описани основните здравни реформи, одобрени от парламента и правителството през изминалата 2015 година.