Деля го куршум не фата

"Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече" – аха да си помисля, че една буква е изпусната, но виждам, че става дума за Дельо войвода, не за един друг човек. Народно поверие било.

Написала съм думата „куршум“ в гугъл, опитвам се да се ориентирам в устройството на боеприпасите. Повишавам си тоест военната грамотност, за да я синхронизирам с бурния напредък на взаимоотношенията в българската политика и икономика. Хм, имало разлика между патрон, гилза, куршум, а осколка изобщо не било селище в Полша, както ми звучи. Да ти пратят куршум в плик не е като да ти пратят мартеница, а и текстът с печатни вестникарски букви едва ли е бил „Аз съм вече грамотен!“, но въпреки това не изглежда много страшно.

Виж, ако имаше поговорка „Ако имаш два куршума – прати единия с „Български пощи“, а другия с оптически мерник“, щеше да изглежда далеч по-опасно. Обаче поговорката е „С един куршум – два заека“ и в случая звучи повече като „прати един куршум на един човек, за да можеш да сложиш охрана на двама, та да е ясно къде ходи и какво прави единият“. С една мухобойка – уж две мухи, за да е сигурно за едната.

Пак гугъл казва, че на куршум, който не убива, му казват халосен. Ония хора горе май ни халосват нещо. Ние сме лесни за халосване. Не две, ами двеста каки у нас да крякат, няма да бъдат чути толкова, колкото едно момче в Лондон. Цялата младеж, която се измете от България през летището, не можа да поиска от управлението това, което една стринка с метла на летището.

Толкова търгове, за които имаше корупционни доказателства, минаха и заминаха, точно търговете, за които има само неоснователни слухове, бяха спрени. Комисиите за търговете не бяха обвинени – странна работа. И ощетените не протестираха – още по-странна работа.

Поне кой е #Кой разбрахме – Делян Пеевски. Но сега пък кой да ти отговори на въпроса #Какво – какво е Делян Пеевски, име на човек или название на щатна длъжност. Преди това тази работна позиция Илия Павлов ли се казваше? Отдел „Човешки ресурси“ квалифицирал ли е вече служител за освобождаващото се работно място? Или го закрива? Това пък е най-чудатото в цялата работа.

Ето заради всичко това съм почитателка на блокадата на границата с гръцки трактори. Не от непатриотични подбуди, а защото това е единственото истинско събитие в момента в страната. Ощетявало ни – ами да, истинските протести това правят, ощетяват. Гръцките протести не са като българските, на които пеем песни и палим свещи. От истинските протести някого трябва да го заболи.

Ама защо българите да ни боли? – възмущаваме се. Ами така са решили – нас да ни боли, за да може, ако сме хора на място, да съдим Гърция, та и нея да я заболи. И да крякаме толкова високо, че да се чуят два гласа в Брюксел – и на гръцките фермери, и на ощетените българи. Много неприятно събитие, но недвусмислено като куршум в цев, а не в кореспонденция. Много изнервящо за нашите шофьори, но възприемащите се за ощетени гърци протестират и си търсят правата, щото не са гузни като спечелили търг българи и не се умилкват, за да спечелят отново подаяние.

Просто, остро и болезнено като нож. Но поне ясно. А не оплетено и преплетено като нашата кукувича прежда, която ще се разплете на куково лято.