"Амнести интернешънъл" за пореден път разкритикува България заради лошото отношение към бежанците - действията на полицията на границата и условията в центровете за настаняването им, за събарянето на къщите на ромите и заради престъпленията от омраза. 

Равносметката от изминалата година в света е стряскаща: 122 страни са прибягвали до мъчения или друго малтретиране на хора. Най-малко 156 правозащитници са умрели в затвора или са били убити, се посочва в доклада за 2015 г. на международната правозащитна организация, в който се наблюдават 160 държави.

Лошо отношение и мизерни условия на живот за бежанците

Почти четири пъти се е увеличил броят на бежанците и мигрантите, които са били регистрирани, че влизат през границата на България с Турция, твърди докладът. През 2014 г. е имало спад заради изграждането на оградата по границата.

Властите огласиха план за удължаване на настоящата 33-километрова ограда с 60 км, за да отклонят миграционния поток към официалните гранични пунктове. Неправителствени организации обаче съобщаваха, че хора, търсещи международна закрила и опитващи се да влязат в България през ГКПП-та, са били връщани, се казва в доклада.

През октомври афганистанец, търсещ убежище, умря, след като бе улучен от предупредителен изстрел на полицай на българо-турската граница от рикоширал куршум близо до мост. Българският хелзинкски комитет изрази тревога от разминаванията между версиите на властите и на свидетели. Разследването, започнато от прокуратурата, продължаваше и към края на годината, уточняват от "Амнести". Отбелязани са и двата случая на починалите на турска територия от хипотермия двама иракчани, за които се твърдеше, че са били жертви на побой от български гранични полицаи. 

"Продължават да будят безпокойство условията, при които живеят кандидатите за убежище - храната, подслонът и достъпът да медицински грижи. През януари месечната помощ от 65 лева, отпусната на кандидатите за убежище в центровете за настаняване, беше спряна. БХК подаде жалба с аргумента, че премахването на помощта, нарушава националното законодателство", отчитат от правозащитната организация.

"Амнести интернешънъл" посочва, че България продължава да не разполага с план за интеграция на признатите бежанци и други хора, ползващи се с международна закрила, въпреки че през юни м.г. беше приета Национална стратегия за миграцията, убежищата и интеграция (2015- 2020 година).

Критика и за ромите, високо ниво на расизъм

Традиционни са критиките за отношението на властите към ромите. Въпреки конституционното право на жилище, българското законодателство не забранява изрично принудителното извеждане от жилище, нито гарантира предпазни мерки в съответствие с международните норми в областта на човешките права. И през изминалата година властите продължиха принудително да гонят ромските общности от обитаваните от тях жилища. Някои са били преместени в неподходящи жилища, а други са останали без покрив, се казва в доклада.

Село Гърмен, кв. Орландовци и Кремиковци в София, Пещера (последният случай, който е посочен в доклад от септември м. г. с разрушени четири къщи) са посочени като примери за нарушаване на човешките права - чрез разрушаване на постройки, без да се осигурят алтернативни домове на потърпевшите. 

Позовавайки се на опасенията на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, "Амнести интернешънъл" критикуват и високото ниво на дискриминация в обществото и престъпленията срещу етнически и религиозни малцинства, които са разглеждани като хулигански прояви, а не според наличните в закона формулировки за престъпления на базата на ксенофобия и расизъм. Престъпленията от омраза срещу роми, мюсюлмани, евреи и други етнически и религиозни малцинства продължиха да се третират по-скоро като хулигански актове, вместо да бъдат разглеждани от правосъдието като престъпления от расистка и ксенофобска омраза, подчертава организацията.

Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и комисарят по човешките права към Съвета на Европа и техните искания за реформа в правосъдната система за непълнолетни престъпници са сред главните теми на доклада, както и опасенията за лошо третиране на затворници, пренаселване на затворите, липса на качествено здравеопазване. Обърнато е внимание и на трудната деинституционализация на излизащите от психиатрични институции деца и възрастни, както и случаите на психически и физически тормоз на деца от страна на персонала.

През юни Комисарят по човешките права към Съвета на Европа изрази загриженост от високото равнище на расизъм и нетърпимост срещу различни групи, включително бежанци, кандидати за убежище и мигранти, които са особено уязвими за насилие и тормоз.

Национални и международни организации, включително Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и Комисарят по човешките права към Съвета на Европа, разкритикуваха съдебната система за непълнолетни закононарушители като неадекватна и призоваха тя да бъде изцяло реформирана, посочва още докладът.

Над 120 държави са малтретирали хора

Нарушения срещу правата на човека миналата година са били извършвани от Венецуела до Египет, от Демократична република Конго до Китай, е равносметката в доклада на "Амнести".

Над 60 милиона души по цял свят са били прогонени от домовете си. Поне 30 държави са принудили незаконно бежанци да се връщат в родината си, където биха били застрашени, сочи документът.

Въоръжени групировки са извършвали посегателства върху човешките права в поне 36 страни. Военни престъпления и други нарушения на обичайното военно право е имало в най-малко 19 страни.

Най-малко 122 страни са прибягвали до мъчения или друго малтретиране на хора.

156 правозащитници са умрели в затвора или са били убити, се казва в доклада.

113 държави са ограничавали своеволно свободата на словото или на печата.

Най-малко 61 са страните, в които има политически затворници.

Поне 55 процента от страните са водили несправедливи съдебни процеси.

Един от най-потресаващите примери за страни, обърнали гръб на хора, търсещи убежище, са Мианма и Бангладеш, които допуснаха хиляди хора, станали жертва на трафиканти, да бедстват без храна и вода в морето. Стотици умряха от глад и жажда, докато страните в района "си играеха с тях на пинг-понг", посочват от "Амнести".

Организацията порица също Саудитска Арабия за извършените военни престъпления при бомбардировките в Йемен и за възпрепятстването на оглавено от ООН разследване на нарушенията, извършени от всички страни в конфликта.

Критики заради бежанците към Унгария

От "Амнести" разкритикуваха европейските държави и най-вече Унгария за начина, по който са реагирали на миграционната криза. Единственото изключение била Германия.

"Да не може Европа, най-богатият съюз в света, да се погрижи за основните права на някои от най-преследваните хора в света, е позор", смята генералният секретар на "Амнести" Салил Шети.