Четиринадесет законопроекта за промени в Изборния кодекс минаха днес на първо четене в парламентарната Комисия по правни въпроси. Всяка партиите в Народното събрание е внесла поне по един.

Причината за събиране на толкова много законопроекти наведнъж е решението на ГЕРБ да не се променя Кодекса преди изборите миналата година и част от проектите отлежават отдавна.

ГЕРБ С НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС - ПО-КЪСА КАМПАНИЯ, ИЗМЕСТЕН ИЗБОРЕН ДЕН

Най-старо - още от 2014 г., е предложението на "Атака", която иска задължително гласуване (но без да описва ясни санкции, ако избирателят пропусне да даде вот) и минимален ценз - основно образование за гласоподавателя. Депутатите изразиха симпатии към идеята за задължително гласуване, но изтъкнаха, че не могат да подкрепят законопроект, който включва и идеи, нарушаващи основни демократични принципи като универсалното право на глас. Проектът не мина, едва трима от комисията гласуваха "за" - представителите на Патриотичния фронт.

Следващо поред бе именно тяхното предложение, което също включва идея за задължително гласуване - но с ясно описани санкции. Те са 50 лв глоба, или отнемане на социалните надбавки, ако нарушителят е социалнослаб. Освен това патриотите предлагат точки за създаване на общ щаб на МВР и прокуратурата по време на избори, за да работят двете институции по-ефективно заедно, както и пред всяка секция да има на видно място телефони за връзка с дежурните в тези институции. В законопроекта е включено и предложение за създаване на активна регистрация, която да премахне т.нар. мъртви души. Той бе подкрепен от депутати от ГЕРБ, "Атака" и Реформаторския блок, като само 3-ма от ДПС гласуваха "против".

Електронното дистанционно гласуване, което присъства в два законопроекта, за малко да не мине първо четене в единия случай. Законопроектът на ГЕРБ, най-големият от предложените днес, включваше само експерименталното му прилагане. Предложението на Реформаторския блок обаче е с най-много детайли за реалното прилагане на електронния вот. Темата бе подробно коментирана и по време на дебатите. Първо само 8 депутати подкрепиха законопроекта, 9 се въздържаха. При поисканото от Петър Славов от РБ повторно гласуване обаче резултатът се обърна - 9 "за", 8 "въздържал се", и така мина на първо четене.

Друго предложение на реформаторите - за въвеждане на машинно броене - мина с впечатляващите 15 гласа "за" и нито един "против" или "въздържал се". Законопроектът на Петър Славов от Блока за създаване на 3 МИР-а в чужбина и реално прилагане на вече тестваното машинно гласуване - по негови думи като за начало с поне 6000 машини, още на тазгодишните президенски избори - мина с 10 "за" и 6 "въздържал се". Подкрепено бе и кратко допълнение - да се забрани предизборната агитация от представители на вероизповеданията. По въпроса само от ДПС се въздържаха.

Реформаторският вариант за активна регистрация обаче бе отхвърлен, след като само 7 депутати го подкрепиха, 3-ма от ДПС бяха "против", 6 - от ГЕРБ и БСП - се въздържаха.

Очаквано, сериозен спор предизвика поредният опит на ДПС, този път подкрепени с идентичен законопроект от независимия бивш БСП-ар Георги Кадиев, за махане на забраната за агитация на чужд език. Старите аргументи бяха повторени, в крайна сметка само петима бяха "за", 3-ма от ПФ - "против", 7 се въздържаха. Отхвърлен бе и вариантът на Кадиев.

Приет обаче бе друг закон на ДПС, който включваше две предложения - едното е за премахване на 7% праг на преференциите при общинско гласуване, което означава, че преференциите за отделните кандидати ще са валидни, ако броят на отметките, получени за даден претендент, е не по-малък от цялата общинска избирателна квота (тя представлява броя на гласовете, необходми за избиране на един общински съветник). Подкрепящите я партии обаче твърдяха, че е по-важно второто предложение, а именно кмет да се избира само в населени места с 350 регистрирани жители, а да не са достатъчно100, както е досега. 13 гласуваха "за", само двама - от Реформаторския блок - бяха "против".

Подобно предложение имаше и в два други законопроекта - на ПФ и на ГЕРБ, които ясно заявиха, че не харесват преференцията. Проектът на управляващите е на практика идентичен с този на ДПС, но бе подкрепен от РБ, АБВ, ПФ заради многото други ключови промени - прилагане на тестово електронно гласуване, въвеждането на МИР зад граница, възможността ЦИК да пише сама нормативна уредба, както и намаляване на предизборната кампания от 30 на 21 дена.

Най-голяма подкрепа - 16 гласа "за" - получи законопроектът на АБВ, който предвижда да се избере нов състав на ЦИК. Според партията на бившия държавен глава Георги Първанов, сегашното ръководство се състои от представители на партии, които вече не са в парламента, и отсъстват представители на такива, които пък имат депутати. 

На косъм - с 8 "за" срещу 7 "въздържал се" - мина предложението на Корнелия Нинова и група депутати от БСП. Те предлагат нови и по-строги условия за назначаване на членовете на СИК, нови условия и за наблюдателите на вота, както и идеята да се гласува не зад чаршафи, а в специални кабинки.

Сега предстои второ четене в правната комисия - параграф по параграф - и едва тогава колекцията законопроекти ще влезе в пленарната зала.