Епосът за Гилгамеш е дълга вавилонска поема от второто хилядолетие преди Христа, съхранена в поне две версии върху глинени плочки на клинопис. Тя разказва още по-древната легенда за царя на шумерския град Урук, дружбата му с героя Енкиду, подвизите им и неуспешния опит на владетеля да постигне безсмъртие след гибелта на приятеля си. Историята е много по-стара от „Илиада“ и е може би от същия период като самите индийски Веди.

В последните месеци на 2015-а епосът за Гилгамеш изненадващо бе разширен. Музеят в Сюлеймания в Иракски Кюрдистан наскоро обяви, че е открил двадесет нови реда от вавилонската версия на тази поема за богове, смъртни и чудовища, пише онлайн изданието Open Culture. Поемата е частично запазена в множество фрагменти, датиращи от ХVІІІ столетие пр. Хр. и винаги е съществувала вероятността да бъдат открити още дялове от нея. Версията, която познаваме – ниневийският вариант, открит през 1853 г. – не се е променяла много в последните десетилетия. Текстът винаги си е бил относително стабилен, поне до падането на Багдад в американски ръце през 2003-а и последвалия хаос, който освен всичко друго позволи и на нови фрагменти да излязат на бял свят.

Докато терористичната групировка ДАЕШ унищожава предислямското наследство на Месопотамия, която е една от люлките на човешката цивилизация, кюрдската автономия в Северен Ирак защитава оцелелите следи от дълбокото минало. Музеят в Сюлеймания поддържа политика на сътрудничество с местни иманяри. Археолозите буквално плащат на въоръжени отряди, които възпрепятстват рушенето, разпиляването и износа на културни ценности от областта. За всеки ценен предмет, донесен в музея, учените плащат поисканата цена и не задават въпроси.

Глинената табличка е придобита от музея в края на 2011 г. като част от колекция от почти деветдесет глинени къса, продадени от анонимно лице. Проф. Фарук ал-Рауи изследва сбирката, докато продавачът се пазари с музейния служител Абдулла Хашим. Когато ал-Рауи вижда конкретната плоча, той казва на Хашим да плати цената, искана от продавача: осемстотин долара.

Цената е направо отлична за тези допълнителни редове, които не само удължават вече установения текст на поемата, но и разкриват някои неясни моменти в различни нейни части. Стиховете са от Пета плоча на епоса и показват героите в нова светлина. Гилгамеш и неговият другар Енкиду показват съжаление за убийството на Хумбаба, пазителя на кедровия лес, който тук е представен по-скоро като цар, отколкото като чудовище. Съвсем като в добра режисьорска версия на филм, тази допълнителна сцена изяснява несигурни моменти в мотивацията на персонажите и добавя детайли към атмосферата на разказа. Филологическата стойност на откъса също е много висока.

Хажа Джалал, уредничка на сбирката с клинописни плочи в кюрдския музей в Сюлеймания, разказва:

„Табличката датира от нововавилонския период, около 2000-1500 г. пр. Хр. Това е част от Пета плоча на епоса. Музеят се сдоби с нея през 2011-а, а проф. Фарук ал-Рауи я транслитерира и преведе. Оригиналът е на висока, поетична реч и добавя няколко интересни детайла към познатата ни версия, например многозначителна среща на Гилгамеш и неговия спътник с маймуна. За нас е чест, че притежаваме този откъс.“

Площад "Славейков"