Бюджетът на съдебната власт трябва да премине от исторически към принцип на  към програмно бюджетиране, съгласно ясни цели и план, които трябва да бъдат обезпечени финансово. Това е основната препоръка в доклад на Института за пазарна икономика, който е посветен на финансите на съдебната власт. Копие от документа може да намерите на този адрес. 

Експертите смятат, че трябва да се преустанови практиката на историческото бюджетиране, при което принципът е "каквото е похарчено предходната година, се повтаря, като винаги се калкулира и леко увеличение".

Към момента не е налице актуален всеобхватен анализ на техническата база на органите на съдебната власт, все още не е въведен Индексът на натовареността на съдиите, както и не е изготвен Индекс на натовареността на съдебните служители. Не е налице задълбочен и изчерпателен анализ на състоянието на съдебните сгради и необходимите средства в бъдеще за тяхната поддръжка и ремонт, пишат икономистите.

Според тях липсата на тези три вида анализи показват, че при изготвянето на годишния бюджет и на тригодишната бюджетна прогноза не може да бъде приложено програмно бюджетиране като са поставят ясни и конкретни цели за развитие на човешките ресурси, оптимизиране на техническата база и поддръжка на сградния фонд. А това са трите най-важни сфери, генериращи и основната част от разходите в съдебната система - над 90%

"Бюджетът на съдебната власт да започне да се изготвя на програмен принцип. Разходите трябва се планират съобразно поставените цели и търсените резултати. Целите трябва да се поставят съобразно анализите на техническата база, сградния фонд и натовареността, както и съобразно „Актуализирана стратегия за продължаване на съдебната реформа” от 17.12.2014 г., тоест бюджетирането следва да бъде инструмент за реализирането на съдебната реформа", пише в анализа.

От ИПИ предлагат Висшият съдебен съвет да предлага за обществено обсъждане проекта си за бюджет на съдебната власт.

"Именно когато се изготвя „черновата на бюджета“ е важно да участват всички, които могат да дадат становище, тъй като на по-късен етап становищата им имат значително по-малък ефект", казват икономистите.

От 2000 г. до 2016 г. бюджетът на съдебната власт е нараснал 5,5 пъти при увеличение на държавния бюджет за същия период от 3 пъти, показва статистиката.

България е на едно от челните места по брой на магистратите (съдии и прокурори) на глава от населението сред 47 изследвани страни в доклада на Европейската комисия за ефективност на правосъдието за 2014 г. Общият брой на българските магистрати през 2012 г. е 57,8 на 100 хил. от населението, от които 27,1 са прокурори и 30,7 - съдии, което поставя България на второ място в ЕС по този показател. За сравнение, в румънската система работят 20,2 съдии и 12,0 прокурори на 100 хил. души от населението, a във Финландия – 18,1 професионални съдии и едва 7,4 прокурори на 100 хиляди души.

От посочените данни е видно също, че съдиите и прокурорите в България са с почти изравнен брой и ако прокурорският щат продължи да расте със същия темп, скоро ще надмине този на съда, което би било прецедент за страна-членка на ЕС и на Съвета на Европа. Прокурорите и следователите обаче се занимават предимно с наказателни дела, докато компетентността на съдиите е разделена в граждански, наказателни, търговски и административни отделения и колегии.

В 47-те изследвани страни средният брой на прокурорите е 10,4 на 100 000 от населението.

Ето и списък от 32 препоръки, които дават от ИПИ:

1. Да се изготвят и използват (там, където са изготвени) отделни задълбочени анализи на състоянието на техническата база, софтуерните системи, сградния фонд и натовареността.

2. Да се изготви Индекс на натовареността на съдебните служители.

3. Да бъде преустановена практиката на „историческото бюджетиране”. Бюджетът на съдебната власт да се изготвя на програмен принцип.

4. Своевременно да се публикуват всички съгласувателни становища по проекта на бюджет.

5. Министерството на финансите и Висшият съдебен съвет да разпишат конкретен списък с цели и стъпки за тяхното реализиране, които са мотивирани със съответните анализи/индекси.

6. Във всеки етап на изготвянето на бюджета на съдебната власт да се публикува подробна информация по кодове, функции и раздели съгласно бюджетната класификация.

7. Да бъдат ограничени корекциите на сметките на съдебната власт в съчетание с прилагането на програмно бюджетиране.

8. В Закона за съдебната власт правомощията по стопанисването на недвижимото имущество на съдилищата да се делегира на Общите събрания, а оперативните действия да са в правомощията на Съдебния администратор/Административен секретар.

9. Да бъдат съкратени незаетите щатни бройки за съдии.

10. Да се извърши преместване на съдии от нисконатоварените съдилища към високонатоварените.

11. Да се изготви подробен план за оптимизиране на щатната численост, преместване и компенсиране на магистратите.

12. Да се намали щатният брой на съдиите в най-нисконатоварените районни, окръжни и административни съдилища. Съдиите, които са заемали тези длъжности, могат да бъдат преместени в съдилища с висока натовареност или да им се предложи адекватна програма за компенсиране при доброволно напускане.

13. Да бъдат закрити най-ниско натоварените районни съдилища и подсъдността им да бъде пренасочена към най-близките районни съдилища.

14. Апелативните съдилища да бъдат намалени до три за цялата страна.

15. Окръжните съдилища да бъдат намалени до 13-14 за територията на цялата страна.

16. Административните съдилища да бъдат намалени до 13-14 за територията на цялата страна.

17. За да се запази нивото на достъп до правосъдие а се предвиди възможност за гражданите да подават своите документи до окръжния съд като първа инстанция чрез районните съдилища, като се обособи отделно деловодство. Така сливането на административни и окръжни съдилища няма да доведе до физически и транспортни пречки за гражданите.

18. Достъпът до правосъдие да бъде подобрен и с развитието на електронното правосъдие.

19. Районни съдилищата с до трима съдии, които са 38 на брой, да спрат да осъществяват своята дейност като отделни органи на съдебната власт и юридически лица, а щатната им численост да бъде пренасочена към съседни районни съдилища.

20. Да се закрият незаетите щатни бройки в администрацията и да се откриват нови само при нужда във високонатоварените съдилища.

21. Да се закрият незаетите щатни бройки в прокуратурата.

22. Да се въведе мораториум върху назначенията в прокуратурата.

23. Да се намали броят на администрацията в прокуратурата.

24. Да се закрият незаетите щатни бройки за служители в прокуратурата.

25. Да се въведе мораториум върху назначенията на служители в прокуратурата, докато числеността на прокуратурата не спадне до стойности, отговарящи на натовареността и регистрираните престъпления.

26. Районните прокуратури с до 5 прокурора да не поддържат пълна щатна численост на администрацията.

27. Да бъде преустановена практиката на предварителните проверки чрез промени в Закона за съдебната власт и Закона за МВР.

28. Да бъде премахнат процент прослужено време като допълнително възнаграждение.

29. Да се въведе обективна стратегия за допълнително стимулиране на магистратите съобразно специфичния риск на тяхната длъжност и съобразно натовареността, като се гарантира обективното отчитане на тези показатели.

30. Да се изгради и въведе единна деловодна система, към която е интегрирана системата за случайно разпределение на делата.

31. Да се възприеме модел на електронно правосъдие, при който за по-голяма част от делата, професионалистите са задължени да подават искове и съдебни книжа по електронен път.

Единствено гражданите, които сами депозират документите си, да могат да избират дали да го направят на хартия или на е-носител.

32. Да бъде изградена електронна система за обмен на документация между разследващите полицаи/следователи и прокуратурата.