Премиерът Бойко Борисов започна да губи контрол, а управлението като че ли застана на един крак. Това се казва в анализ на събитията през февруари, предложен от института "Иван Хаджийски". Според тази трактовка Борисов досега е бил балансьор между Реформаторския блок и ДПС- със завоалирано съучастие. 

"И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак", се казва в анализа.

"Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респ. Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак", твърдят от института.

И още: "Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013 г., или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията".

Според анализа "в последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем)". Фокусът е изместен.

Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“. На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление.

В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ".

В анализа се коментират и външнополитическите ходове на България. Те показвали две неща. Ето кои:

Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.

Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, вкл. чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове. Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението. Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.