"Няма да бъде политическа партия. Спокойно!“, каза Евгений Дайнов още в началото на представянето на Манифеста за републиката. Текстът му се появи преди седмица в социалните мрежи, след което станаха известни и неговите автори - популярните в обществото с позициите си Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев. В рамките на страница Манифестът изговаря общоизвестни неща, които макар и не със същите думи, си казват огромна част от българите:

"Мафията взема всичко, което ѝ хареса - банки, бизнеси, публични средства, природа. И замества републиканския ред с мрачни феодални зависимости, за да превърне всеки гражданин в крепостен на олигархията“.

Манифестът за републиката завършва с думите: „Няма ляво, няма дясно - днес има единствено гражданите срещу мафията! Да живее Републиката, чиста и свята!", а преди това поставя диагнозата, заради която България се оказа в нужда да бъде спасявана:

"Покварявана от правителство, парламент, партии, съд, прокуратура и медии-бухалки; ограбвана, осмивана и обиждана, днес Републиката е унизена и поставена на колене“.

Веднага последваха коментари, че еди-кой си прави партия, че някой яхва нещо, че отново едни ще излъжат други. Последваха и реплики на скептицизъм, че това са познати приказки, че само с думи нищо не става, че този филм вече сме го гледали. От другата страна са надеждите, които всяко подобно събитие събужда. То обаче нито трябва да бъде подценявано, нито да бъде надценявано. Не идва от нищото, а е естествено продължение на разбуждането на гражданството, започнало през 2007 година с протести срещу нарушаването на закона в ущърб на природата, продължило с недоволство от засилената полицейщина в началото на 2009 година, преминало през по-малки избухвания и стигнало до кулминация след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 година. Самите автори на Манифеста обясниха, че конкретният повод за появата му е гражданският натиск за съдебна реформа и съпротивата на статуквото срещу тези усилия, в резултат от което председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов произнесе речта си „Стига вече толкова!“.

Какво може този манифест

Текстът, предложен от четиримата университетски преподаватели, бе иницииран от още 26 човека. За всички тях земането на позиция е поставяне на граница, която не бива да бъде прекрачвана. Между доброто и злото, между редното и нередното, между републиката и мафията. „Има добро. Има зло. За пореден път дойде време за избор, за всеки“, се казва в Манифеста. Александър Кьосев обясни защо има нужда да се повтаря нещо толкова банално и неоспоримо:

Кога се казва, че Волга се влива в Каспийско море? Кога се казва, че един метър е дълъг един метър? Тогава, когато някой казва, че Волга се влива в Атлантическия океан. Тогава, когато някой казва, че един метър е метър е двайсет.“ Манифестът призовава: „Нека всеки гражданин на Републиката се присъедини“.

Смисълът от това много хора да застанат зад базовите ценности и принципи, описани в Манифеста, е повече хора да не прекрачват границата, а всички останали да знаят, че има група граждани, които все още виждат границата. Авторите на текста предложиха създаването на клуб, който всеки месец да обсъжда актуални въпроси и да отправя предложения към управляващите. Това ще бъде полето на действие на инициативата - да има достатъчно много гласове, които да не позволят заличаване на границата между гражданите и мафията.

„Няма ляво, няма дясно", се казва в предпоследното изречение на Манифеста, под който се подписват хора с различна политическа ориентация. Както по утвърдената от началото на промените граница леви-десни, така и по все по-популярната в последните години граница либерали-консерватори.

Какво не може този манифест

Ако някой очаква появата на подобен текст да бъде последното и достатъчно усилие за отвоюването на републиката от мафията, със сигурност много бърка. Ако вижда в това събитие разбъркване на политическото статукво и появята на нова алтернатива, също сериозно бърка. Или поне е твърде нетърпелив. Идеята на Манифеста е да притиска политическите партии, а не да ги замества. Той призовава парламентарните сили „НЕЗАБАВНО да отговорят на очакванията на обществото за дълбоки, радикални реформи на всички институции“ и приветства „всеки гражданин, движение, организация или партия, които не са се поставили в зависимост и служба на организираната престъпност и олигархията, и които искат да се включат в общото дело за спасяване на Републиката“.

"Тази инициатива няма да успее, ако се превърне в тясна партийна инициатива. Има една обща рамка. Ще имаме различни мнения по много въпроси, но идеята е кое е общото. Ще има фили и фоби“, предупреди Антоний Тодоров. "Политическите различия ще имат разумен смисъл, само когато възстановим Републиката“, се казва и в самия документ.

Появата на Манифеста е поредното избълбукване в блатото, което със сигурност няма да е последното. В този контекст появата му е добра новина. В един друг контекст обаче новината е неизбежна - „Стига вече отстъпление!“, се казва в Манифеста. А когато няма накъде да отстъпваш повече, посоката е само една.

Текстът е публикуван в Дойче веле.

Авторът е един от 30-те инициатори за Манифеста за републиката.