Винаги съм смятал, че когато един човек се поддаде прекалено много за пристрастията си,  става за смях.

Не е изключение и американският режисьор Оливър Стоун. Автор на шедьоври като "Взвод" и "Роден на 4 юли", той се принизява до нивото на квартален агитпропчик с двата си  филма за венецуелския лидер Уго Чавес - "На юг от границата" и "Моят приятел Уго".

Имах възможността да гледам втория филм вчера. И се върнах в 1976 г. поради бурните аплодисменти в салона. Добре, всеки си има право на мнение, дори с риска да стане за смях. Пък и носи на раменете си нещо, което се нарича глава и което би трябвало да служи за мислене.

От доста време ме терзае мисълта как така Аугусто Пиночет, който управлява Чили 17 години, е диктатор, узурпираал властта, а Уго Чавес, който е на власт почти толкова време във Венецуелаа, не е такъв и не е узурпирал нищо. Поне така излиза от твърденията на "прогресивното световно обществено мнение".

Нали и двамата военни се надигат срещу законно избрани президент и правителство? Ама Пиночет бил мразен от народа, а Чавес - обичан. Без повече обяснения. Нещо като аксиома.

Подобна аксиома се съдържа и в "Моят приятел Уго".

"Той бе избран демократично и ако продължава да бъде популярен, трябва да може да продължи. Както в много страни по света и в Европа, където няма ограничения на мандатите...", казва Оливър Стоун. Думите му са по повод това, че Чавес организира референдум, след който отпаднаха ограниченията върху броя на президентските мандати.

На това му викат демагогия.

Не би било зле г-н Стоун да прочете малко справочници. И да види, че единствената европейска република, където мандатите са безкрайни, е Беларус. А по света така е в страни от това, което наричаме Трети свят.

Във филма Чавес разказва спомени за оглавения от него опит за преврат през 1992 г. Който опит, за съжаление, не успял. Но опитът да бъде свален Чавес през 2002 г., разбира се, е нещо много лошо. Така мисли Чавес. Стоун е на същото мнение. Той е окачествил творбата си като "форма на сбогуване с приятеля и войника" Уго.

Всъщност "Моят приятел Уго" съвсем спокойно би могъл да бъде наречен "Човек от народа-2". Нали си спомняте филма за 70-годишния юбилей на Тодор Живков, залял страната рез 1981 г.? Няма ли кой от България да подшушне идеята на Стоун? Може така да продължи сериала с филми за демократи като Ким Чен Ун, Робърт Чугабе, Башар Асад. Как още не е отдал дължимото на убития от империалистите народен вожд Муамап Кадафи?

Няма да разказвам надълго и нашироко какво говорят за Чавес негови съратници, роднини, приятели. Поне от кумова срама Стоун би могъл да запише някое критично изказване. Нали смята Чавес за демократ?

Като източноевропейци, изживели още по-лоши режими, би трябвало да приемаме с насмешка разказите, че Уго Чавес винаги ставал рано и първата му работа била да пие кафе, след което се къпел, а след това работел до късно през нощта и други подобни хвалби. Да не говорим за твърдения, че първата му работа след събуждане била да пита за цените на петрола. Те са на самия Стоун, който чул това от помощници на лидера.

Над всички обаче е доскорошната аржентинска президентка Кристина Киршнер:

"Любопитното е, че най-лошите диктатури на ХХ век, най-лошите образи, които имаме от тях, са на военни, които са срещу своите народи. И затова има толкова предразсъдъци срещу Уго. Защото свързваха военните с процесите, да кажем, на тираниите. Смятам, че той възстанови традицията военните да бъдат свързани със своите народи."

Огромно gracias на г-жа Киршнер, че ме светна. Вече нямам и капка колебание колко лош е Пиночет и колко добър е Чавес.

Разбира се, смъртта на Чавес от рак не е случайна. Министърът на петрола Рафаел Рамирес подозира убийство.

Още по-сигурен е Николас Мадуро, наследил Чавес на президентския пост. Съвсем естествено, ракът на вожда е предизвикан. От кого? От световната крайна десница разбира се. А САЩ продължават да бъдат враг.

А Оливър Стоун пояснява как американците нищо не знаели за Венецуела и как трябвало хората да си спомнят колко бедно се живеело преди Чавес, каква престъпност имало. Нищо че днес Каракас е на първите места по брой на убийства в света. Бедните в страната останаха бедни, а средната класа изчезна. Както изчезнаха и много стоки от първа необходимост.

Разбира се, виновен е империализЪма, както би казал "човекът от народа".

Дали пък Оливър Стоун не е гледал тайно този филм и не се е вдъхновил от него? От вчера си го мисля съвсем сериозно.