Медикаментите, които осигуряват специфична терапия или се прилагат чрез специални устройства, не бива да се заменят свободно в търговската мрежа. Уточнението задължително трябва да бъде направено в проектонаредбата за достъпа до медицинска помощ на Министерството на здравеопазването, за да се пресекат всякакви спекулации на тема "предписване и отпускане на лекарства", смятат от Българския фармацевтичен съюз.

Документът, публикуван за обществено обсъждане, предвижда в рецептите да се посочва само INN на фармацевтичните продукти (т.е. тяхното международно непатентно наименование), а не търговска марка, както е сега. Изписването по INN позволява в аптеките да се извършва т. нар. генерично заместване на лекарствата с една и съща активна съставка, давайки свобода на фармацевтите да предлагат по-голям избор на пациентите.

ЛЕКАРИ: РЕЦЕПТИТЕ БЕЗ ИМЕ НА ЛЕКАРСТВО СА ОПАСНИ ЗА ЗДРАВЕТО

Докторите тълкуват промяната като отнемане на професионалното им правото да изписват точното лечение, затова не подкрепят промяната. Фармацевтите от друга страна са единствените специалисти, които разбират от състава и ефекта на лекарствата, затова са убедени, че имат своето място при терапията на болните. Независимо от споровете коя гилдия е по-важна обаче, всички са съгласни, че свободният режим за генерично заместване не може да се прилага за всички медикаменти на пазара.

"От така изготвената наредба трябва да отпаднат всички биологични, биоподобни и биотехнологични продукти, заедно с лекарствата за трансплантирани пациенти, хората с ревматоиден артрит и редки заболявания", категоричен е проф. Илко Гетов, председател на фармацевтичния съюз.

По думите му в същия списък трябва да се добавят и медикаментите с тесен терапевтичен спектър, при които разликата между терапевтичен и токсичен ефект е твърде малка. Такива са, например, дигоксините, които се прилагат при сърдечно-съдови заболявания и всяка замяна на терапията или дозировката може действително да бъде опасна за пациентите. Подобни са характеристиките и на лекарствата, които се прилагат чрез специфични устройства, като инсулините за диабетноболните и инхалаторите за хората с астма, затова те също трябва да бъдат изключени от списъка с продукти, подлежащи на генерично заместване.

"Възможността за замяна би могла да се обозначи и на самите рецепти, за да е ясно дори на пациента дали предписаната му терапия има аналог", допълва проф. Гетов.

Другото предложение на фармацевтичния съюз е генеричното заместване да се прилага също за частично платените от здравната каса медикаменти, а не само за покритите на 100%, както е записано в проектонаредбата. Промяната би могла да влезе в сила от 1 септември и да замени вече одобрения от правителството "ценови коридор", планиран за същата дата. Коридорът няма да позволява на пациентите да доплащат повече от 60% от референтната стойност на медикаментите (най-ниската цена в 17 европейски държави) и трябваше да влезе в сила още в средата на декември миналата година. Заради твърде многото административни проблеми, които създава обаче, приложението му беше последователно отложено за 15 февруари, а след това за 1 септември 2016-а. Ако вместо него в сила влезе генеричното заместване, това ще позволи финансовите възможности на пациента да се съобразяват с наличните в аптеката продукти, твърдят от Българския фармацевтичен съюз.

ПО-ЕВТИНИТЕ ЛЕКАРСТВА СЕ ОТЛАГАТ ЗА СЕПТЕМВРИ

На този етап фармацевтите в страната работят с около 1 700 INN-а, а в аптеките се предлагат над 10 000 търговски марки. Няма нито лекар, нито фармацевт, който да е запознат с всички търговски наименования, затова предписването на медикаменти по INN и възможността за генерично заместване след добра консултация в аптеката ще улесни работата на всички, убедени са експертите в бранша.

"Не очакваме никакъв хаос от въвеждането на промяната, защото всички фармацевти в България изучават лекарствата по техните международни непатентни наименования. Търговски марки в учебниците няма. А в аптеките продуктите с един и същи състав не случайно стоят едно до друго в чекмеджетата", коментира казуса председателят на Националната аптечна камара Антон Вълев.

По думите му никой няма да отнема правото на лекарите да посочват вида на терапията, да определят дозировката, начина и продължителността на приема, както и да запознават пациентите с всички особености и възможни странични ефекти от лечението. Фармацевтите обаче са единствените специалисти, които знаят дали съставът на медикамента ще повлияе на поставената диагноза, дали може да предизвика алергия, дали е с бавно или бързо освобождаване, дали дразни стомаха и трябва да се приема с храна. След подходяща консултация в аптеката, фармацевтът може чудесно да допълва и дори да надгражда работата на лекуващия лекар, защото призванието му е да пази обществото от злоупотребата с лекарства, убеден е Антон Вълев.

"Не ходите в аптека, където ви дават нещо, без да ви питат. Това е магазин за хапчета. Отидете там, където ви задават въпроси, защото е важно за вашето здраве. На такива места персоналът е специално обучен и носи своята отговорност за отпуснатото лечение", призовават от Националната аптечна камара. 

Според статистиката България е единствената от четири европейски страни, заедно с Обединеното кралство, Австрия и Кипър, в които не се предлага възможност за генерично заместване на медикаментите в аптеката. В девет от държавите в общността това заместване е задължително, а в други седем продуктите задължително се изписват по INN. В Норвегия пък, след включването на клинични фармацевти в процеса по изписване на медикаменти в болниците, разходите им за лекарства са намалели с цели 27 на сто. На фона на над 700 млн. лв. публични разходи за медикаменти в бюджета на здравната каса, сумата на спестените пари не би била малка дори за България.