Засега се очертават две групи възражения срещу постигнатата договореност между ЕС и Турция.

ЕТО КАКВО СЕ ДОГОВОРИХА ДОТУК ЕС И ТУРЦИЯ

 

Ето и самите възражения:
Политически:
-Създава се впечатление, че ЕС заобикаля правилата на присъединитителния процес, заради конюнктурната си зависимост от Турция – например с готовността си да отваря нови глави в преговорите, без кандидатката преди това да е покрила задължителни критерии. Но тук има само декларирана готовност, а не свършен факт. Комисията може да започне подготовка за отваряне на нови глави, но решението за това е в ръцете на външните министри на 28-те. Те могат да го вземат само с единодушие.
Ако не го постигнат обаче, Турция може да откаже да изпълни своята част отспоразумението. Рискът, който ЕС допуска тук, е да обвърже един дългосрочен процес като разширяването с краткосрочна целесъобразност произтичаща от миграционната криза. Между двете трябва да се направи разграничение, предупреди председателят на Европейския парламент МартинШулц.
-същото целесъобразно съкращаване на процедурите наблюдаваме в съгласието на Европейския съвет да ускори визовата либерализация с Турция с четири месеца. То е подкрепено само с устни декларации на европейските лидери, че, правейки това, ЕС няма да отстъпи от стандартите си.
-С горните две стъпки ЕС подкопава доверието към процеса на присъединяване. Как би аргументирал по-голяма взискателност към по-малки и по-слаби страни-кандидатки като например тези от Западните Балкани?
Турция е трудно да бъде приета за демокрация отговаряща на европейски стандарти. Тя е по-скоро фасадна и има сериозни проблеми със спазването на човешките права и правата на малцинствата, с независимостта на правосъдието, със свободата на изразяване, на събиранията, на медиите. Ако си затвори очите за това (което направи със сделката режисирана непрозрачно от Меркел, Рюте, Юнкер и Туск) ЕС ще загуби морален кредит в преговорите с другите страни от процеса на разширяване.
Не е изключено Турция също да вбие клин между държавите членки, разделяйки ги на “принципни” и “гъвкави” към нея. Лошото е, че европейските институции, или поне Комисията, не изглеждат от принципните с досега опортюнисткото си поведение.
-Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) не искат при никакви условия да приемат бежанци от Турция. Унгарският премиер Виктор Орбан снощи заплаши с вето върху такова решение. Това беше една от причините сделката да не бъде завършена и срещата да приключи с компромисната обща декларация. Орбан обеща пак да наложи вето, че на следващата среща на върха на 17-18 март, когато се очаква споразумението да бъде финализирано .
Правни:
-Върховният комисариат на ООН по бежанците изрази съмнения, че груповите връщания на мигранти от Гърция към Турция противоречат на прицнипа те да не се връщат насилствено, залегнал в Женевската конвенция за бежанците от 1951 година.
Председателят на Еврпейската комисия Жан-Клод Юнкер смята, че такива връщания могат да бъдат законни възоснова на европейската директива 32 от 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, така че да издържат, ако бъдат атакувани пред Съда на ЕС.
–“Амнести интернешънъл” оспори правната основа на такива връщания, изтъквайки, че Турция не може да бъде смятана за “сигурна трета страна” по смисъла на Женевската конвенция за бежанците, следователно те не могат за бъдат законно връщани там.
Комисията днес припомни, че Гърция е признала Турция за сигурна трета страна миналия месец и че правна основа за връщанията може да бъде двустранното споразумение за реадмисия между Гърция и Турция.
Има такова споразумение между ЕС и Турция, което е в сила от 1 октомври 2014 година, но частта му засягаща гражданите на трети страни (каквито са бежанците) ще влезе в сила от юни тази година. Оттогава връщанията ще могат да се правят възоснова на него, каза днес Комисията.
-“Амнести” посочва, че Турция е подписала и ратифицирала Женевската конвенция за бежанците с териториално ограничение – че ще я прилага само към лица бягащи от “последствията на събития в Европа”. Организацията изтъква, че бежанците ще са в опасност в Турция, защото формално тя няма правното задължение да ги третира съгласно изискванията на конвенцията.
Турция обаче подслонява 2,7 милиона бежанци основно от Сирия и Ирак и по думите на премиера ѝ Ахмет Давутоглу харчи годишно по $10 млрд. само за тези от тях, които са в лагери.
“Хюмън райтс уоч” съобщава за случаи в Турция на насилствено арестуване и връщане на хора от неевропейски страни.
Но същата организация посочва, че географското ограничение в прилагането на конвенцията не освобождава турските власти от задължението да спазват принципа на non-refoullement (да не се прилага насилствено връщане).