Вечната изборна тема за агитацията на майчин език бе в центъра на дебата и днес в Народното събрание. Депутатите гледат на първо четене общо 14 законопроекта за промени в Изборния кодекс - поне по един от всяка партия.

Солидното количество законопроекти се натрупаха, тъй като ГЕРБ не искаха промени в изборните закони преди местните избори миналата година. Така един от законопроектите, разглеждан днес, е внесен през далечната вече 2014 г.

СТАРИ ИЗБОРНИ СПОРОВЕ НА НОВ ГЛАС

След дългото четене на доклади на комисиите и представяне на самите законопроекти, дебатът бе открит с  темата за агитацията на майчин език.

Предложението е на ДПС, тогава с вече бившия лидер Лютви Местан, и е само едно - премахване на забраната за агитация на език, различен от българския. Особеното е, че сега независимият, но доскоро от левицата Георги Кадиев има идентично предложение.

"Ще се обърна към вас единствено с аргумента на простата човешка логика – всеки един има право да получава информация на езика, на който иска да я получава," аргументира се той от парламентарната трибуна. "Всяко общество в България трябва да бъде приобщавано, изолацията е лоша политика. И за да бъде приобщавано, на него на първо място трябва да му се дават права."

След това дойде ред и на съпредседателят на ДПС Четин Казак, който изтъкна:

"Този проект касае не даването на права, а гарантирането на спазването на права, които така или иначе са присъщи или основни конституционни човешки права. Тяхното гарантиране и тяхното ефективно прилагане в българското законодателство. Защото има права, които се дават, и права, които са основни, фундаментални."

Макар законопроектът да е на ДПС, от което Лютви Местан бе изгонен, а сега гради нова партия, той очаквано излезе в защита на предложението, под което първи стои неговият подпис. Аргументите на Местан обаче бяха стари - всъщност, практически идентични с тези на предишното обсъждане на изборни промени.

ЛЮТВИ МЕСТАН ДАЛ ЗА 2014 22 000 ЛВ, ЗАЩОТО ГОВОРИЛ НА ТУРСКИ ЕЗИК

"България продължава да бъде единствената страна, член на ЕС, в която има ограничение за ползване на майчин език по време на предизборната кампания, дори когато е осигурен превод, задължителен при това, на официалния български език. Това ограничение е противообществено и затова рано или късно ще отпадне от ИК. Най-вероятно това ще се случи след осъдително решение на Съда за правата на човека в Страсбург. По делото, което аз заведох, не защото не обичам родината си, а именно от любов към родината, в която тоталитарните остатъци трябва да бъдат премахнати," заяви той.

И отново разви тезата си, че братята Кирил и Методий всъщност са се борили всеки да има правото "да се обърне към бога на собствения си език", следователно, и той трябва да има правото да се обърне към избирателя на майчиния му. И размаха платежното нареждане за 2200 лв глоба, която вече платил на НАП. Тя му бе наложена при местните избори миналата година от областния управител на Разград именно за агитация на чужд език.

Въпреки вдъхновените речи, по всичко личи, че това предложение няма да мине - всички останали парламентарни групи се изказаха против него.

"Няма нищо лошо, когато се молиш на бога си, да се обръщаш с майчиния език. Но тук не става въпрос за бог или за религия, а за Изборен кодекс. Ако слушам вашата теза, това значи, че трябва да променим и Конституцията, защото там е казано , че българският е официалният език," заяви Славчо Атанасов от Патриотичния фронт.

Николай Александров от "Атака" пък видя в това заговор:

"Всяко искане за разделянето на една държава започва с разделянето на езика. Ние по никакъв начин няма да подкрепим един пълзящ неоосманизъм."

И БДЦ няма да подкрепи предложението, разкри Стефан Кенов, и подчерта, че с майчиния език много се злоупотребявало.

Тъй като на първо четене предложенията не се гледат точка по точка и в ред, паралелно с този спор започна и друг, свързан с проектите на "Атака" и Патриотичния фронт - за задължителното гласуване.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ - ПОДКРЕПЕНО, ЕЛЕКТРОННОТО - НА КОСЪМ, ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ - В ОПАСНОСТ

Предложението на хората на Сидеров обаче има малък шанс да мине, защото е в комплект с идеята за налагане на образователен ценз. В комисия обаче предложението на ПФ получи подкрепа.

"Задължително гласуване издига в по-голяма степен легитимността на избираемите органи. То ангажира много повече цялото общество и осмисля термина „демокрация” като форма на управление на целия народ", изтъкна лидерът на Фронта Валери Симеонов.

Според атакисти, това ще намали и корпоративния и купения вот.

Отрезвяващо се изказа независимият депутат Велизар Енчев, който първо се пошегува с поредицата "задължителни" идеи на патриотите, които заговориха наскоро и за връщане на задължителната военна служба. 

"Преди да говорим за задължително гласуване, което е може би една добра идея, не трябва ли първо да говорим за промени на Конституцията. Там е написано, че то е право, а не задължение. Да изчистим първо конституционната страна, за да не стане като със здравните пакети вчера," каза той, визирайки спрените от Конституционния съд реформи на здравния министър Москов.

Дебатът ще продължи след обичайната дълга 30 минути почивка на депутатите.

ГЕРБ И ДПС ЩЕ РЕМОНТИРАТ ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ

Друго ключово предложение от деня е идеята на ДПС за премахване на 7% праг на преференциите при общинско гласуване, което означава, че преференциите за отделните кандидати ще са валидни, ако броят на отметките, получени за даден претендент, е не по-малък от цялата общинска избирателна квота (тя представлява броя на гласовете, необходми за избиране на един общински съветник). ГЕРБ и ПФ дадоха знак, че подкрепят предложението.

Два законопроекта правят опит и за вкарване на електронното гласуване, което Народното събрание прие с решение след невалидния, но все пак положителен референдум миналата година. Те са на ГЕРБ и Реформаторския блок, но макар да изглеждат подобни, имат съществена разлика - законопроектът на ГЕРБ, най-големият от предложените днес, включва само експерименталното му прилагане, а предложението на Реформаторския блок обаче е с най-много детайли за реалното прилагане на електронния вот. На правна комисия законопроектът на Блока мина едва след прегласуване, така че съдбата му днес е неясна.

Друг законопроект на Блока е на Петър Славов и е за създаване на 3 МИР-а в чужбина и реално прилагане на вече тестваното машинно гласуване - по негови думи като за начало с поне 6000 машини - още на тазгодишните президенски избори. Той получи пълна подкрепа на комисия.

Законопроектът на АБВ предвижда да се избере нов състав на ЦИК. Според партията на бившия държавен глава Георги Първанов, сегашното ръководство се състои от представители на партии, които вече не са в парламента, и отсъстват представители на такива, които пък имат депутати. 

ГЕРБ са с най-големия законопроект, включващ не само тестово електронно гласуване, но и въвеждането на МИР зад граница, възможността ЦИК да пише сама нормативна уредба, както и намаляване на предизборната кампания от 30 на 21 дена.

Очаквайте подробности.