Моника Маковей, евродепутат и бивш министър на правосъдието на Румъния, разбуни страстите с отворено писмо. То е адресирано до премиера Бойко Борисов, министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министъра на образованието Меглена Кунева и Националния съвет за тристранно сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към МС. Маковей иска повече права и отделен бюджет за румънските роми в България. Според нея "гражданите роми от румънски произход" имат трудности да обяват, че са румънци. В писмото се посочва и конкретно за кои места става дума -  във Варненска област и селата Граф Игнатиево, Белослав, Изворско, Въглен, Любен Каравелово, Девня, Старо Оряхово, Одърци, Оборище и други. 

Етническите румънци, особено онези, които живеят в селските райони в България, трябва да могат да изучават учебните предмети на родния си румънски език, а в църквите да се проповядва на румънски, смята още тя.

„Съществуват трудности пред гражданите роми от румънски произход да заявят, че са румънци. Бих искала да приемете бюджет и подробен план за действие както и списък с конкретни мерки за запазване на езика и позволяване на воденето на занятия на малцинствени езици в училищата и във висшите учебни заведения", формулира своите искания румънската евродепутатка.

Текстът на отвореното писмо на Маковей (публикуван във "Фокус")



Като депутат в Европейския парламент, представляваща Румъния и румънците, независимо къде живеят, изразявам своята загриженост по отношение на възможността за българските граждани, които са етнически румънци, особено онези, живеещи в селските райони в България, да изучават учебните предмети на румънски език.

Миналата година към мен се обърнаха български граждани от румънски произход и ме информираха за трудностите на ромите с румънско потекло в България да изучават учебните предмети на румънски език. Румънският език се предава само устно, тъй като няма възможности да се изучават учебните предмети на румънски език. За втори път сигнализирам за тези проблеми. Написах и друго писмо през 2010 година и го адресирах към евродепутатите. Всички живеещи в България румънци трябва да бъдат признати и да бъдат третирани като национално малцинство в съответствие с международното право.

Без реална подкрепа от българската държава румънската общност се намира във финансова невъзможност да отстоява своите политически, социални и културни интереси.

Без подкрепа за румънското етническо малцинство това положение в крайна сметка ще доведе до изчезването на румънското културно и езиково наследство на юг от река Дунав.

Българските конституционни разпоредби спъват възможността за признаване на съществуването на етнически малцинства и така противоречат на международното право. По този начин България само признава съществуването на „етнически групи”, което според българското правителство не задължава органите на властта да съхраняват тяхното културно наследство.

Това е в нарушение на европейското законодателство и принципи. Като член на Евросъюза България следва да приведе своята конституция и законодателство в съответствие с европейското право и европейските ценности.

Освен това България не е ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствени езици, приета от Съвета на Европа през 1992 година, макар че е член на СЕ от същата година.

Усилията на румънското правителство да осигури достъп до изучаването на предмети на румънски език бяха възпрепятствани от Министерството на образованието на България.

Съществуват трудности пред гражданите роми от румънски произход да заявят, че са румънци. Бих искала да приемете бюджет и подробен план за действие както и списък с конкретни мерки за запазване на езика и позволяване на воденето на занятия на малцинствени езици в училищата и във висшите учебни заведения. Информираха ме, че във Варненска област има многобройно население роми от румънски произход. В следните селища има над 1500 румънци: Граф Игнатиево, град Белослав, Изворско, Въглен, Любен Каравелово. Други селища с румънско население са Девня, Старо Оряхово, Одърци, Оброчище. В Министерството на образованието на България бе изпратена учебна програма, в която е включено и изучаването на румънски език. До вниманието ми обаче достигна, че програмата все още не е приета и че се възпрепятства приемането на тази програма. Моля информирайте ме за състоянието на предприетото.

Румънците би трябвало да изучават учебните предмети на своя собствен език, ако желаят това и би трябвало да им се позволи да запазят своята култура и да проповядват в църквите на румънски език.

И накрая любезно ви моля да се ангажирате активно в диалог с българските граждани от румънски произход и да намерите най-добрите решения в интерес и на двете страни и в духа на европейските ценности.
 

Българската реакция

Като коментар на писмото днес от пресцентъра на МС пуснаха откъс от стенограмата на вчерашното правителствено заседание, където се разисква този въпрос.

"България е еднонационална държава и национални малцинства не съществуват. Възможностите за учене на майчин език съществуват в законодателството като свободно избираем език. Никой не пречи на нито един български гражданин да учи румънски или какъвто друг език си избере в съответното учебно заведение", казва вицепремиерът Ивайло Калфин. Според него това е трайна позиция от страна на различни румънски представители, "които настояват да се вземат мерки в това отношение", а това според вицепремиера Калфин не способства за добросъседските отношения. 

 

Вижте целия откъс от стенограмата:

БОЙКО БОРИСОВ: Друго нещо има ли? 

Вицепремиерът Калфин, заповядайте!

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви.

Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание върху едно писмо, което е изпратено до министър-председателя, до госпожа Кунева и до мен от члена на Европейския парламент от Румъния госпожа Моника Маковей. 

Госпожа Маковей в това писмо обръща внимание, че румънската общност и румънското малцинство в България няма възможност да учи румънски и това се случва, защото на него не му се дават правата да се дефинира като малцинство. Включително посочва, че има редица роми от румънски произход, които имат трудности да заявят, че са румънци. Посочват се села във Варненска област, например, където имало високо население на роми, много роми от румънски произход и това са села като Граф Игнатиево, Белослав, Изворско, Въглен, Любен Каравелово, Девня, Старо Оряхово, Одърци, Оборище и т. н., тъй като тези роми от румънски произход имат трудности и не могат да си заявят своята етническа принадлежност, съответно държавата не им дава възможност те да учат родния си майчин румънски език. 

Аз мисля, че тук има една трайна позиция българската държава. Ние сме еднонационална държава. В България национални малцинства не съществуват.

Възможностите за учене на майчин език съществуват в законодателството (вероятно затова и до госпожа Кунева е писмото) като свободно избираем език. Никой не пречи на нито един български гражданин да учи румънски или какъвто друг език той си избере в съответното учебно заведение. 

Обръщам внимание на това писмо, защото това е част от една доста дълго траеща позиция от страна на различни румънски представители, включително в Европейския парламент, като госпожа Маковей, които настояват да се вземат мерки в това отношение, което не способства по никакъв начин на добрите ни отношения добросъседски между двете страни.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря.

Госпожа Кунева да ѝ отговори. 

Мисля че е хубаво и Парламентарната комисия по външна политика да се запознае с това писмо, това по принцип е евродепутат, и тогава да се изготви отговор.