Иво Стефанов е председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове в България. Роден е през 1960 г. в Русе. Завършил е право и икономика. Работи като консултант в областта на концесии и транспортни проекти. 

- Г-н Стефанов, ще се отрази ли на летния сезон спирането на процедурите за концесии на 15 морски плажа поради прехвърлянето им от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) към Министерството на туризма?

- Не, реално погледнато от всичките 15 мисля, че само 3 не са покрити от договори за наем. През м.г. МРРБ цяло лято, включително и тази година до края на февруари провеждаше процедури за наеми и 12 от плажовете имат договори.

Според мен няма никакво значение къде са плажовете, в края на краищата всяка една държавна собственост се управлява от Министерския съвет. Министър-председателят определя кой от министрите му с какво ще се занимава. Дали ще е Министерството на регионалното развитие или това на туризма, няма значение. Кабинетът взима решение, премиерът назначава комисия, която провежда процедурата.

За мен не трябваше да се спира процедурата, но това е административно решение. Лошото е, че се бави процедурата.

- Т.нар. еко концесии за плажове не можаха да се осъществят. Какъв е казусът с „Корал“ сега?

- Няма казус „Корал“. Излезе Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, според който „Корал“, „Иракли“ и „Карадере“ са диви плажове, на тях няма право да се извършва търговска дейност. Те остават за диво плажуване. Това, което искат хората.

И аз веднага поставям въпроса. Добре, но кой ще чисти плажа? Кой ще вади удавниците? Това са дейности, които струват пари.

- Общините не са ли длъжни да почистват?

- Общините могат да почистват, но на добра воля. В Закона за устройство на Черноморското крайбрежие преди две години беше направено изменение, според което на областните управители се дава право за сметка на приходите от концесионни възнаграждения и наеми, за плажове, за които има обществен интерес, но не са дадени на концесия или под наем, да могат да организират водно спасяване, почистване и други дейности. Но това е въпрос на организация.

И в момента, а така е от 2013 г. - 50% от приходите от концесии или от наеми, които никак не са малко, някъде 7-8 млн. лв., отиват в черноморските общини, и кметовете са длъжни да изразходват тези пари точно за инфраструктура във връзка с морските плажове.

Аз лично не знам някой кмет да е направил нещо с тези пари за плажовете.

Най-тежко е положението на Албена - едно дружество е собственик на комплекса и концесионер на плажа. То плаща местни данъци и такси, които отиват в община Балчик, но тя не връща абсолютно нищо в комплекса за инфраструктура. И Албена плаща 2 пъти - веднъж си плаща данъците и втори път, си поддържа инфраструктурата.

- Новите текстове за забрана за къмпингуване на плажа бяха посрещнати с протести и премиерът нареди отменянето им. Но и досега в закона съществуваше подобно ограничение, защо сега хората излязоха на „Орлов мост“.

- Просто досега тя не беше така категорично дефинирана. Разбирате ли, ние малко страдаме от този типично социалистически принцип - за да се направи нещо, то трябва да е изрично написано. Примерно, химикалът трябва да се държи с дясната ръка.

Е, добре, ами който е левичар?

При условие, че изрично е казано за какво се използва морския плаж, не върви да отидеш да опънеш палатка там. Няма санитарни възли, за тази цел се ползват дюните. В същото време всички казват: Искаме да пазим дюните.

Аз лично съм против това къмпингуване на плажа. Плажът не е за спане.

Има плажове, на които може да се прави такова нещо. Например, като „Силистар“, „Арапя“, „Иракли“, но при условие, че се организира нещо, създадат се условия, изградят се химически тоалетни и се докара вода и ток. Трябва да има някакъв ред. Не може, който иска, слиза с джипа на плажа и опъва палатката до него.

- Проверка в регистъра на туристическите обекти показва, че към момента няма нито един регистриран къмпинг. Защо?

- Проблемът е следният. Много хора купиха терени по морето, когато цените бяха високи, за да строят хотели, ресторанти, заведения. И съответно тези терени, купени на цени от порядъка на 200-500 евро квадратния метър, сега стоят неизползвани.

Каквото и да си говорим, от един хотел се печели повече, отколкото от къмпинг. И на тези инвеститори в момента е икономически неизгодно да правят къмпинги.

Тук парадоксът е, че има забрана за строителство и едновременно с това тези хора вместо да отворят един къмпинг и да получават някакви доходи, те чакат да падне забраната и да строят хотели. Няма логика, но това е една от основните причини да не се правят къмпинги - просто от тях се печели по-малко.

- Не могат ли общините да организират подобна дейност?

- В общините Каварна и Шабла има страхотни плажове, които са по 7-8 километра дълги и зад тях има много добри терени, които са подходящи за къмпингуване.

Ето, кметовете ако искат да развиват нещо, какво им пречи да се организират, да предоставят терени, да се направят къмпинги, да се създадат условия.

Всеки имот е на някого. Защо протестират собствениците на земи по Черноморието? На техните земи идва някой, опъва си палатката, слага караваната и къмпингува.

Не виждам защо общините да не обособят такива терени. Те могат да станат и източник на доход за тях. Какво представлява къмпингът? Терен, в който са обособени места за палатки и каравани, закарани са ток и вода, какво пречи той да си остане собственост на общината, а на принципа на концесиите на плажовете да се организират търгове, конкурси, и да се намерят хора, които да извършват тази дейност и да плащат на общината?

- А държавата?

- След реституциите държавата почти няма терени. Обикновено местата, които са годни за стопанска употреба, са на общините или са частни.

- Миналата година скандалът на лятото беше затварянето на плажа на Лозенец заради високо съдържание на отпадни води. Смятате ли, че и тази година може да се повтори подобен сценарий?

- Да. Ако не там, някъде другаде ще е. Периодично във Варна излиза проблемът с Шокеровия канал, който изтича точно по средата на Варненския залив и Офицерския плаж. Там се изливат всички отпадни води на града.

По южното Черноморие периодично в Приморско, Созопол и на други места, при по-голям дъжд, понеже градовете са презастроени, канализационната система не издържа, препълва се и всичко излиза отпред на плажа.

Проблемът е от това, че Черноморието е презастроено. Капацитетът на плажа на Слънчев бряг е за комплекс от 70-80 хил. легла, в момента са над 300 000. Ясно ви е за какво става въпрос.