Парламентът прие на първо четене промените в закона за съдебната власт. Те са пряко продължение на промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. 118 депутати бяха "за", 19 "против", а 1 се въздържа. Всички партии, освен БСП, подкрепиха промените.

Основните текстове в закона регламентират разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - съдиийска и прокурорска и прекият избор на представителите на магистратите в съвета.

ПОЛИТИЦИТЕ НЯМА ДА МОГАТ ДА ИЗБИРАТ МАГИСТРАТИ

Петър Славов от Реформаторския блок заяви, че депутатите от неговата парламентарна група ще подкрепят промените. Той изтъкна основното достойнство на законопроекта - че в него е гарантирано, че решенията в двете колегии няма да могат да се вземат без участието на професионалните квоти на съдиите и прокурорите в тях. Славов изтъкна още, че се въвежда явно гласуване при кадровите решения

Големи дебати предзвика възможността за избор на магистрати за членове на ВСС при падащ кворум на общите събрания, както и използването на електронно дистанционно гласуване 

"Свободната воля и техниката се намират на различни плоскости", заяви Филип Попов (БСП).

Според него промените в ЗСВ не решават реалните проблеми - дисбаланса в натовареността на съдилищата, както и бързината и качеството на процеса.

"Страхувам се, че с този законопроект ще ударите поредната греда в опита да реформирате съдебната власт".

Това заяви лидерът на БСП Михаил Миков. Според него ще се наложи след време друг парламент да рефорира "това, което наричате реформа".

"Какъв напредък е, когато общото събрание за пряк избор на съставите на ВСС, може да се проведе на втория ден при условията на спадащ кворум? Как ще бъдат равнопоставени представителите на магистратските общности от София и провинцията, кой ще им плаща командировъчните", попита Миков.

Според него, от така направените промени излиза, че изборът в общото събрание може да се проведе от 50 или 100 души.

"Излиза, че от около 2 300 съдии в България, членовете на ВСС могат да бъдат избрани от 30", заяви лидерът на БСП.

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) припомни, че правителството на Пламен Орешарски беше избрано от предишния парламент също в условията на падащ кворум. Той изтъкна, че законите в парламента могат да бъдат приети с 61 гласа "за", което е една четвърт от всички народни представители.

Депутатът от Реформаторския блок Атанас Атанасов бе единственият от Блока, който гласува против промените. Атанасов се мотивира, че те са продължение на "опраскването" на съдебната ситема, което е започнало с промените в Конституцията.