Министерството на здравеопазването ще избира между 9 фирми, за да даде старт на грандиозните си реформи в областта на спешната помощ. Толкова са кандидатите, явили се на обществената поръчка, обявена в първите дни на януари, стана ясно преди дни, когато офертите им са били отворени. За победителя са приготвени 3 млн. лв. с ДДС, а задачата му е в рамките на половин година да направи подробен анализ на състоянието на спешната помощ в страната и да изготви цялата документация за кандидатстване на страната ни по европрограмата "Региони в растеж" 2014 - 2020 година.

В обявлението изрично е уточнено, че това е максималната сума, с която министерството разполага, т. е. за поръчката може да бъде платено и по-малко, ако одобреният кандидат е предложил по-ниска цена. Тя обаче не е водещ критерий - повече точки ще носят по-добрите технически спецификации, които логично носят след себе си и повече разходи. Самите изпълнители пък ще трябва да разполагат с поне 1 млн. лв. първоначален собствен капитал, защото авансови плащания по поръчката не се предвиждат. Първите суми ще бъдат преведени поне месец след подписването на договора и само след като избраната фирма представи предварителни анализи по заданието. 

ЛИНЕЙКИТЕ ПРИСТИГАТ ЗА 8 МИНУТИ ДО 2020-А

Най-първата и основна задача на консултантите ще бъде да изготвят подробен анализ за техническото състояние на всички отделения и центрове за спешна помощ в страната, заедно с техните 198 филиала. След това ще трябва да съставят идеен проект за ремонт, реконструкция, оборудване и модернизация, на базата на който да подготвят и задания за бъдещи обществени поръчки. Там, където е необходимо, ще бъдат построени чисто нови центрове, за което фирмата-изпълнител ще трябва да разполага и с екип от архитекти, проектанти и инженери, които да планират сградите и пространствата около тях (включително и да съдействат за издаването на всички разрешителни и оценки за въздействие върху околната среда). Работата им трябва да приключи с формуляр за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос "Регионална здравна инфраструктура", област "Укрепване и модернизация на системата за спешна медицинска помощ" на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 година.

По тази програма министерството очаква да получи около 150 млн. лв., с които да реализира вече заплануваните реформи в спешната помощ през следващите пет години. Известно е, че част от парите ще отидат за закупуването на 400 нови линейки с модерно оборудване и телемедицина.

"Предвидено е с финансирането от ЕС всяка година в следващите пет да се подменят по 20% от автопарка на Спешната помощ. Така в края на периода няма да има нито един стар реанимобил", коментира неотдавна заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков.

В заданието на обществената поръчка е посочено, че 42 от новите линейки трябва да са високопроходими, 48 - да са тип 4х4, а останалите – стандартни. Всички задължително трябва да са оборудвани с дефибрилатори, кардиологични монитори и паник бутон.

КУПУВАТ НОВИ ЛИНЕЙКИ ЗА 85 МЛН. ЕВРО

Дотогава обаче здравното министерство ще трябва да се справи с острия недостиг на кадри в системата, за да има кой да обслужва новите спешни центрове и огромния автопарк. По данни на Асоциацията на работещите в спешната помощ близо 30% от работещите в болничната помощ и около 23% от заетите в извънболничната спешност вече са декларирали готовност да напуснат системата. И причината не е само ниското заплащане, но и липсата на добра материална база, както и подходящи условия за бърза и навременна реакция при спешност. 

По отношение на възнагражденията първите стъпки в правилната посока бяха направени още през януари тази година, когато заплатите на всички служители в спешната помощ бяха увеличени с 20 на сто. Здравният министър д-р Петър Москов лично подписа заповедта с обещанието скоро лекарите да взимат минимум 1 500 лв. месечно, а медицинските сестри - не по-малко от 900 лева. В резултат само за месец януари в Столичния спешен център са постъпили над 10 нови лекари, при това на средна възраст около 30 години, съобщиха от ресорното ведомство. В бъдеще са планирани и специални програми за мотивация на персонала в спешната помощ, но разработването им още не е започнало.

Накрая трябва да припомним, че нищо от обещаното няма да види бял свят, ако Върховният административен съд обяви медицинския стандарт по спешна медицина за незаконен. Разпоредбите в него бяха оспорени в края на миналага година от Центъра за защита правата в здравеопазването и от сдруженията на частните и общински болници, според които системата няма да понесе промените. Съсловието на спешните медици също е раздвоено по въпроса, но по-голямата част все пак застават зад реформите.

Крайната реализация обаче е с твърде далечна перспектива, за да се гадае за резултата.