Въвеждане на данък върху захарта в газираните и енергийни напитки е една от малкото промени във фискалната политика на Обединеното кралство, която среща твърдата подкрепа на управляващото мнозинство. На фона на ожесточените критики, които се сипят над финансовия министър Джордж Озбърн заради твърде оптимистичните му прогнози за икономически растеж, допълнителното облагане на сладките напитки среща повече привърженици, отколкото врагове. Още повече, когато е взаимствано от България.

Конкретното предложение е безалкохолните напитки с повече от 5 гр. захар да се облагат с 6 пенса на опаковка, а за тези с повече от 8 гр. захар, да се плаща данък от 8 пенса на опаковка. Това на практика означава малка бутилка тоник да поскъпне от 1,19 на 1,25 лири, кенче енергийна напитка да скочи от 1,99 на 2,07 лири, а любимата на англичаните джинджифилова бира да се продава за 66 вместо за 58 пенса. 

Любопитно е, че идеята на Озбърн почти напълно съвпада с целите в здравната реформа на българския министър д-р Петър Москов, а именно - да се пребори с черната статистика, според която броят на подрастващите с наднормено тегло в страната непрекъснато расте. Междувременно разчита да подкрепи държавния бюджет и с 520 млн. паунда.

Проблемът е налице както в България, така и в Англия, защото количеството захар в напитките превишава препоръчителната дневна доза, с която човешкият организъм може да се справи, без да напълнее. Децата над 11-годишна възраст не бива да консумират повече от 30 гр. захар на ден, а етикетът на кенче кока-кола от 330 мл. ни информира, че в него се съдържат 35 грама. Същите се равняват на 7 чаени лъжички захар и съвсем не се водят за здравословни.

У нас обаче тези данни не успяха да убедят финансовия министър Владислав Горанов в ползата от въвеждането на данък "вредни храни". Колегата му Москов настояваше да се облагат всички неблагоприятни за здравето съставки в храните, като частично хидрогенираните растителни масла, солта и захарта, за да се подобрят здравните показатели на нацията. По-конкретно тестените изделия и сладоледът трябваше да поскъпнат средно с 81 стотинки, всички снаксове, сосове и солени подправки - с 1,50 лв., а маргарините и "фалшивите" млечни продукти - с цели 3,10 лева. От данъка се очакваха между 150 и 200 млн. лв., но опасността народът да спре да купува опасните стоки се оказа много по-страшно за бюджета, отколкото разходите за лечение на влошеното здраве на нацията.