ЕС ще трябва за седмици да изгради огромен кадрови и логистичен капацитет на гръцките острови в Егейско море, за да приложи проектосделката за връщане на мигранти от Турция, която се подготвя в момента, каза източник от залата на Европейския съвет. Тя предвижда случаят на всеки новопристигнал нелегален мигрант да бъде решаван поотделно. Т.е. той да бъде интервюиран, идентифициран, регистриран, да му се вземат пръстови отпечатъци. На всеки ще бъде предлагана възможност да кандидатства за убежище и ако подаде молба за това, ще минава по установените процедури. Ако откаже, ще подлежи на връщане в Турция. Това се отнася за всички пристигащи, не само за сирийците. В процеса ще бъде включен Върховният комисариат на ООН за бежанците, който критикува първата чернова на сделката преди десет дни. Всеки мигрант ще има право на място да получи информация, правна помощ, да обжалва пред съдия решението на неговия / нейния случай. За целта на място трябва да бъдат изпратени десетки съдии, стотици специалисти от Европейската служба за помощ по убежището, стотици служители на европейската гранична агенция “Фронтекс”, стотици преводачи. На място трябва да бъдат осигурени подслон, храна, санитарни условия, медицинско обслужване, охрана. За всичко това ще плаща бюджетът на ЕС – със 700 милиона евро, които той ще задели за новия инструмент за хуманитарна помощ, и още стотици милиони от европейските фондове за солидарност и за вътрешна сигурност. Всичко това се прави, за да не може никой да атакува в съд миграционната сделка с Турция за несъотвествие с Женевската конвенция за бежанците от 1951 година. “Защото алтернативата на тази сделка е Идомени”, каза източникът. Идомени е гръцко село до границата с Македония, където в мизерни условия днес са блокирани над 10 000 мигранти. Турция не прилага изцяло Женевската конвенция за бежанците. Тя я прилага с териториално ограничение – т.е. само за бежанци от събития в Европа. С други думи за бежанци, каквито днес няма. Тя наистина на практика приема 2,7 милиона души спасяващи се от смърт от война и от терор в Сирия и в Ирак. Харчи, според твърденията на правителството й $10 млрд. годишно, за да ги подслонява и да ги храни. Но не им дава статут на бежанци, не им осигурява международна закрила, така че те да я търсят другаде. Турция, държава с втората по големина армия в НАТО и огромен и ефективен репресивен апарат, очевидно не прави това, което би могла, за да спре каналджийството. Представете си какво ще остане от него, ако само вложи срещу трафикантите и една стотна от усилията, които влага срещу собственото си кюрдско население? Цялото европейско усилие оттук е за хора, които са само де юре бежанци. В Турция на практика не ги заплашва нищо. Преди това обаче са нарушители на европейска държавна граница. Питам се, Европа правеше ли същото за избягалите от бившия съветски лагер до 1989 година? Ако някой  си спомня, нека да ми пише тук.