Куриерът, който носеше поканата към председателя – съдия Гроздан, се зачуди от странното име на събитието, изписано на плика. Беше носил покани за всякакви по-кръгли, заоблени и четвъртити маси, конференции, семинари, работни срещи – изобщо всякакви средствоусвоители в Брюксел, но за пръв път виждаше такава.

Заглавието: „Вие дайте фондовете, а правовия си ред си го наврете в...” бе преведено надлежно на основните работни езици в Европарламента. Куриерът не че ги разбираше, ама позна по многоточието в края, което бе едно и също.

Съорганизатори на ивента бяха български евродепутати от най-изненадващи колещи и бесещи се иначе краски, които си бяха стиснали ръцете, обединени от доброто и леко енигматично заглавие. Щеше да присъства и възможно най-тежкото ниво магистрати, които да подпомогнат неориентираните беломуняви европеиди да разгадаят по-правилно заключителната част - и на заглавието, и на съдебната ни реформа, които съвпадат.

Съдия Гроздан и без това си имаше достатъчно работа... Дори в съботния ден умуваше върху казус на приятеля му Коломан Градски – как с помощта на Върховния съд, а ако трябва и на Конституционния, да уволни една чистачка, която на изпита по забърсване на лавици е изкарала 3 точки от 180 възможни. Ама е „политически” неподместваема, защото мъжът ѝ бил някакъв на Фронта за национално освоббождение „Фарабундо Марти”.

Факт е, че преди това съдия Гроздан не беше отишъл и на един надзор на строителни дейности на нова съдебна сграда. Където Първия и Главния се потупваха един другиго по рамото толкова дълго, че свърши лентата на всички камери, без "Канал Зъ". Те винаги имат още малко...

3 ДНИ ПО-КЪСНО В БРЮКСЕЛ...

Дискусията мина при небивал успех... Бе им обяснено внимателно на наглеците от различни родни депутати, магистрати и прочее, че са пълни тъпаци да искат да преминем току така от корумпирана съдебна система към некорумпирана такава. То може и теоритечно да не е лошо, но за да стане, трябват още работни срещи, работни групи, работни семинари, експертни съвети без, със и с полу-разхлабени вратовръзки, с шорти и тричетвърти чорапи, без шорти и мн. др. И чак тогава можело тепърва нещо...

Бе им даден пример, че за българина е дори опасно да има съдебна система, работеща честно, бързо и прозрачно.

Вземете реформата с пътищата. Понеже на българина му се кара и заслужава да кара, а няма пътища – имаше тесни криволичещи алеи от кратери, той започна да се избива. Като се увива около дървета, стълбове, колите на други българи, а понякога и около собствената си скоростна кутия. ... На българина му СЕ направиха добри и бързи пътища, понеже на него, както казахме, му се кара и той заслужава. И тогава той не само че продължи да се избива, а вече и да избива бебешки колички на тротоарите, пресичащи всякакви твари като други българи например... А превъзбуден от скоростта - когото не уцели при същинската катастрофа, слиза и го пребива ръчно... И понеже и това положение стана непоносимо, на хубавите пътища, за които е пръсната маса народна пара, се похарчиха още пари, за да се развалят с полегнали полицаи. За да е усмихнат и здрав българинът, да изработва БВП и да си стърже талончетата от томболката до дълбока старост...

Е кой иска такава реформа?

Беломунявите европеиди накрая дълго пляскаха и викаха за още – да им повторим защо точно в.... трябва да си заврат върховенството на закона, правовия ред и другите тъпотии. Това най им беше харесало. Някои дори опитаха да си вземат автограф, но добре че ги извлякоха на тий-тайм в служебния стол с 18-степенно меню, та да не стават за резил. 

Съдебната реформа препускаше като изоглавена, надула клаксон и развяла коси през шофьорския прозорец...

ПЪРВИЯ БЕШЕ КИСЕЛ...

След още няколко дни Първия изненадващо каза - пак в Бюксел, че подкрепя евронаблюдението и иска да остане. Щото много го кефи!. Обаче преди това Старшинката каза, че Пърия има чувство за хумор.

Тръгнаха съмнения - дъли пък за пръв път от деня на производството си Старшинката си няма друг Първи...

А защо съдия Гроздан не отиде, така и си остана загадка - поканата ли не пристигна, той ли не я прочете правилно, заглавието ли нещо не му хареса?

Затова пък с голямата лупа в кабинета си, ровейки в дребния шрифт на стари салвадорски съдебни решения, тъкмо бе открил тълкуване на върховните магистрати в Сан Салвадор срещу "Фарабундо Марти". Което позволяваше на приятеля му поне да се отъвре от оная чистачка.